ГРАФИК НА АРХИЕРЕЙСКИТЕ БОГОСЛУЖЕНИЯ

В ЛОВЧАНСКА ЕПАРХИЯ, 3 - 20 ДЕКЕМВРИ 2022 г.

Най-големият грях в наше време е небрежността. Молим се небрежно, каем се небрежно, ако въобще го правим. Ще дойде време, когато само онези, които имат Божият Дух ще могат да знаят що е добро и зло. Човешкият ум сам по себе си няма да може да направи разликата. Ще има големи измами и само Светият Дух ще ни дава способността да се спасим.

По традиция на 24 ноември, когато честваме паметта на св. великомъченица Екатерина, Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил възглави св. Божествена Литургия в носещата името на светицата църква в с. Църквище, Пирдопска духовна околия. На архиерея съслужиха председателят на църковното настоятелство свещеноиконом Антоний Марчев и дякон Андроник Попов.

Празничният неделен ден на 20 ноември тази година бе тържествено отбелязан в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Ловеч с Архиерейска св. Литургия, оглавена от Високопреосвещения Ловчански митрополит Гавриил. Да донесат частица от мощите на светеца и изповедник Лука (Войно-Ясенецки), архиепископ Симферополски и Кримски, в храма бяха дошли Величкия епископ Сионий и йеромонах Стефан от Троянската св. обител. В богослужението съслужиха също така ст. ик. Кънчо Кабадийски, ст. ик. Любомир Казашки, свещеноиконом Михаил Ковачев, прот. Тихон Борисов, прот. Мартин Йотов и дякон Андроник Попов.

Ваше Високопреосвещенство, на 21 ноември се чества празника на Православното християнско семейство и младеж. От кога датира той и какво предание стои в основата му?

21 ноември е един от големите Богородични празници Въведение Богородично, когато родителите на Пресвета Богородица светите и праведни Йоаким и Анна са изпълнили своя обет към Бога и с много тържествено шествие са довели тригодишната си дъщеричка в Йерусалимския храм. Те са били посрещнати на входа на храма от първосвещеника Захария и свещениците, служещи в храма, и по Божие указание свети Захария е въвел Пресвета Богородица във второто отделение на Йерусалимския храм „Святая Святих“, където само веднъж в годината единствено първосвещеникът е имал право да влиза, за да принася жертва. Там Пресветата Дева се е готвела за своята велика мисия да стане Майка на Сина Божий, нашият Господ Иисус Христос, като по-голямата част от деня е прекарвал в молитва, четене на Свещеното Писание, богомислие и труд.

А през 1929 г. с решение на Св. Синод на Българската православна църква празникът Въведение Богородично е обявен и за празник на православната християнска младеж и семейство. Това е защото семейството на свети Йоаким и Анна и тяхната пресвята малка дъщеря е един жив неувяхващ пример за истинско християнско семейство и благодатно възпитаване на децата.

На 20 ноември 2022 г., 9 Неделя след Неделя подир Въздвижение, в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Ловеч по време на светата Литургия на Ловчанска св. митрополия ще бъде дарена частица от мощите на св. Лука Изповедник, архиепископ Кримски и Симферополски.

Любовта се ражда от чисто сърце, непорочна съвест и нелицемерна вяра.

О, скъпи мои приятели, всички хора около вас, във вашия дом и също така извън него, се нуждаят от вас. Налице е ужасно проклятие в нашия живот, което уврежда мнозина, проклятието на самотата. Спомнете си за жената, която се самоуби на 70-годишна възраст, защото, както тя казала, никога не е имало в живота ѝ кой да я обича.

За празника Рождество Богородично на 8 септември светата Божествена Литургия във Врачешкия манастир „Св. Четиридесет мъченици“ възглави Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил. На архиерея съслужиха ст. ик. Алекси Александров, прот. Стоян Димитров и дякон Андроник Попов.

Човекът не е същество, изолирано от останалото творение, а в самата си същност е свързан с цялата вселена. По такъв начин, свързвайки се с Бога, човек по никакъв начин не изоставя творението, а събира в едно със своята любов целия космос, повреден от греха, като по този начин го преобразява с благодатта.

И тази година продължава зографисването на новия катедрален храм в град Ловеч, посветен на светите братя Кирил и Методий. Припомняме, че храмът бе осветен през 2017 г. Всяка година проф. Владимир Аврамов и неговият екип зографисват части от него, като до този момент са изографисани близо 7000 обeкта, превръщайки катедралата в един от шедьоврите и образците на зографското изкуство в България. По време на работата си Владимир Амврамов защити своята професура във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ именно с работата си в катедралния храм в Ловеч. Витражите в храма са дело на Пламен Кондов, който защити докторската си степен с тях.

Бог допуска изкушенията, така че те да ни напомнят за Него. Щом Го призовем, Той действа така, сякаш не ни чува, така че да увеличим прошенията си и да призовем Неговото свято име, като се боим от многоликите си страсти. Тогава, призовавайки Го със сърдечна болка, сърцето ни се освещава и така посредством опита узнаваме слабостта на нашата окаяна природа. По този начин практически научаваме, че без Божията помощ не можем да сторим нищо.

"Оклеветеният цар. Истината за последния руски император" на режисьора Сергий Алиев. Филмът е посветен на император Николай Втори - последният руски император.

"Един млад студент, който разговаряше с преподобния велик старец Ефрем Катунакийски, му спомена нещо и се опита да се оправдае.
- Сине мой - каза му старецът, - оправданието не е записано в Писанието. То е непознато на светците. За това не са виновни другите, нито дяволът. Най-големият враг на човека е самият той, а не дяволът. Нас ни владее нашият егоизъм. Когато човек победи себе си, той е най-големият великомъченик пред Бога" (Арголидски митрополит Нектарий).
Общата и ясна позиция на всички светии от нашата Църква е, че оправданието като опит да се прикрие някакъв грях или слабост е израз на егоизъм.

Господи наш Иисусе Христе,
Не изоставяй Твоите раби, които живеят далеч от Църквата, нека Твоята любов подейства и доведе всички тях при Теб.
- Помени, Господи, Твоите раби, които страдат от рак.

- Твоите раби които страдат от леки и тежки болести.
- Твоите раби, които страдат от телесни увреждания.
- Твоите раби, които страдат от душевни увреждания.
- Помени управниците и им помогни да управляват по християнски.

Един монах попитал отец Гавриил Ургебадзе каква е същността на поста.

- Един момент – казал Старецът и започнал да изброява всички грехове на монаха, започвайки от неговото детство.

През 2018 г. Константинополската патриаршия прие в своята юрисдикция Филарет (Денисенко) и Макарий (Малетич), както и техните последователи. Така Константинополската църква прие в общение лица, получили ръкоположение в разкола. В същото време върху тях не са били извършени повторни хиротонии, а всички свещени степени, придобити по време на схизмата, се признават от Константинополската патриаршия.

Да помислим за греховете, които някои наричат леки. Макар да не са смъртни, те все пак имат голяма тежест. Падаме в тях поради слабост и липса на сила на волята. Привидно лекият грях не е такъв нито сам по себе си, нито в сравнение със смъртния грях. Например наричат някое езеро малко тогава, когато го сравняват с голямо море, макар то всъщност съвсем да не е малко, понеже в него има много вода. Така и малкото съгрешение изглежда малко само в сравнение със смъртния грях, но само по себе си е голямо зло. Защото и малкият, и големият грях произтичат от един източник – нарушаване на Божествения закон, както казва евангелист Йоан: Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие (1 Иоан. 3:4). И съгласно апостол Яков, който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко(Иак. 2:10).

Господ ни възлюби, както подобава на Божественото Му величие, а ние предпочетохме пред Него гнусни наслади, макар те да бягат от нас като сянка. Както казва блажени Августин: «Бог те избавяше от много беди. Когато ти се заблуждаваше, Той те насочваше към правилния път. Когато ти недоумяваше, Той те учеше. Когато ти скърбеше, Той те утешаваше. Когато ти отпадаше духом, Той те укрепваше. Когато ти падаше, Той те повдигаше. Когато ти стоеше, Той те подкрепяше. Когато ти вървеше, Той те водеше. Когато ти идваше при Него, Той те приемаше. Когато ти спеше, Той те пазеше. Когато ти викаше към Него, Той се навеждаше да те слуша”. А ние Го възнаградихме за всичко това с нечувана неблагодарност.

Съвременното човечество е поразено от тежка болест, която може условно да бъде наречена „хронична умора на душата”. Проявите на този недъг са многообразни, но при него е налице един общ симптом – човек е нещастен, уморен от живота, живее по инерция, струва му се, че скита из мъртва лунна долина, не знаейки къде и защо. Kоя е причината за това заболяване, което преминава в епидемия и заплашва да порази с духовен СПИН нашата планета?