Както тялото често може да загине от зараза в замърсен въздух, така и душата търпи вреда от общуването с порочни хора. И както страдащият от краста лесно предава болестта си на здравите, така се случва и с душата при общуване с порочни хора. Затова и Христос е заповядал да избягваме такива хора. Ако окото ти те съблазнява извади го и го хвърли от себе си (Мат. 5:29). Ясно е, че окото само по себе си не може да стори никакво зло, ако душата ни е здрава. Но ето, близките ни приятели, бидейки като членове на тялото ни, могат да ни изложат на опасност далече от делото на спасението ни. Затова и пророкът говори: с люде лъжливи не седях и с коварни няма да отида (Пс. 25:4). Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи (Пс. 1:1).
Обикновено дори дивите зверове не причиняват толкова вреда на хората, колкото порочните хора. Последните явно вършат своите беззакония и неусетно разпространяват силна зараза като малко по малко отслабват силата на добродетелите. А ти помисли за себе си. Как, когато решиш да посетиш някой град, предварително проучваш какъв е климатът там – не е ли вреден, замърсен, сух…а когато обаче се касае за душата, ти ни най-малко не се стараеш да узнаеш нрава на хората, с които ще ти се наложи да живееш и общуваш…
