Владивостокски и Приморски митрополит Венеамин призовава за излизане от Световния съвет на църквите

от Пътят на отците

На 19 април в Православния Свето-Тихоновски хуманитарен университет, по благословение на Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил, се проведе конференция «Всеправославният Събор: мнения и очаквания». В работата на конференцията взеха участие известни архиереи, свещенослужители и миряни. Сред участниците в конференцията трябваше да бъде и един от най-авторитетните архиереи на Руската Църква, главата на Приморската митрополия, митрополит Вениамин (Пушкар) Владивостокски и Приморски. Обаче Владиката не можа да пристигне в Москва, но изпрати своето мнение-изказване, на конференцията по онези теми, които особено го вълнуват. Ксерокопие на този документ получиха всички участници на конференцията. Тъй като мнението на Владика Вениамин е важно за голям брой чеда на нашата Църква, ние предлагаме на вниманието на читателя този документ, написан под формата на обръщение към ректора на ПСТХУ протоиерей Владимир Воробьов.

***

До Негово Високопреподобие, протоиерей Владимир, ректор на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен Университет (ПСТХУ).

Драги светители, свещенослужители, отци, братя и сестри - драги участници в съвещанието по въпросите на предстоящия Всеправославен Събор. Дълбоко ви се кланям и моля за прошка, че не можах да пристигна в Москва, в Свето-Тихоновския Университет, за да обсъдя заедно с вас най-важните въпроси, касаещи нашата вяра и църковен живот, които са поставени за решаване от Всеправославния Събор.

Преди всичко да благодарим на Бога, на Светейшия Патриарх и Светия Синод за предоставената ни възможност да се съберем на конференция, където да можем свободно да изкажем своето мнение по повод предстоящия Всеправославен събор.

Не се наемам да твърдя, какво ще има повече за нашата Църква от предстоящия Събор: полза или вреда, мир или религиозен смут, любов или зло. Но ако проблемът е поставен, трябва да се постараем да го решим възможно с най-малка вреда, а дори и съвсем без ущърб за нашата вяра. Мисля, че ще бъде опасно за цялото православие, ако Всеправославният събор одобри и утвърди нашето участие в икуменическото движение. Така ние ще отстъпим от пълнотата на Истината Христова. И ето защо: щом само влезем в Световния Съвет на Църквите, а нашата Църква вече е влязла в него, ние ставаме негови участници и сме длъжни да приемем неговия Устав, който твърди, че нито една конфесия, влизаща в Световния Съвет на Църквите, не притежава пълнотата на Истината. Пълнотата на Истината ще настъпи едва тогава, когато всички конфесии се обединят в едно цяло. Такава е природата на Световния Съвет на Църквите, и от нея никой още не се е отказал. И «Торонтската декларация» не се отказва от това. Вярно, тя дава на православните Църкви свободата да мислят за себе си като за Едната Съборна и Апостолска Църква, но това съвсем не отменя същността на икуменическия замисъл. Мислете, казват, за себе си както искате, само участвайте, а ние ще вървим уверено и неизменно по своя курс, кучетата нека си лаят, а керванът ще си върви по своя път. Братя Архиереи, помислете си, нима основателите на икуменизма са се покаяли и са се отказали от своя сатанински замисъл за създаване на едната лъжецърква в идещото Царство на Антихриста, нима Световният Съвет на Църквите се е преобразил от Светия Дух в друга организация, или може би там се случва нещо, което ние, непосветените, още не знаем?

Не, скъпи братя, нека не се съблазняваме, - всичко в действителност си остава същото: сатаната не е въстанал срещу сатаната, там при него няма раздвоение, там действа дяволският метод: крачка напред, две – назад и още много друго, което е скрито от нас под покривалото на масонската тайна. Но дори и Световният Съвет на Църквите действително искрено да би се отказал от своята основополагаща дяволска идея и би ни канил нас, православните, да станем негови членове, такива, каквито сме без изменение на вярата, то защо тогава ни е тяхното членство? Ние и без него можем да носим Апостолската Проповед по целия свят и на същите тези протестанти и католици. И това съвсем не е фарисейство. Но преди всичко трябва да обърнем към Христа своя народ, осакатен духовно от съветската безбожна пропаганда. За времето на нашето участие в икуменизма ние не обърнахме в православието нито един Били Греъм, но пък колко свои загубихме, особено младежи.
Заради това, братя Архиереи, и за да не се отклоняваме от Истинския Христов път, нека молим Светейшия Патриарх и Светия Синод още преди началото на Всеправославния Събор нашата Църква, по примера на Грузинската и Българската Църкви, да се откаже от участие в икуменическото движение. Ако пък се боим, както някои казват, от самоизолация, то може временно да станем наблюдатели, както прави Римската Църква. А веднъж излезли от членство в Световния Съвет на Църквите, ще ни е по-лесно да убедим на Всеправославния Събор и другите Православни Църкви да изоставят това, ненужно за православните, участие в икуменизма.
Това е, горе-долу, всичко, което исках да кажа по въпроса за участието на Православните Църкви в икуменическото движение. Грижата ми тук е не само за мен самия, но и за Руската Православна Църква, и за цялото Православие. Ако някой желае да опровергае моите доводи и да се усъмни в моята интуиция, нека опровергава и се съмнява – това е негово право. Та нали Господ е дарил човека със свободна воля да прави избор, и аз отдавна съм го направил.

Нека да молим Бог, да укрепи Той православната вяра в нас и в онези светители, които ще участват от името на Руската Православна Църква на предстоящия Всеправославен Събор. Да помага Бог на всички ви.

С любов в Христа: Вениамин,
митрополит Владивостокски и Приморски, глава на Приморската митрополия.