За да изцели душата и тялото на човека, от две хиляди години Православната църква му дава правото да участва в нейните св. тайнства. 

Църквата никога не е била притеснена от обстановката на съвремението – на непочтително отношение към всичко.  Напротив, преживя случващото се и извърши голямо чудо. Възможно ли е Христовото причастие да причини болест или най-малка вреда? Възможно ли е Тялото и Кръвта на нашия Господ да замърсят нашето тяло и кръв? Възможно ли е ежедневният опит, който имаме от две хиляди години, да бъде поставен под въпрос поради рационалността и плиткостта на нашето време?

Вярващите, здрави и болни, са се причастявали със Св. Причастие от векове от обща свещена чаша (потир), посредством обща лъжичка, която ние нито измиваме, нито някога сме дезинфекцирали и въпреки това на никого нищо не се е случило.

През последния месец станахме свидетели на активна кампания срещу Църквата, която по своята агресивност и откровена сатанинска злоба няма аналог в по-новата история на Православието. Този път враговете на Православната Църква са се прицелили в нейното сърце – Светата Евхаристия, която е средоточие на нашата вяра, копнеж и живот. И ако религиозната неграмотност и неверието на обществото, външно на Църквата, обяснява и тяхното неверие в нейните освещаващи средства, то буди недоумение безсилието на някои пастири да признаят със сърце и уста невъзможността от Св. Причастие да се предава каквато и да било зараза. Не само недоумение, но и възмущение будят и разсъжденията на един от клириците на Варненска Епархия, о. Теодор Стойчев по този въпрос, които активно се разпространяват в Интернет пространството през последните дни и са намерили своята трибуна, естествено, на сайта dveri.bg.

 ГЛАВА 1.

1. Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота

2. (и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам),

3. което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа.

4. И това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна.

Има два пътя, противоположни един на друг - път широк и просторен и път тесен и скръбен. Двама са и водачите и всеки от тях се опитва да привлече (пътниците) към себе си. Водачът по гладкия и полегат път е измамник; това е лукав демон, който чрез удоволствията увлича вървящите след него към гибел.

Кондак 1