Господ ни възлюби, както подобава на Божественото Му величие, а ние предпочетохме пред Него гнусни наслади, макар те да бягат от нас като сянка. Както казва блажени Августин: «Бог те избавяше от много беди. Когато ти се заблуждаваше, Той те насочваше към правилния път. Когато ти недоумяваше, Той те учеше. Когато ти скърбеше, Той те утешаваше. Когато ти отпадаше духом, Той те укрепваше. Когато ти падаше, Той те повдигаше. Когато ти стоеше, Той те подкрепяше. Когато ти вървеше, Той те водеше. Когато ти идваше при Него, Той те приемаше. Когато ти спеше, Той те пазеше. Когато ти викаше към Него, Той се навеждаше да те слуша”. А ние Го възнаградихме за всичко това с нечувана неблагодарност.
Да се покаем за дързостта и неблагодарността си, с които унижавахме Божията благост, и занапред с трепет да изпълняваме заповедите Му.
превод от руски: Красимир Симеонов
