Запорожки и Мелитополски митрополит Лука, Украинска православна църква
В условията на война в Украйна значително се обостриха въпросите, свързани с националната сигурност и вътрешната консолидация. Религиозният аспект зае особено място в тази дискусия, тъй като Украинската Православна Църква (УПЦ), която има исторически връзки с Руската Православна Църква (РПЦ), погрешносе възприема от някои политици и обществени дейцикато възможна заплаха.
В този доклад ще ви запозная с дискриминационната реторика и прокарването на законодателни инициативи срещу УПЦ в контекста на европейските демократични ценности. Ще обърна специално внимание на позицията на партията „Европейска солидарност“ и на нейния лидер – бившият, пети президент на Украйна Петро Порошенко, някогашен енориаш на нашата Църква, а също така ще ви запозная с неговата роля в прокарването на законопроект №8371, целящ забрана на нашата Църква.
1. Исторически и политически контекст
Исторически погледнато, в най-ново време отношенията между украинската държава и църковните структури са сложни и противоречиви.
През 2018 г. на фона на политически и обществени промени Петро Порошенко изигра ключова роля в създаването на „Православната Църква на Украйна“ („ПЦУ“), беше главният инициатор за получаването за новосъздадената обединение на томос за автокефалия от Константинополския патриарх и неговия Синод, което в крайна сметка не доведе до преодоляване на църковния разкол в Украйна, а значително обостри съществуващото разделение, като „ПЦУ“ така и не получи всеправославно признание като структура със съмнителен каноничен статут. Въпреки това определени политически сили виждат в това опит да се отслаби някакво уж съществуващо „идеологическо влияние“ на РПЦ и да се укрепи, както обичат да казват, „духовната независимост“ на Украйна, което от своя страна често е съпроводено с остри изказвания срещу УПЦ.
Въвеждането на военно положение в Украйна усили негативната реторика на подконтролните на Порошенко медии, което увеличи общественото недоволство срещу УПЦ, която продължава да бъде обвинявана, че тайно подкрепя руската армия. Политическата реторика срещу УПЦ стана по-остра, а натискът от страна на държавата и някои политически кръгове и обществени активисти значително нарасна.
В частност членовете на партията „Европейска солидарност“, включително нейният лидер, използват агресивна реторика срещу УПЦ, наричайки каноничната Църква „псевдоцърковна фсб структура“, „нечиста сила“,* „мафия“.** Все по-често се чуват призиви за „очистване“ на украинското общество от „агентите на Кремъл в расо“, подразбирайки под това духовенството и енориашите на УПЦ.
Подобни изявления способстват за утвърждаване на враждебното отношение към каноничната Църква, създавайки атмосфера на остракизъм. Това създаде почва за насилие и дискриминация, които вече се проявиха в много инциденти – побоят над Ивано-Франковския епископ Никита и клирици от редица епархии, нанасянето на тежки рани с нож на свещеника от Виницка епархия Антоний Ковтанюк, вандалските заграбвания на храмове, засилването на тенденцията за политически натиск върху религиозната община (енорията), която въпреки своята автономия остава в сложни отношения с украинската държава.
2. Лобиране за законопроект №8371
Законопроект №8371 предвижда значителни ограничения за религиозни организации, които имат връзки с центрове на влияние в страни, признати от Украйна за агресори, на първо място Русия. В частност това касае регистрацията, правото на собственост и възможността за провеждане на религиозни обреди. Партия „Европейска солидарност“ активно поддържа този законопроект, разглеждайки го като инструмент за окончателно избавяне от „руското влияние“. В изказванията си Петро Порошенко многократно е заявявал необходимостта да се подложи на гласуване законопроект №8371, който цели да забрани Украинската Православна Църква заради връзките ѝ с Руската Православна Църква. Той оказва натиск върху парламента да ускори разглеждането на законопроекта и критикува забавянето на неговото приемане.***
Ирина Герашченко, друг виден член на тази партия – активно прокарва приемането на законопроекта, мобилизирайки подкрепата от страна на обществени организации и настоявайки за прозрачност на позициите на членовете на парламента по този въпрос. Тя призова за публично оповестяване на имената на тези депутати, които се противопоставят на законопроекта.****
През юли 2024 г. депутати от „Европейска солидарност“ блокираха трибуната на Върховната Рада с искане за незабавно разглеждане на законопроектаза забрана на УПЦ. Те издигнаха и плакати, обвиняващи Църквата, че работи за руските спецслужби.
3. Нарушаване на европейските демократични ценности
Законопроектът всъщност предлага лишаване на УПЦ от възможността да съществува в правното поле на Украйна, което се явява нарушение на базисните европейски демократични ценности и противоречи на задълженията на Украйна към Европейския съюз и Съвета на Европа.
a. Свобода на вероизповеданието:
Един от основните принципи, защитавани от Европейския съюз, е свободата на вероизповеданието, която включва правото на свободно изповядване на своята религия без страх от преследване, дискриминация или държавна намеса.
Нарушение: Активната подкрепа на инициативи за забрана на УПЦ се възприема като заплаха за религиозната свобода. Действията и реториката на партията „Европейска солидарност“, насочени към маргинализиране и преследване на УПЦ поради мними връзки с руски държавни органи, нарушават фундаменталното право на свобода на религията и съвестта, гарантирано както от украинската Конституция, така и от международните норми.
b. Принципът на недискриминация, който включва религиозните убеждения, се явява важен аспект на правата на човека в ЕС.
Нарушение: Публичните обвинения и агресивните заявления срещу УПЦ, като например твърденията за Нейните връзки с руските спецслужби или призивите за забрана на Нейната дейност, способстват за дискриминацията и социалната изолация на вярващите от каноничната Църква. Подобни действия могат да задълбочат междуконфесионалната вражда и противоречат на европейския принцип на толерантност.
c. Разпалване на междуконфесионална вражда:
Европейските норми осъждат всякакви форми на разпалване на омраза, включително междурелигиозна вражда, и призовават за зачитане на разнообразието и хармоничното съвместно съществуване на различните религиозни общности.
Нарушение: Реториката, насочена към „демонизиране“ на УПЦ, води до религиозни конфликти и разпалва омраза. В условията на военно време такива заявления са особено опасни, тъй като могат да задълбочат разделението в обществото, създавайки враждебна среда за вярващите в УПЦ.
d. Принцип на върховенството на закона:
Най-важният принцип на европейската демокрация е върховенството на правото, което предполага зачитане на правата на всички граждани, включително правото на справедлив съдебен процес и защита от произволни държавни действия.
Нарушение: Подкрепата за законопроект №8371, който цели да ограничи дейността на УПЦ, поражда небезоснователни опасения относно зачитането на върховенството на правото.
Този проектозакон предизвика сериозни и ожесточени дискусии в контекста на отношенията между държавата и Украинската Православна Църква. Документът беше критикуван не само от страна на Главното научно-експертно управление на Секретариата на Върховната Рада на Украйна, но и от международни организации, включително AmnestyInternational, които посочиха, че е възможно той да нарушава правата на човека. Някои както международни, така и украински експерти също отбелязаха, че подобни мерки могат да доведат до ескалация на конфликта вътре в страната.
Ако законът бъде използван за оказване на политически натиск върху религиозна организация без достатъчно доказателства за нейното участие в антидържавна дейност, това следва да се счита за нарушение на правата на човека.
Системният натиск върху УПЦ, нейните архиереи и вярващи, подкрепян на високо политическо ниво, може да доведе до влошаване на имиджа на Украйна на международната арена и да предизвика осъждане от страна на европейските държави и институции.
В условията на военното положение са регистрирани десетки инциденти, свързани с дискриминация срещу вярващи от УПЦ, включително заграбване на църковна собственост и нападения на свещенослужители. Тези случаи свидетелстват, че реториката на омраза и остракизъм вече има реални последствия.
Петро Порошенко продължава активно да прокарва идеята за необходимостта от ожесточаване на мерките срещу Украинската Православна Църква, свързвайки това със задачите на националната сигурност. Критиците му обаче твърдят, че по този начин той се опитва да запази политическото си влияние, заигравайки се с патриотичните настроения на обществото.
В контекста на наказателните дела, заведени срещу Порошенко, някои анализатори предполагат, че острата му реторика по отношение на УПЦ може да е опит за отклоняване на вниманието от собствените му правни проблеми и мобилизиране на електората около националистическа програма.
Заключение
Религиозно-политическата ситуация в Украйна по време на военното положение се оказва изключително сложна и напрегната. На фона на конфликта с Русия въпросите за религиозната идентичност придобиха особена острота в Украйна. Религиозният въпрос сега е максимално политизиран. Украинската Православна Църква се превърна в мишена на остракизъм и дискриминация от страна на политическите елити, включително лидерите на партията „Европейска солидарност“.
Тази партия и нейният лидер играят водеща роля във формирането на общественото мнение, в което УПЦ се възприема като агент на руското влияние и заплаха за националната сигурност. Тази реторика, която често преминава в агресивни изказвания, формира в обществото негативно отношение към УПЦ и нейните вярващи, което способства за разпалване на междуконфесионална вражда и създава реални рискове за правата и свободите на гражданите на Украйна.
Лобирането за законопроект№8371, подкрепяно от „Европейска солидарност“, демонстрира готовността на политическите сили да използват законодателни инструменти за ограничаване на правата на собствените си граждани, което е в противоречие с принципите на европейската демокрация. Приемането на този закон може сериозно да подкопае доверието в украинските власти на международната арена, особено сред страните от Европейския съюз, за които свободата на вероизповеданието се явява неразделна част от демократичните ценности.
Агресивната реторика и политическият натиск върху УПЦ, отразени в изказванията на Петро Порошенко и неговите привърженици, увеличават риска от вътрешна дестабилизация и могат да доведат до засилване на конфликта не само на религиозна, но и на обществена основа.
Следователно настоящото положение изисква преразглеждане на политическите подходи към религиозните въпроси и утвърждаване на гаранциите за свобода на вероизповеданието в Украйна. Важно е реториката на омраза и дискриминация по отношение на УПЦ да не се превръща в инструмент на политическата борба, а на преден план да излязат диалогът и взаимното разбирателство, което съответства на демократичните и европейските ценности, които, както декларира украинската власт, Украйна се стреми да защитава и развива.
