Тази година на 6 август – Преображение Господне, Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил за трети път оглави св. Литургия на храмовия празник на новия параклис „Преображение Господне“, разположен в подножието на красивите Крушунски водопади. На архиерея съслужиха ст. ик. Кънчо Кабадийски, свещеноиконом Михаил Ковачев и дякон Андроник Попов.

Бог допуска изкушенията, така че те да ни напомнят за Него. Щом Го призовем, Той действа така, сякаш не ни чува, така че да увеличим прошенията си и да призовем Неговото свято име, като се боим от многоликите си страсти. Тогава, призовавайки Го със сърдечна болка, сърцето ни се освещава и така посредством опита узнаваме слабостта на нашата окаяна природа. По този начин практически научаваме, че без Божията помощ не можем да сторим нищо.

И тази година продължава зографисването на новия катедрален храм в град Ловеч, посветен на светите братя Кирил и Методий. Припомняме, че храмът бе осветен през 2017 г. Всяка година проф. Владимир Аврамов и неговият екип зографисват части от него, като до този момент са изографисани близо 7000 обeкта, превръщайки катедралата в един от шедьоврите и образците на зографското изкуство в България. По време на работата си Владимир Амврамов защити своята професура във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ именно с работата си в катедралния храм в Ловеч. Витражите в храма са дело на Пламен Кондов, който защити докторската си степен с тях.

Параклисът „Св. вмчк Пантелеймон“ в МБАЛ – Ловеч отбеляза тази година своя първи храмов празник на 27 юли с водосвет, отслужен от Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил. На архиерея съслужиха свещеноиконом Михаил Ковачев и прот. Тихон Борисов.

"Оклеветеният цар. Истината за последния руски император" на режисьора Сергий Алиев. Филмът е посветен на император Николай Втори - последният руски император.

"Един млад студент, който разговаряше с преподобния велик старец Ефрем Катунакийски, му спомена нещо и се опита да се оправдае.
- Сине мой - каза му старецът, - оправданието не е записано в Писанието. То е непознато на светците. За това не са виновни другите, нито дяволът. Най-големият враг на човека е самият той, а не дяволът. Нас ни владее нашият егоизъм. Когато човек победи себе си, той е най-големият великомъченик пред Бога" (Арголидски митрополит Нектарий).
Общата и ясна позиция на всички светии от нашата Църква е, че оправданието като опит да се прикрие някакъв грях или слабост е израз на егоизъм.

Господи наш Иисусе Христе,
Не изоставяй Твоите раби, които живеят далеч от Църквата, нека Твоята любов подейства и доведе всички тях при Теб.
- Помени, Господи, Твоите раби, които страдат от рак.

- Твоите раби които страдат от леки и тежки болести.
- Твоите раби, които страдат от телесни увреждания.
- Твоите раби, които страдат от душевни увреждания.
- Помени управниците и им помогни да управляват по християнски.

Един монах попитал отец Гавриил Ургебадзе каква е същността на поста.

- Един момент – казал Старецът и започнал да изброява всички грехове на монаха, започвайки от неговото детство.

През 2018 г. Константинополската патриаршия прие в своята юрисдикция Филарет (Денисенко) и Макарий (Малетич), както и техните последователи. Така Константинополската църква прие в общение лица, получили ръкоположение в разкола. В същото време върху тях не са били извършени повторни хиротонии, а всички свещени степени, придобити по време на схизмата, се признават от Константинополската патриаршия.

Да помислим за греховете, които някои наричат леки. Макар да не са смъртни, те все пак имат голяма тежест. Падаме в тях поради слабост и липса на сила на волята. Привидно лекият грях не е такъв нито сам по себе си, нито в сравнение със смъртния грях. Например наричат някое езеро малко тогава, когато го сравняват с голямо море, макар то всъщност съвсем да не е малко, понеже в него има много вода. Така и малкото съгрешение изглежда малко само в сравнение със смъртния грях, но само по себе си е голямо зло. Защото и малкият, и големият грях произтичат от един източник – нарушаване на Божествения закон, както казва евангелист Йоан: Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие (1 Иоан. 3:4). И съгласно апостол Яков, който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко(Иак. 2:10).

Господ ни възлюби, както подобава на Божественото Му величие, а ние предпочетохме пред Него гнусни наслади, макар те да бягат от нас като сянка. Както казва блажени Августин: «Бог те избавяше от много беди. Когато ти се заблуждаваше, Той те насочваше към правилния път. Когато ти недоумяваше, Той те учеше. Когато ти скърбеше, Той те утешаваше. Когато ти отпадаше духом, Той те укрепваше. Когато ти падаше, Той те повдигаше. Когато ти стоеше, Той те подкрепяше. Когато ти вървеше, Той те водеше. Когато ти идваше при Него, Той те приемаше. Когато ти спеше, Той те пазеше. Когато ти викаше към Него, Той се навеждаше да те слуша”. А ние Го възнаградихме за всичко това с нечувана неблагодарност.

Съвременното човечество е поразено от тежка болест, която може условно да бъде наречена „хронична умора на душата”. Проявите на този недъг са многообразни, но при него е налице един общ симптом – човек е нещастен, уморен от живота, живее по инерция, струва му се, че скита из мъртва лунна долина, не знаейки къде и защо. Kоя е причината за това заболяване, което преминава в епидемия и заплашва да порази с духовен СПИН нашата планета?

Въпрос от енориаш. Как да се избавя от стари навици?

Отговор на свещеника. Както змия не може да съблече старата си кожа, ако не пропълзи през тясна дупка или улей, така и ние не можем да съблечем старите си навици в грехове и греховната дреха на ветхия човек, ако не ходим по тесния и прискърбен път на въздържанието и самоотричането.

превод от руски: Красимир Симеонов

Въпрос от енориаш. Как да се избавя от разсейване на мислите по време на молитва?

Отговор на свещеника. Като се молиш с уста, моли се и с ум, т.е. устремявай ума към силата на думите на молитвата. Ако поради немощ или вражески прилог по време на молитва се увлечеш по размисъл за някакъв предмет, щом забележиш непредпазливостта си, съкрушено въздъхни към Господ и с голям плам усили вниманието си към молитвата. Винаги постъпвай така и ще усетиш полза. Постоянството и будността на ума привличат в душата особени дарове на благодатта.

превод от руски: Красимир Симеонов

Въпрос от енориаш. С какво да предпазвам душата си от пристрастие към тленни неща?

Отговор на свещеника. С благоговейно и благодарно размишляване за даруваното чрез благодатта величие на душата ти и голямата й ценност в Божите очи. Представи си като на картина обширността на земята и безпристрастно разгледай веществата, които я изпълват – колко нищожни ще ти се сторят те в сравнение с достойнството на човешката душа, свещенотайнствено възведена от Божието човеколюбие до степен на равноангелно съвършенство. От това ще видиш, че всяко нещо е крайно малоценно пред високото благородство на християнската душа. Каква полза за човека – казва нашият Господ – ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Мат. 16:26) А щом е така, помисли, че несравнено по-лошото не е достойно да бъде обичано повече от по-скъпоценното и несравнено по-доброто, т.е. тленното вещество не е достойно да бъде обичано повече от нетленната и безсмъртна душа. Ето защо правилната любов към душата ни налага ревностно да се стремим към духовни дарби и блага, полезни за нашето спасение, а не да се увличаме от пристрастие към земни неща, неможещи да наситят безсмъртната душа.

Съвременният човек често сам разрушава връзките с другите хора. Всичко това е резултат от живота в грях и от неправилното му устроение.

Преди не съществували такива средства за предвижване и общуване, с каквито разполагаме днес. И много хора, които живеели на голямо разстояние помежду си (според тогавашните мерки) и желаели да посетят свои познати и роднини, полагали немалко усилия. Пътували най-често пеша. В Националния музей в Ларнака ми направи впечатление, че всички древни скулптури имат необичайно яки, развити нозе. Преди хората преодолявали пеша огромни разстояния. И когато срещнели свой роднина или приятел, го прегръщали, целували, т.е. нямайки възможност да го виждат често, искрено се радвали на срещата с него. Ако той скърбял поради нещастие, те споделяли мъката му, както е казано: „Плачеха заедно с плачещите и се радваха заедно с радващите се”. Оставяли госта за продължително време у дома си, споделяйки с него хляба си. Общуването с друг човек им доставяло радост.

Замисли се над един дар, чиято скъпоценност става видна, когато в теб се съчетаят три неща: осъзнаване на величието на дара, любов към Този, Който ти го дава, и осъзнаване на ползата от дара. Тези три чудни неща показват дара, подаван в Тайнството Божествена Евхаристия. Замисли се за величието на този дар.

Бог, като сътвори света, ни дарува изключително много неща. Първо, дарува ни самите нас, привеждайки ни от небитие, за да съществуваме като сътворени по Негов образ и подобие. Дарува ни безбройните Си творения – небесни и земни – не само невеществени и духовни, но и материални – за да се грижим за тях. Сътвори за нас небето, земята и всичко в тях. А още по-велик дар стана Боговъплъщението, при което Бог Слово се съедини с човешката природа, за да направи човека бог по благодат.

Подвизавайте се умерено, според даруваните ви сили и мяра и ще се спасите. Не посягайте към по-голямото, в дълбините на океана плуват акули и те ще ви изядат. Мъдростта се състои в това да знаете своята мяра и да не възлагате на себе си по-голям труд, но и да не изпълнявате по-малък. Подвизавайте се за благословение и спасение - в подвижничество. „Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят" (Мат. 11:12).

Дяволът не се бои нито от нашия ум, нито от нашето знание. При него те са по-големи. Той не се бои даже от нашите добродетели. При него те са по-големи. Само една от тях той няма и тя го убива, а нас ни спасява. Коя е тази добродетел? … Веднъж, след като бях постигнал нещо, гордо отидох при моя старец. Той, като ме видя, веднага разбра, че съм се подхлъзнал и без да дочака какво ще река, ми каза:

Да, ангелите не се молят за себе си. По същия начин се моля за хората, за Църквата и за тялото на Църквата. Щом започнеш да се молиш за Църквата, тогава се освобождаваш от страстите… В момента, когато прославяш Бога, душата ти се успокоява и освещава от божествената благодат. На това изкуство искам да ви науча.