Св. Нил Мироточиви Атонски: За самооправданието, когато осъждаме

от Предание БГ

Чрез осъждането на ближните, което днес извършва човек, демонско лукавство помрачава неговата мисъл. Той започва мислено да се съблазнява от всичко (т.е. намира у всекиго нещо осъдително), а самия себе си оневинява с особено оправдание (не само че оправдава себе си, но за своя грях обвинява другите), като всичко приписва на съблазънта на другите.

Ах, преподобни отци! Не оправдавайте себе си чрез човека (не обвинявайте друго лице за своя грях) и не се оправдавайте чрез съблазънта. Нито хората са виновни пред вас, нито съблазните са причина за греховете, но вие сами сте дали място в себе си на своята страст и поради това обвинявате хората, че ви съблазняват… Вие давате в себе си място на вашата страстна завист, тя ви съблазнява и вие по своя воля се съблазнявате; с какво са виновни хората пред вас? Вие сте дали място на вашия страстен гняв, сърдите се, ставате свирепи като безсловесните; с какво е виновна пред вас съблазънта? Вие сами сте дали в себе си място на враждебната страст, и сте започнали да враждувате против другия; с какво онзи човек е виновен пред вас? Вие сте дали в себе си място на вашето страстно непокорство и ставате непокорни по ваша воля; с какво съблазните са виновни пред вас? С волята си сте дали в себе си място на страстите, те ви водят както желаят, вие сте станали едно с тях; с какво са виновни другите за това?

Ако ти си сребролюбец, с какво е виновен игуменът за това? Ако ти си непокорен, с какво е виновен икономът за това? Ако вие сте убежище на злото и скривате своите помисли, с какво е виновен духовникът пред вас? Ако вие сте неблагодарни, с какво е виновен игуменът пред вас, който в е приел като свои деца? Ако вие сте злопаметни, с какво е виновно братството пред вас? Ако във вас се е вселило враждебно противоборство, с какво е виновен ближният ви пред вас? Ах, преподобни отци! Ако всеки от вас познаваше страстите, с които той се изкушава, никога не би обвинил другиго за своята съблазън.

Човек е така оплетен от страстите, както дървото от бръшлян. Какво ще стане с дървото, когато го обвие бръшлян?

Бръшлянът има способност да му въздейства и да се изкачва по него, но само тогава, когато стеблото го приеме; тогава той се издига нагоре; ако дървото не го приеме, бръшлянът никога няма да се изкачи (т.е. ако самото дърво не му предостави своите клони за изкачване). Ако бръшлянът имаше такава власт, че сам да се изкачва по дървото, дори и то да не иска да го приеме, всички дървета на земята биха изсъхнали… Казваме, ако главният отстъпник или властител на тъмнината имаше власт да завладее ума на човека и да помрачава неговото съзнание, против произволението на човека, то човек никога не би могъл да стане светъл, а винаги би пребивавал в грях и помрачение. Да, наистина, отстъпникът има власт да съблазнява, но над кого има власт? Умът на какъв човек може да се помрачи? На такъв, който приема съблазните; такъв и бива прострелян от лъка на отстъпника, началника на властта на тъмнината.

Из книгата на преп. Нил Мироточиви Атонски "Пророчества за последните времена и за пришествието на антихриста. Слова за покаянието, осъждането злословието и злопаметството – Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“ – Света Гора, Атон, 2010 г.