Един ден в Атина свети Порфрий бил с една монахиня и се наложило да вземе такси. Таксиметровият шофьор, на когото попаднали, се държал грубо и богохулно. Затова монахинята казала на свети Порфрий: „Може би трябва да намерим друго такси“. Но той отговорил: „Не, да тръгнем с този, но нека само аз да говоря.“ Когато се качили в таксито, шофьорът започнал да им говори какви ли не неща за това колко егоистични са свещениците, колко корумпирани са епископите и т.н. Свети Порфирий не казал нито дума, същото сторила и монахинята.
След като това продължило доста време, шофьорът на таксито започнал да се чуди защо свещеникът и монахинята не отговарят. Затова той ги погледнал и казал: „И така, попе, какво ще отговорите за всичко това, което казах?“ Свети Порфирий отговорил: „Е, нека ти разкажа една история. Имало някога един много добър свещеник в Крит, чиято съпруга била починала и живеел сам с малкия си син. Но тогава нацистите дошли и убили този свещеник. Синът му не могъл да разбере как Бог бе позволил това да се случи на толкова добър човек и затова той стана много озлобен и ядосан на Бог. В този момент шофьорът на таксито спрял колата и през сълзи казал на свети Порфирий: „Но, отче, това е моята история“. След това шофьорът на таксито се изповядал при св. Порфирий и започнал да живее духовно.
