Един ден, в началото на лятната ваканция, Валя се разболяла. Състоянието на момичето бързо се влошавало, температурата не спадала. Когато Валя отказала не само да се храни, но и да пие поради силни болки в гърлото, родителите ѝ се разтревожили. Болницата била препълнена, нямало свободни легла и лекарят, след като ги снабдил с лекарства, ги изпратил вкъщи. Нощта се оказала тежка за цялото семейство: момичето загубило съзнание и след това дошло на себе си, станало му трудно не само да преглъща, но и да диша. На сутринта майката, изтощена и с хлътнали очи, се приближила до дъщеря си и казала с престорено весел глас:
- Валечка, Владиката е тук, дойде да те посети!
Клепачите на болната били натежали, сякаш налети с олово, и тя трудно отворила очи. В този момент Владиката се приближил до леглото ѝ и като я благословилл, казал нежно:
- Дойдох да ти разкажа един виц.
И владика Йоан започнал да разказва някаква забавна история, която Валя не разбирала и дори не чувала ясно. Тя лежала мълчаливо и се чувствала толкова зле, а Владиката междувременно започнал да се смее на собствената си шега. На прага се появили лицата на родителите на Валя – те гледали Владиката с недоумение, но той сякаш не ги забелязвал.
- Не ти хареса този виц, добре, ще ти кажа още един!
И Владиката ѝ разказал няколко шеги подред, придружавайки всяка от тях със силен смях. Нито една от тях не се сторила смешна на болното момиче и гримасата на страданието не слизала от бледото ѝ лице. Валя с мъка погледнала към прага: баща ѝ вече не бил просто объркан, той бил ядосан. Но Владиката не обърнал никакво внимание на родителите на Валя и продължил: -
- Сигурен съм, че следващата шега ще те разсмее. Ето, слушай. Веднъж при един епископ, също като мен, станала разправия между килийника и иподякона. Те се скарали и след това отишли при епископа, за да обяснят ситуацията. Епископът попитал иподякона: „Как те удари лицето?“ А иподяконът отговарил: „Не с лицето, а със свещника!“
Тук Владиката се засмял толкова весело, че болното момиче не можало да устои и се раззасмяло заедно с него. Родителите ги гледали с ококорени от изумление очи, което накарало Валя да се разсмее още по-силно. Докато момичето се смеело, сякаш нещо избухнало в гърлото й. Както по-късно научила, тя имала тежка форма на дифтерия – и когато се смеела, абсцесите, които ѝ пречели да преглъща и диша, се спукали. Владиката веднага спрял да се смее и казал родителите:
- Почистете всичко, погрижете се Валя да изплакне устата и гърлото си. Сега ще се оправи.
