Проф. Пламен Павлов: „История славянобългарска” е подходяща за всяка възраст, отпадането ѝ от програмата за 6-ти клас ще се отрази неблагоприятно на подрастващитеСнимка: Информационна агенция "Фокус" Проф. Пламен Павлов, специалист по история на Византия и средновековните балкански държави, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с отпадането на „История славянобългарска” от учебната програма по литература за 6-ти клас.
Фокус:Проф. Павлов, как ще коментирате факта, че „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски отпада от учебната програми по литература за шести клас?
Проф. Пламен Павлов:Ако беше проблем само с „История славянобългарска” и това, че би била преместена от 6-ти в 8-ми или някакъв друг клас, бихме могли да търсим някакво оправдание за подобни безсмислени и доста странни промени. Въпросът е, че целият дух на учебните програми все повече затъва в някакъв нихилизъм. Виждаме как отпада не само „История славянобългарска” на будителя на нацията Паисий Хилендарски, отпадат или се преместват също произведения като „Къде си вярна, ти любов народна” и „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”. Те са част от формирането на една личност, на нейното национално и ако щете европейско мислене. Много е на мода да се говори за европейски стандарти, за европейски практики, все пак нека да припомним, че в химна на Франция се пее за родината. В тези учебни програми думата „родина” изобщо отсъства, това го казаха и географите в техните протести. Мисля, че са необходими много големи корекции. Дълбоко не приемам и много мои колеги не приемат отпадането на предмета история от 11 и 12 клас. Видяхме, че географите се организираха и протестираха по сходнипричини. За съжаление гилдията на историците е по-индивидуалистична и не знам по какви причини, но не се организира. Нашият исторически факултет във Велико Търново, с декан проф. Иван Тютюнджиев, прие декларация, в която възразихме срещу отпадането на изучаването на история в 11 и 12 клас. Слушах заместник-министър Кастрева, която каза, че в 10 клас учениците са приключили националното си възпитание. Националното възпитание въобще, общата култура, културният профил на един човек се изгражда през целия му живот. В никакъв случай не е приключило на 16 години. Напротив точно в 11-ти и 12-ти клас би трябвало историята, литературата и географията да присъстват, защото това са основни компоненти на нашата идентичност като хора, като българи и европейци.
Фокус:От МОН посочиха, че Паисиевата история ще бъде преместена в програмата за 9-ти клас, като на нейно място в 6-ти клас учениците ще изучават „Робинзон Крузо”. „Срамим ли се да се наречем българи” или „История славянобългарска” не е подходяща за тази възраст?
Проф. Пламен Павлов:”История славянобългарска” е подходяща за всяка възраст. В крайна сметка тя е преписвана на времето от нашите прадеди, хора, които са били много малко образовани, някои от които са били направо неграмотни. Не виждам как децата в 6-ти клас са неспособни да разберат повика на Паисий да се брани националното, да се гордеем и да познаваме миналото. Не виждам нещо да пречи да се изучава и в 5 и в 9 клас. Що се отнася до примера с Даниел Дефо и „Робинзон Крузо” – разбира се, че и такива произведения могат да бъдат включени. „Робинзон Крузо” беше включена в сегашната програма по литература, някъде в горния курс. Ако се върнем към нашите програми преди 9 септември, ще видим, че те са по-модерни от сегашните. Казвам много тежки думи, но мисля, че имам основание за това. Виждаме, че това буди обществено недоволство. Нелепите обяснения на министерството, че всичко било обсъдено с някакъв кръг от експерти или кръг от директори или някакви ангажирани лица не е достатъчно. Самият аз съм бил на такива разговори в министерството, говорили сме, има някакъв диалог, не мога да го отрека, но не мога да приема, че всичко е решено и край. Този административно-бюрократичен подход за мен е неприемлив. Видяхме на протестите на колегите географи, че на тези гласове от нашата гилдия се отговаря, че всичко е решено. В общи линии „Ние сме на власт, ще прави каквото си искаме”. Демокрацията е точно обратното нещо. Ако погледнем програмите в другите държави ще видим, че там присъства националното възпитание. Особено в момент като днешния, когато виждаме, че цяла Европа е застрашена от глобални промени, от катаклизми, най-малкото логично изглежда да махаме основен или да преместваме едно такова послание. Това мисля, макар и емоционално.
Фокус: Отпадат текстове, които са фундаментални за българското мислене и самосъзнание като „Хубава си, моя горо”, „Вятър ечи, Балкан стене”. Как това ще се отрази върху подрастващите?
Проф. Пламен Павлов:Вие задавате риторични въпроси. Това ще се отрази изключително неблагоприятно. Подобни текстове, песни – творби с такъв дух са факт по целия свят. С националната материя, с общокултурната материя, трябва да се действа много внимателно. Голяма част от младите българчета учат до 10 клас, оттам нататък ще учат нещо друго, както г-жа Кастрева заяви. Както казва министър Танев, ще отидат в чужбина. Възразявам срещу тези внушения на министъра, че българските деца непременно трябва да ходят в чужбина. Един министър на образованието, би трябвало да бъде сред стожерите на националното. При неговите скандални изяви във Враца преди година и нещо. В България има добро висше образование. Самият министър Танев е част от него. Би трябвало неговата мисъл да бъде преди всичко за българските университети. Иначе хората имат свобода на избор, могат да ходят в чужбина, да се специализират там. Мисля си, че въобще трябва да бъде преосмислена цялата стратегия на образованието. Преди няколко дни, наши деца спечелиха световна олимпиада по математика. Веднага чухме по национални медии, че са поканени в Оксфорд, в Кеймбридж, а защо да не бъдат поканени в Софийския университет, във Великотърновския, в Пловдивския. Защо ние не каним хора от Англия или от Америка? Може би отначало това ще изглежда куриозно, но това е нормалният модел. Къде са подготвени тези деца – в България, от хора, които къде са завършили – в България. От това по-висока оценка на нашето висше образование може ли да се даде? Според мен е факт, че ние въпреки всички трудности, въпреки, че сме най-лошо платени от всички, включително и от Албания и от околните страни, се опитваме някак си да си гледаме работата. Да неговорим за учителите. В крайна сметка какво получаваме – програми, които някой е благоволил да ни спусне отгоре, уж обсъдени на някакво равнище. Диалогът е нарушен. Той трябва да бъде много повече с учителите и с родителите, иначе реакциите ще бъдат емоционални и може би по-твърди като моята, но не ни оставят други избор.
източник: Агенция Фокус