Във всеки човек, който живее непокаян в греха, живее демон, като че в къща, и той управлява всичко в него. Когато по Божията благодат такъв грешник се разкае за греховете си, покае се и престане да греши - демонът бива изгонен от него.
Отначало демонът не безпокои този, който се е покаял, защото в началото в него има много плам, който изгаря демоните като огън и ги отблъсква като стрела. Но тогава, когато пламът започне да изстива, демонът се приближава отдалеч с внушенията си, подмята спомени за предишни удоволствия и призовава човека към тях. Ако каещият се е безгрижен, съчувствието му скоро ще премине в желание за грях. Ако той не дойде на себе си и не се върне към предишното си състояние на трезвение, падането не е далече.
Склонността към грях и решението за извършването му се раждат от желанието – вътрешният грях е готов, а външният чака само удобен повод. Когато се появи повод, грехът ще бъде извършен. Тогава демонът ще влезе отново и ще започне да кара човека от грях на грях още по-бързо от преди. Господ илюстрира това с историята за завръщането на демона в чистата, изметена къща.