На 15 май 2022 г. - Четвъртата Неделя след Пасха - на Разслабления, по решение на Св. Синод на БПЦ Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил възглави св. Божествена Литургия в столичния храм „Св. св. Кирил и Методий. В съслужение на архиерея бяха Константийският епископ Михаил, и храмовото свещенство: ст.ик. Захарий Дечев, прот. Захарий Димитров, свещ. Любомир Тасев, протодякон Иван Петков и дякон Георги Граховски.

На 11 май Православната ни Църква чества паметта на светите равнооапостолни братя Кирил и Методий. Този ден е и празник на Ловеч и по традиция светата Божествена Литургия в катедралния храм, посветен на св. св. Кирил и Методий, беше възглавена от епархийския архиерей Ловчански митрополит Гавриил в съслужение с Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Константийския епископ Михаил, ст. ик. Кънчо Кабадийски, ст. ик. Любомир Казашки, ст. ик. Вениамин Павлов, свещеноиконом Михаил Ковачев, прот. Тихон Борисов, свещ. Мартин Йотов, както и свещенослужителите от Врачанска епархия ст. ик. Аспарух Аспарухов и дякон Симеон Борисов. За молитвеното настроение допринесоха църковният хор към храма „Достойно есть“ с диригент г-жа Димитрина Дренска, както и детско-юношеският хор „Архангелский глас“към Ловчанска св. митрополия с диригент г-жа Юлия Тодорова. На богослужението молитвено присъстваха народният представител г-н Николай Нанков, кметът на Община Ловеч г-жа Корнелия Маринова, председателят на ОбС г-н Петър Цолов, заместник-кметовете Даниел Колев и Венцислав Христов и други официални лица.

По случай празника на св. Новоселски мъченици, на 8 май бяха отслужени Архиерейска вечерна служба и молебен в църквата „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ в кв. Гозница, град Ловеч. Богослужението беше оглавено от Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил в съслужение с прот. Тихон Борисов и предстоятеля на храма свещеник Мартин Йотов. В храма са изложени за поклонение икона на св. Новоселски мъченици и частици от светите им мощи.

На 8 май 2022 г., 3 Неделя след Пасха - на св. Мироносици, в катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Ловеч, Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил възглави Божествената св. Литургия в съслужение със ст.ик. Любомир Казашки и свещеноиконом Михаил Ковачев. В проповедта си архиереят честити празника на християните и припомни, че преди пет години на този празник бе тържествено осветен в присъствието на Св. Синод на БПЦ и множество богомолен народ новия катедрален храм на град Ловеч, посветен на светите равноапостолни братя Кирил и Методий.

По покана на манастирското братство на Зографската света обител на Атон и с благословението на Св. Синод на БПЦ, Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил възглави св. Божествения Литургия за празника на св. великомъченик Георги на 6 май 2022 г. На архиерея съслужи Викарният епископ на Ловчанска епархия Константийски епископ Михаил, както и много духовници от братята на манастира и гости.

Господи наш Иисусе Христе,
Не изоставяй Твоите раби, които живеят далеч от Църквата, нека Твоята любов подейства и доведе всички тях при Теб.
- Помени, Господи, Твоите раби, които страдат от рак.

- Твоите раби които страдат от леки и тежки болести.
- Твоите раби, които страдат от телесни увреждания.
- Твоите раби, които страдат от душевни увреждания.
- Помени управниците и им помогни да управляват по християнски.

Един монах попитал отец Гавриил Ургебадзе каква е същността на поста.

- Един момент – казал Старецът и започнал да изброява всички грехове на монаха, започвайки от неговото детство.

През 2018 г. Константинополската патриаршия прие в своята юрисдикция Филарет (Денисенко) и Макарий (Малетич), както и техните последователи. Така Константинополската църква прие в общение лица, получили ръкоположение в разкола. В същото време върху тях не са били извършени повторни хиротонии, а всички свещени степени, придобити по време на схизмата, се признават от Константинополската патриаршия.

Да помислим за греховете, които някои наричат леки. Макар да не са смъртни, те все пак имат голяма тежест. Падаме в тях поради слабост и липса на сила на волята. Привидно лекият грях не е такъв нито сам по себе си, нито в сравнение със смъртния грях. Например наричат някое езеро малко тогава, когато го сравняват с голямо море, макар то всъщност съвсем да не е малко, понеже в него има много вода. Така и малкото съгрешение изглежда малко само в сравнение със смъртния грях, но само по себе си е голямо зло. Защото и малкият, и големият грях произтичат от един източник – нарушаване на Божествения закон, както казва евангелист Йоан: Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие (1 Иоан. 3:4). И съгласно апостол Яков, който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко(Иак. 2:10).

Господ ни възлюби, както подобава на Божественото Му величие, а ние предпочетохме пред Него гнусни наслади, макар те да бягат от нас като сянка. Както казва блажени Августин: «Бог те избавяше от много беди. Когато ти се заблуждаваше, Той те насочваше към правилния път. Когато ти недоумяваше, Той те учеше. Когато ти скърбеше, Той те утешаваше. Когато ти отпадаше духом, Той те укрепваше. Когато ти падаше, Той те повдигаше. Когато ти стоеше, Той те подкрепяше. Когато ти вървеше, Той те водеше. Когато ти идваше при Него, Той те приемаше. Когато ти спеше, Той те пазеше. Когато ти викаше към Него, Той се навеждаше да те слуша”. А ние Го възнаградихме за всичко това с нечувана неблагодарност.

Съвременното човечество е поразено от тежка болест, която може условно да бъде наречена „хронична умора на душата”. Проявите на този недъг са многообразни, но при него е налице един общ симптом – човек е нещастен, уморен от живота, живее по инерция, струва му се, че скита из мъртва лунна долина, не знаейки къде и защо. Kоя е причината за това заболяване, което преминава в епидемия и заплашва да порази с духовен СПИН нашата планета?

Въпрос от енориаш. Как да се избавя от стари навици?

Отговор на свещеника. Както змия не може да съблече старата си кожа, ако не пропълзи през тясна дупка или улей, така и ние не можем да съблечем старите си навици в грехове и греховната дреха на ветхия човек, ако не ходим по тесния и прискърбен път на въздържанието и самоотричането.

превод от руски: Красимир Симеонов

Въпрос от енориаш. Как да се избавя от разсейване на мислите по време на молитва?

Отговор на свещеника. Като се молиш с уста, моли се и с ум, т.е. устремявай ума към силата на думите на молитвата. Ако поради немощ или вражески прилог по време на молитва се увлечеш по размисъл за някакъв предмет, щом забележиш непредпазливостта си, съкрушено въздъхни към Господ и с голям плам усили вниманието си към молитвата. Винаги постъпвай така и ще усетиш полза. Постоянството и будността на ума привличат в душата особени дарове на благодатта.

превод от руски: Красимир Симеонов

Въпрос от енориаш. С какво да предпазвам душата си от пристрастие към тленни неща?

Отговор на свещеника. С благоговейно и благодарно размишляване за даруваното чрез благодатта величие на душата ти и голямата й ценност в Божите очи. Представи си като на картина обширността на земята и безпристрастно разгледай веществата, които я изпълват – колко нищожни ще ти се сторят те в сравнение с достойнството на човешката душа, свещенотайнствено възведена от Божието човеколюбие до степен на равноангелно съвършенство. От това ще видиш, че всяко нещо е крайно малоценно пред високото благородство на християнската душа. Каква полза за човека – казва нашият Господ – ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Мат. 16:26) А щом е така, помисли, че несравнено по-лошото не е достойно да бъде обичано повече от по-скъпоценното и несравнено по-доброто, т.е. тленното вещество не е достойно да бъде обичано повече от нетленната и безсмъртна душа. Ето защо правилната любов към душата ни налага ревностно да се стремим към духовни дарби и блага, полезни за нашето спасение, а не да се увличаме от пристрастие към земни неща, неможещи да наситят безсмъртната душа.

Съвременният човек често сам разрушава връзките с другите хора. Всичко това е резултат от живота в грях и от неправилното му устроение.

Преди не съществували такива средства за предвижване и общуване, с каквито разполагаме днес. И много хора, които живеели на голямо разстояние помежду си (според тогавашните мерки) и желаели да посетят свои познати и роднини, полагали немалко усилия. Пътували най-често пеша. В Националния музей в Ларнака ми направи впечатление, че всички древни скулптури имат необичайно яки, развити нозе. Преди хората преодолявали пеша огромни разстояния. И когато срещнели свой роднина или приятел, го прегръщали, целували, т.е. нямайки възможност да го виждат често, искрено се радвали на срещата с него. Ако той скърбял поради нещастие, те споделяли мъката му, както е казано: „Плачеха заедно с плачещите и се радваха заедно с радващите се”. Оставяли госта за продължително време у дома си, споделяйки с него хляба си. Общуването с друг човек им доставяло радост.

Замисли се над един дар, чиято скъпоценност става видна, когато в теб се съчетаят три неща: осъзнаване на величието на дара, любов към Този, Който ти го дава, и осъзнаване на ползата от дара. Тези три чудни неща показват дара, подаван в Тайнството Божествена Евхаристия. Замисли се за величието на този дар.

Бог, като сътвори света, ни дарува изключително много неща. Първо, дарува ни самите нас, привеждайки ни от небитие, за да съществуваме като сътворени по Негов образ и подобие. Дарува ни безбройните Си творения – небесни и земни – не само невеществени и духовни, но и материални – за да се грижим за тях. Сътвори за нас небето, земята и всичко в тях. А още по-велик дар стана Боговъплъщението, при което Бог Слово се съедини с човешката природа, за да направи човека бог по благодат.

Подвизавайте се умерено, според даруваните ви сили и мяра и ще се спасите. Не посягайте към по-голямото, в дълбините на океана плуват акули и те ще ви изядат. Мъдростта се състои в това да знаете своята мяра и да не възлагате на себе си по-голям труд, но и да не изпълнявате по-малък. Подвизавайте се за благословение и спасение - в подвижничество. „Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят" (Мат. 11:12).

Дяволът не се бои нито от нашия ум, нито от нашето знание. При него те са по-големи. Той не се бои даже от нашите добродетели. При него те са по-големи. Само една от тях той няма и тя го убива, а нас ни спасява. Коя е тази добродетел? … Веднъж, след като бях постигнал нещо, гордо отидох при моя старец. Той, като ме видя, веднага разбра, че съм се подхлъзнал и без да дочака какво ще река, ми каза:

Да, ангелите не се молят за себе си. По същия начин се моля за хората, за Църквата и за тялото на Църквата. Щом започнеш да се молиш за Църквата, тогава се освобождаваш от страстите… В момента, когато прославяш Бога, душата ти се успокоява и освещава от божествената благодат. На това изкуство искам да ви науча.

През юни 1942 г. Северноафриканската кампания е в решителен етап относно изхода на Втората световна война. Немските сили под командването на генерал Ромел напредват към Александрия и по пътя си се спират до място, което арабите наричат Ел Аламейн (мястото на Мина). Близо до Абу Мена имало потънала в руини църква, посветена на св. Мина, където според някои хора той бил погребан. Тук по-слабите сили на Съюзниците се сблъскали с по-многобройните и по-добре въоръжени войски на германската армия и като че ли резултатът от битката при Ел Аламейн бил предрешен.