Седеше Адам тогава и плачеше срещу рая на сладостта; с ръце се биеше по лицето и казваше: Милостиви, помилвай ме, падналия.

Видя Адам ангела, който го изгони и затвори вратата на божествената градина, въздъхна горестно и говореше: Милостиви, помилвай ме падналия.

Съжали се, о раю, над твоя обеднял господар и със шума на листата си умоли Създателя да не те затваря: Милостиви, помилвай мене, падналия!