Един ден в Атина свети Порфрий бил с една монахиня и се наложило да вземе такси. Таксиметровият шофьор, на когото попаднали, се държал грубо и богохулно. Затова монахинята казала на свети Порфрий: „Може би трябва да намерим друго такси“. Но той отговорил: „Не, да тръгнем с този, но нека само аз да говоря.“ Когато се качили в таксито, шофьорът започнал да им говори какви ли не неща за това колко егоистични са свещениците, колко корумпирани са епископите и т.н. Свети Порфирий не казал нито дума, същото сторила и монахинята.

Нима е толкова трудно за нас да утешим някого, който изпитва мъка или да кажем блага дума на скърбящите?

Ако наблюдавате как умират хората, ще забележите, че смъртта на човек обикновено е подобна на греха му, както е писано: всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат (Матей 26:52). Всеки грях е нож и хората, както обикновено, биват посечени от греха, който най-охотно са извършили. Пример за това ни дава Саломе, лошата дъщеря на Иродиада, която поиска и получи от Ирод главата на Йоан Кръстител на поднос. Живеела в Испания, в град Лерида, заедно с Ирод и Иродиада, които били заточени там. Случило се, че веднъж тя трябвало да прекоси покритата с лед река Сикорис. Ледът се пропукал и тя се потопила във водата до врата.