Господи наш Иисусе Христе,
Не изоставяй Твоите раби, които живеят далеч от Църквата, нека Твоята любов подейства и доведе всички тях при Теб.
- Помени, Господи, Твоите раби, които страдат от рак.

- Твоите раби които страдат от леки и тежки болести.
- Твоите раби, които страдат от телесни увреждания.
- Твоите раби, които страдат от душевни увреждания.
- Помени управниците и им помогни да управляват по християнски.

Един монах попитал отец Гавриил Ургебадзе каква е същността на поста.

- Един момент – казал Старецът и започнал да изброява всички грехове на монаха, започвайки от неговото детство.

Да помислим за греховете, които някои наричат леки. Макар да не са смъртни, те все пак имат голяма тежест. Падаме в тях поради слабост и липса на сила на волята. Привидно лекият грях не е такъв нито сам по себе си, нито в сравнение със смъртния грях. Например наричат някое езеро малко тогава, когато го сравняват с голямо море, макар то всъщност съвсем да не е малко, понеже в него има много вода. Така и малкото съгрешение изглежда малко само в сравнение със смъртния грях, но само по себе си е голямо зло. Защото и малкият, и големият грях произтичат от един източник – нарушаване на Божествения закон, както казва евангелист Йоан: Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие (1 Иоан. 3:4). И съгласно апостол Яков, който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко(Иак. 2:10).

Съвременното човечество е поразено от тежка болест, която може условно да бъде наречена „хронична умора на душата”. Проявите на този недъг са многообразни, но при него е налице един общ симптом – човек е нещастен, уморен от живота, живее по инерция, струва му се, че скита из мъртва лунна долина, не знаейки къде и защо. Kоя е причината за това заболяване, което преминава в епидемия и заплашва да порази с духовен СПИН нашата планета?

Съвременният човек често сам разрушава връзките с другите хора. Всичко това е резултат от живота в грях и от неправилното му устроение.

Преди не съществували такива средства за предвижване и общуване, с каквито разполагаме днес. И много хора, които живеели на голямо разстояние помежду си (според тогавашните мерки) и желаели да посетят свои познати и роднини, полагали немалко усилия. Пътували най-често пеша. В Националния музей в Ларнака ми направи впечатление, че всички древни скулптури имат необичайно яки, развити нозе. Преди хората преодолявали пеша огромни разстояния. И когато срещнели свой роднина или приятел, го прегръщали, целували, т.е. нямайки възможност да го виждат често, искрено се радвали на срещата с него. Ако той скърбял поради нещастие, те споделяли мъката му, както е казано: „Плачеха заедно с плачещите и се радваха заедно с радващите се”. Оставяли госта за продължително време у дома си, споделяйки с него хляба си. Общуването с друг човек им доставяло радост.