Една жена разказва случай, станал с нея през 1991 г. Казва се Екатерина и живее в Слънцегорск. Веднъж през зимата тя се разхождала по брега на Сенежското езеро и решила да си почине. Седнала на пейка да се полюбува на езерото. На същата пейка седяла стара жена и между тях се завързал разговор. Разговаряли за живота. Бабата разказала, че синът ѝ не я обича, снахата много я обижда, не ѝ дават мира.
Екатерина е жена благочестива, православна, и повела разговор за Божията помощ, за вярата, за Православието, за живота по Божия Закон. Екатерина ѝ казала, че към Бога трябва да се обърне и от Него да поиска помощ, подкрепа. Бабата отговорила, че никога не е ходила на църква и не знае молитви. А сутринта Екатерина, без сама да знае защо, сложила молитвеник в чантата си. Спомнила си за това, извадила молитвеника от чантата си и го подарила на старата жена.
Старицата я погледнала с удивление: „Ой, а ти, мила, да не изчезнеш сега?“ „Но какво имате предвид?“ – попитала Екатерина. „Сигурно си Божий Ангел?“ – изплашила се старата жена и разказала какво се случило с нея преди една седмица. У дома обстановката била такава, че тя се почувствала напълно излишна и решила да сложи край на живота си. Дошла на езерото и седнала на пейката преди да се хвърли в една от дупките в леда. Тогава до нея приседнал старец, много благообразен на вид, беловлас, с виещи се коси, с много добро лице, и запитал: „Къде си се запътила? Да се давиш? Знаеш ли колко страшно е там, където отиваш! Там е хиляди пъти по-страшно, отколкото твоят живот сега“. Помълчал малко и отново запитал: „А защо ти не ходиш на църква, защо не се молиш на Бога?“ Тя отговорила, че никога не е ходила в храма и никой не я учил да се моли. Старецът я запитал: „А грехове имаш ли?“. Тя отвърнала: „Какви грехове да имам? Особени грехове нямам“. И старецът започнал да ѝ напомня за греховете, лошите дела, посочвал дори тези, които тя била забравила, за които никой не би могъл да знае освен тя. Останало ѝ единствено да се удивлява и ужасява. Накрая запитала: „Но как да се моля, когато не знам никакви молитви?“ Старецът ѝ отговорил: „Ела тук след една седмица и ще получиш молитви. Ходи на църква и се моли“. Старата жена запитала: „А как се казвате?“. Той отговорил: „При вас ме наричат Николай“. В този момент тя се извърнала за нещо, а когато отново се обърнала, до нея нямало никой.
