Любовта е най-красивото Цвете в градината на добродетелите, които заедно съставляват букета на разсъдителността.
Тя е най-яркият Цвят в дъгата на евангелското Небе.
Тя е най-скъпата Перла върху венеца на вярата.
Тя е Ключът, който отваря всички врати на човешките отношения.
Тя е Лекарството, което лекува всяка болест на душата и тялото.
Тя е Огледалото с хиляди отражения на Бога.
Тя е щастливата Усмивка на пролетта.
Тя е най-мелодичната Нота в живота.
Тя е евангелският и ангелски Химн на Небето.
Един светец се молеше със следните думи: „О, Господи, позволи ми да помагам на другите, а не другите да помагат на мен.Дай ми сили да обичам, а не да бъда обичан.Дай ми силата да бъда разбиращ, а не да бъда разбран.”
Любовта, каквато ни е научил нашият Господ, а не както е погрешно разбрана и изопачена от хората, е израз на жертва.
Тя е като духовно благоухание.[Еф.5:2]
Тя принадлежи на сърцето, като плод и принос на нашето разположение.
Любовта не се измерва с това КАКВО даваш, а с това КАК даваш.
Любовта не е само да протегнеш ръка, но и да дадеш сърцето си.
Ако знаете как да споделяте себе си с другите, значи знаете как да обичате!
„Защото Бог люби оногова, който драговолно дава.“ [2 Кор.9:7] казва Павел на коринтяните. Бог обича милостивия човек, който дава с желание, с весело лице и със собствената си воля.
