Най-големият грях в наше време е небрежността. Молим се небрежно, каем се небрежно, ако въобще го правим. Ще дойде време, когато само онези, които имат Божият Дух ще могат да знаят що е добро и зло. Човешкият ум сам по себе си няма да може да направи разликата. Ще има големи измами и само Светият Дух ще ни дава способността да се спасим.

Ваше Високопреосвещенство, на 21 ноември се чества празника на Православното християнско семейство и младеж. От кога датира той и какво предание стои в основата му?

21 ноември е един от големите Богородични празници Въведение Богородично, когато родителите на Пресвета Богородица светите и праведни Йоаким и Анна са изпълнили своя обет към Бога и с много тържествено шествие са довели тригодишната си дъщеричка в Йерусалимския храм. Те са били посрещнати на входа на храма от първосвещеника Захария и свещениците, служещи в храма, и по Божие указание свети Захария е въвел Пресвета Богородица във второто отделение на Йерусалимския храм „Святая Святих“, където само веднъж в годината единствено първосвещеникът е имал право да влиза, за да принася жертва. Там Пресветата Дева се е готвела за своята велика мисия да стане Майка на Сина Божий, нашият Господ Иисус Христос, като по-голямата част от деня е прекарвал в молитва, четене на Свещеното Писание, богомислие и труд.

А през 1929 г. с решение на Св. Синод на Българската православна църква празникът Въведение Богородично е обявен и за празник на православната християнска младеж и семейство. Това е защото семейството на свети Йоаким и Анна и тяхната пресвята малка дъщеря е един жив неувяхващ пример за истинско християнско семейство и благодатно възпитаване на децата.

На 20 ноември 2022 г., 9 Неделя след Неделя подир Въздвижение, в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Ловеч по време на светата Литургия на Ловчанска св. митрополия ще бъде дарена частица от мощите на св. Лука Изповедник, архиепископ Кримски и Симферополски.

О, скъпи мои приятели, всички хора около вас, във вашия дом и също така извън него, се нуждаят от вас. Налице е ужасно проклятие в нашия живот, което уврежда мнозина, проклятието на самотата. Спомнете си за жената, която се самоуби на 70-годишна възраст, защото, както тя казала, никога не е имало в живота ѝ кой да я обича.

Бог допуска изкушенията, така че те да ни напомнят за Него. Щом Го призовем, Той действа така, сякаш не ни чува, така че да увеличим прошенията си и да призовем Неговото свято име, като се боим от многоликите си страсти. Тогава, призовавайки Го със сърдечна болка, сърцето ни се освещава и така посредством опита узнаваме слабостта на нашата окаяна природа. По този начин практически научаваме, че без Божията помощ не можем да сторим нищо.