Лекарство за модернизъм - ч.1

от Предание БГ

Интервю на отец Георги Максимов с архим. Рафаил (Карелин)

-  Отец Рафаил, във вашите творби отделяте голямо внимание на изкушението, наречено модернизъм. Как разбирате този феномен и кои са неговите духовни корени?

 

- Модернизмът се прокламира като „нов“, „модерен“ феномен. Като такъв той се проявява в изкуството, литературата и религията. Тук ни интересува въпроса за модернизма в съвременната Църква. Той е показател за скъсване с традиционните ценности, концепции и правила, задвижван от осветскостяването на човешкото съзнание и промяната в моралната ориентация. В исторически аспект, модернизмът е продължение и нова стъпка на обновленчеството – едно анти-Църковно и авангардно учение, появило се с революционната вълна (в Русия) през първата половина на предходното столетие. Неговата проява бе предимно в еклесиологичната ерес, стремейки се да изкриви и унищожи каноничните основи, йерархическата система и църковният типикон, като незабавно се проявява като бунт и схизма в Църквата. Поради това границите между Православния традиционализъм и обновленчеството бяха доста ясно очертани. Понастоящем модернизмът действа по-предпазливо, систематично и обмислено, без шумни лозунги и крайни прояви, но целта на неговата борба  се проявява в множество начинания. Ако обновленчеството в след-революционния период имаше малък ефект върху догматическите въпроси, понастоящем модернизмът подкопава сериозно Православните догмати и което е най-опасно – като говори против Православието и същевременно се опитва да говори от името на Православието, като твърди, че единствената му цел е да изчисти случилите се по-късно наслагвания към традиционните вярвания. Реформизмът на модернистите може да започне с изкривяването на формата, като същевременно се твърди, че се запазва съдържанието и с изкривяването на съдържанието, като се запази формата. В първия случай, модернистите твърдят, че формата не е съществена, че можем да приемем плурализма, че промяната или опростяването на формата може да направи съдържанието по-достъпно за вярващите. Литургическите ритуали обаче са символическия език на Църквата и разрушаването на традиционните църковни форми не само прави по-бедно, но също така деформира самото съдържание. Във втория случай се променя съдържанието, а същевременно формата бива временно запазена, за да се прикрие измамата  и смяната в религията. Като пример на първото може да се посочи литургическата и канонична беззаконност на Обновленците; а като пример за второто – фалшивият съюз на Православието с ереста, където се променя съдържанието на вярата, но промяната на формата бива изкуствено отложена като прикритие, така че подмяната да не е съвсем ясна. В крайна сметка обаче се разграждат като съдържанието, така и формата. Необходимо е да се помни, че съдържанието и формата в Православието са тясно свързани помежду си. Съдържанието се въплъщава чрез определени форми, докато формата е постоянен бранител на съдържанието.

-  Къде се крие измамата в този подход към вярата?

-  Нови земни нагласи към духовния свят и подронване на ценностите, тъй като модернистите желаят да направят така, че догмите, теологията и ритуалите на Християнството да бъдат морала на модерното общество. Те не вземат предвид това, че религията (имам предвид Православието) не е продукт на човешкия талант и дори гений, а Божествено откровение, дадено на човека, и поради това не подлежи на подобрения и не се нуждае от промяна. Откровението си остава такова во веки, като не прогресира, не еволюира, не намалява, нито се увеличава; то е открито и дадено на хората чрез Светия Дух, действащ в Църквата. Догматичното откриване на Божественото откровение се случило на Вселенските събори, които олицетворят пълнотата на Църковното познание  и се възприемат от цялата Църква. Догмите, литургията, ритуалите и каноните на Църквата водят началото си от първичното Откровение. Това откровение има своите обосновани форми в самото себе си, в което Божественият логос се е въплътил в човешкото слово, като невидимо е получил материална, видима и осезаема символика; тези форми, неделими от Преданието, сами по себе си стават част от същото това Предание и по ясен начин са съхранени в Църковното предание и типикона.

- Оказва се, че всъщност модернизмът посяга върху самата същност на Християнството?

- Точно така. Християнството е светлината, която свети над света; то не позволява на нашия полу-езически свят напълно да потъне в морална и духовна тъмнина. Модернистите искат да извършат измама – да адаптират Християнството към нивото на човешките страсти, фалшиви концепции, безсмислените презентации на светската логика, като подменят християнството с някаква идея за прогрес, изчистен от грешки, като християнство, възкресено от тях самите. Те казват, че християнството трябва да стане разбираемо за всички и за да стане това те трябва да го сведат до нивото на човешките възприятия, така че човек да може да разбере необяснимото за ума; ала Християнството е живот в други измерения. Вие трябва да се присъедините, да се запознаете и да покорите вашия ум на Християнството чрез вярата и вашите сетива чрез очистването от страстите на сърцето. Модернистите предлагат да се реформира християнството, така че да е удобно на падналия човек, като му обещават Небесното Царство без аскетизъм и трудове, без битката със страстите, като имат една основна идея, че Бог обича човека и поради това ще го спаси. В това се състои подходът на модернизма към хората със слаба воля и объркани религиозни възприятия.

Модернизмът представя себе си като една голяма утопия. Поддържа се схващането, че тези, които не искат да бъдат част от техните страсти, тези, които не желаят наистина да видят възможностите и лимитите на човешкото съзнание, тези, които са възпитани в духа на хуманизма и вярват, че човек е Божий Син като рождено право, както и тези, които са отровени от либерализма, на които Православието изглежда не като духовно и морално повторно раждане на индивида, а като система от забрани.

Модернизмът е подчинение на култ или култура, духът на съзнанието и откровение на човешкото произволение. Да го кажем по-открито: то е предпочитанието на земята пред Небесата и на човека пред Бога.

Отец Рафаил, можете ли да посочите някои от конкретните черти или характеристики на модернизма – неговите отличителни белези, така да се каже?

-  Може да изброите множество такива черти. Не винаги дадена статия или лекция на някой модернист съдържа всички отличителни белези, но дори и една е достатъчна да разберем, че си имаме работа с реформизъм. Не е нужно да промените всички цифри в сложната формула: трябва да смените само едно число и така цялата формула няма да се получи; една дълбока рана върху цялото тяло е достатъчна кръвта да потече. Поради това, грешките на модернистите могат да се съдържат във всяко съчинение, като могат да се сведат дори до една единствена.

1. Модернистите отричат предаването на греха на Адам на неговите потомци.

2. Отричат изкуплението или изкривяват неговото значение.

3. Скептични са към чудесата описани в Библията и в житията на светците.

4. Отричат преосъществяването на Светите Дарове по време на Литургия.

5. Настроени са враждебно към думата „мистицизъм“, съзнателно заменяйки Православния мистицизъм с погрешния мистицизъм.

6. Стремят се към езикова реформа – да заменят древният литургически език с модерният език, който е в по-малка степен настроен към движенията на молитвата.

7. Считат, че Божията любов е отделена от Божията справедливост, като по този начин представят Божествената любов като оправдание на морална толерантност.

8.Изкривяват идеята за Църквата, а именно догмата за „една, света, съборна и апостолска Църква.“ Те вярват, че хората могат да бъдат спасени и в други религиозни конфесии и дори при липсата на каквато и да било религиозна вяра. Те игнорират действието на Светия Дух, Който обитава в Църквата и отричат светостта на Църквата и нейното учение. Те заместват идеята за съборност на Църквата със свои собствени догадки и предположения.

9. Опитват се да рационализират богословието и богослужението, като имат общо взето хладно отношение към службите, считайки ги за второстепенни по отношение на спасението.

10. Отнасят се нихилистично към Светото Предание, обичаите и приемствеността.

11. Според модернистите, класическата православна теология не е нищо друго освен „духовна застоялост и скука“.

12. За да прикрият своята анти-Православна ориентация, модернистите потвържават на дадено място това, което са отрекли на друго място; отричат онова, което сами преди това са доказали. В това отношение, ако модернист бъде изобличен за своите еретически разсъждения, то тогава той посочва на друго място свои мисли и казва, че неговите слова не трябва да се тълкуват изолирано, а в съвкупност; ала какво е имал предвид като цяло остава неясно. Модернистите прибягват към такива похвати, за да създадат объркване в умовете на православните.

13. Много модернисти опитват да възстановят ученията на Ориген и едва ли не да го изкарат като жертва на Православните апологети – отците от Вселенските събори. За модернистите Ориген е неканонизиран светец.

14. Те учат, че всеобщото спасение е предопределен от Бога, че е неминуем. Не само повтарят вариации на апокатастасиса (универсалното спасение) на Ориген, но понякога отиват и доста по-далеч. Ако за Ориген грешникът трябва да премине през очистване чрез страдание на земята, то някои модернисти вярват, че е достатъчно грешникът да пожелае спасение и той ще бъде спасен.

15. Модернистите омаловажават значението както на ангелските, така и на демоничните сили в световната история и моралния живот на всеки човек. Те са склонни да отпишат демоничните изкушения и да ги сравняват с емоционални ефекти и умствени неразположения.

16.Модернистите се опитват да дискредитират църковните власти и религиозните книги.

17.  Те се люшкат между ученията на  еволюционизма и креационизма относно сътворението на света и човека и защитават компромисна хипотеза.

18.  Модернистите използват лъжливи похвати при техните критически атаки срещу Православното учение: техните предположения са изложени като факти, а техните нестабилни основоположения като твърди доказателства.

19.  Като вземат от различни места цитати и манипулират откъси, извадени от творенията на светите Отци, те им приписват такива мнения, които им пасват, като пренебрегват църковните тълкувания и правилата на херменѐвтиката (от гр. ερμηνεύω, „тълкуващ“, „обясняващ“ - теорията и умението за интерпретиране на стари, главно литературни текстове с оглед на произхода, езика и съдържанието им, б.пр.)

20. Модернистите, изразяващи своите мисли, се опитват да не ги разкриват напълно, така че да не стане ясна тяхната анти-Църковна природа. Така модернистите използват като похват фрагментацията и непълнотота, когато излагат своята гледна точка.

21. Липсата на вяра при модернистите се прикрива като широта на възгледите. Те обичат да разсъждават над думи като „наука“, „образование“ и „прогрес“.

22.Модернизмът не само проявява снизходителност към страстите и светските вкусове, но понякога дори се стига до цинично отношение към сакрални предмети. Те говорят относно метафизичните проблеми с насмешка и шеги, които рушат чувството на благоговейност към вярата. Божественото е огън, до което не можем да се приближим без покаяние и благоговение. Някои теолози се държат така, сякаш искат да вземат славата на Настрадин Ходжа. 

(следва)