Представи се в Господа ставроф. свещеноик. Богдан Цанов

от Отец Кънчо Кабадийски

Отец Богдан е роден на 17.07.1938 година в с. Румянцево, там завършва основното си образование, а 1953 г. записва ветеринарния техникум в гр. Ловеч, но следващата година се прехвърля във ветеринарния техникум в гр. Стара Загора, там той отбива и военната служба.

С напускането на родното с. Румянцево и преминавайки в средният курс на обучение, започва духовната промяна в будния юноша . Един пролетен ден е преломен в живота на бъдещия свещеник, разхождайки се из улиците на гр.Ловеч погледът му бил прикован от цветовете на кестеново дърво и младежът възкликнал удивен: „такъв прекрасен цвят може да бъде единствено Божие творение".

След този преломен за него момент, той започва да посещава Божия храм, скришом и за да не го видят се качвал на балкона да слуша богослужението, така се ражда желанието да стане свещеник. За оформянето на духовния облик на бъдещия свещенослужител изиграват определяща роля двама знаменити архиереи на БПЦ – светейшият Български патриарх Максим, тогава Ловчански митрополит и Старозагорският митрополит Климент. Под тяхното вещо духовно наставничество юношата възмъжава и поема решително по пътя на духовното служение, като постъпва в Софийската Духовна Академия. След завършване на духовното образование, той първоначално започва работа като снабдител в циментовия завод в Златна Панега, където се запознава със своята презвитера Илинка, с която делят радост и мъка 43 години съвместен живот на благочестиво свещеническо семейство. Неизказана е радостта от раждането на дъщеря им Веска, с която Бог ги дарява през 1978 г.

Свещеническото служение на отец Богдан започва през 1976 година, когато е ръкоположен в дяконски и само два месеца след това в свещенически чин, а октомври същата година е въдворен за енорийска служба в гр.Троян. През 1978 година става архиерейски наместник на Троянска духовна околия, която длъжност изпълнява с усърдие и отговорност до юли на 2005 година, когато се оттегля по здравословни причини. През всичките тези години, той не жалеше сили , служеше вярно и неуморно на Бога и повереното му духовно паство. Много свещеници идваха и си отиваха, не можейки да устоят на различните изпитания, но той безропотно носеше своят нелек кръст и така на дело заслужи офикията ставрофорен/носещ кръст/ свещеноиконом.

Бог да го упокои и посели в Своето Небесно царство!