Да, ангелите не се молят за себе си. По същия начин се моля за хората, за Църквата и за тялото на Църквата. Щом започнеш да се молиш за Църквата, тогава се освобождаваш от страстите… В момента, когато прославяш Бога, душата ти се успокоява и освещава от божествената благодат. На това изкуство искам да ви науча.

През юни 1942 г. Северноафриканската кампания е в решителен етап относно изхода на Втората световна война. Немските сили под командването на генерал Ромел напредват към Александрия и по пътя си се спират до място, което арабите наричат Ел Аламейн (мястото на Мина). Близо до Абу Мена имало потънала в руини църква, посветена на св. Мина, където според някои хора той бил погребан. Тук по-слабите сили на Съюзниците се сблъскали с по-многобройните и по-добре въоръжени войски на германската армия и като че ли резултатът от битката при Ел Аламейн бил предрешен.

Да не позволяваме, братя, да прекарваме дните на нашето спасение в бездействие, леност и нерадение и да прекарваме дните на живота си в без полза, но да започнем да купуваме добродетели, да привлечем богатството на небесните блага, като се изпалваме с мъдростта, с която са се умъдрявали светите наши отци, които не са губили напразно нито ден, нито час, но твърдо и непрестанно се устремявали към очистването на душата, към прогонването на страстите и възприемането на благо разположения, и не щадели нито трудове, нито пот – но търсели с цялото си сърце единия Бог.

Божественият Златоуст казва следното: „Познанието е съзнание за себе си, защото това да не познаваш себе си е по-жалко от крайна лудост и изнервеност. Едното произлиза от неизбежността, а другото - от твоето собствено нежелание.“

Светът гори! Разбирате ли? Има такива големи съблазни. Дяволът е започнал такъв пожар, че всички огнеборци на света няма да успеят да го загасят: това е духовен пожар! Нищо не остава незасегнато. Няма друга помощ за нас: единствено молитвата ни остава сега. Трябва да молим Господ да бъде милостив към нас.