Отец Серафим (Роуз): Въздушното царство на духовете

от Предание БГ

За да разберем в каква област влиза душата след смъртта, трябва да я разгледаме в пълния контекст на човешката природа.  Нужно е да си изясним природата на човека преди падението му и промените, станали след падението, особено в способността на човек да влиза в контакт с духовните същества.

Може би най-ясното православно изложение на тези въпроси може да се намери в книгата на епископ Игнатий (Брянчанинов), разглеждайки православното учение за ангелите (т. ІІІ от събраните му съчинения).  Една от главите на тази книга Владика Игнатий е посветил на изследването на "сетивното възприятие на духовете", т.е. на ангелските и бесовските явявания на пората.  Тук ще цитираме тази глава, която излага православното светоотеческо учение, ясно и точно предадено от един от най-великите православни отци на нашето време.

              Първоначалната природа на човека

          Преди падението тялото му е било безсмъртно, лишено от недъзи, без сегашната му груба вещественост и тежест, без греховните и плътски усещания, които сага са естествени за него (проповеди на Макарий Велики, слово 4).  Сетивата му са били несравнимо по-съвършени, действието им - несравнимо по-обширно, напълно свободно.  Облечен в такова тяло, с такива сетивни органи, човекът е бил способен да вижда осезателно духовете, към които е принадлежала душата му; бил е способен да общува с тях, имал е такова Богопознание и общение с Бога, които го сродявали със светите духове.  Святото тяло на човека не е било препятствие за това, не е отделяло човека от света на духовете.  Човекът, облечен в тяло, бил способен да живее в рая, където днес могат да пребивават само светиите, и то само с душите си, и където ще се възнесат и телата на светиите при възкресението им.

Тогава тези тела ще оставят в гробовете грубостта, придобита при падението; тогава те ще станат духовни, даже духове, според думите на Макарий Велики (слово 6, гл. 13), ще проявят свойствата си, дадени им при сътворението.  Съществува обаче разлика в ефирността между тялото на човека в рая преди падението и тялото му на небето след възкресението.  Вж. Слово 45, гл. 5, от Симеон Нови (бел автора).  Тогава човеците отново ще се присъединят към рода на светите духове и ще влязат в открито общуване с тях.  Пример за тяло, което е било едновременно и дух, виждаме в тялото на нашия Господ Иисус Христос след възкресението Му."

           
                                 Падението на човека

          С падението се изменило и тялото, и душата на човека.  В собствен смисъл падението било за тях и смърт.  Видимата, наричана от нас смърт всъщност е само разделяне на душата от тялото, преди това вече умъртвени поради отдръпването от тях на истинския живот, Бога.  Ние се раждаме вече убити от вечната смърт!  Ние не чувстваме, че сме убити, както и на всички мъртъвци е свойствено да не чувстват смъртта си!  Недъзите на нашето тяло, неговата зависимост от враждебното влияние на различни вещества от материалния свят, грубостта му - всичко това е следствие от падението му.  По същата причина тялото ни е попаднало в рода на животинските тела; то съществува чрез живота на падналото естество. То служи за тъмница и гроб на душата. Силни са тук употребените думи! но дори и те недостатъчно изразяват сгромолясването на тялото ни от духовната висота до плътското състояние. Нужно е самоочистване чрез дълбоко покаяние, за да се получи представа за бедственото състояние на тялото ни, За неговата умъртвеност поради отдалечаването му от Бога. В това състояние на умъртвеност понеже са крайно груби и веществени, телесните сетива са неспособни да общуват с духовете, не ги виждат, не ги чуват и усещат.

По същия начин и изхабената секира не може вече да се употребява по предназначение. Светите духове се отдръпнали от общуването с човеците, като с недостойни за такова общуване; падналите духове, които увлекли и нас в падението си, се смесили с нас и за да ни държат по-лесно в плен, стараят се да направят и себе си, и веригите си незабележими за нас. Ако и да ни се откриват, то го правят, за да укрепят властта си над нас. Всички ние, които сме в робство за греха, трябва да знаем, че общуването със светите Ангели не е присъщо за нас поради отдалечаването ни от тях при падението; че по същата причина ни е присъщо общуването с отхвърлените духове, към чийто род принадлежи душата ни; на тези, които за сетивата ни изглеждат човеци, но пребивават в греховност и падение, са демони, но не и светли Ангели. "Осквернената душа - казва свети Исаак Сирин - не влиза в чистото царство и не се уподобява на светите духове" (Слово 74). Светите Ангели се явяват на светите човеци, възстановили общуването си с Бога и с тях чрез свят живот. В редки случаи обаче, за някои особени цели на Бога св. Ангели се явяват на грешници и даже  на животни, както отбелязва по-нататък еп. Игнатий (бел. на автора).

 "Макар демоните, когато се явят на хората, най- често да приемат вида на светли Ангели, за да ги заблудят най-лесно, макар понякога да се стараят да ги убедят, че са човешки души, а не бесове, макар понякога и да предсказват бъдещето и макар да откриват тайни, не бива обаче никак да им се доверяваме. При тях истината е смесена с лъжа и се употребява от време на време само за по-лесно прелъстяване Сатаната се преобразява в ангел, ако и служителите му се преобразяват като служители на правдата, е казал светият апостол Павел (2 Кор. 11:14-15) (т. ІІІ, 7-9).

 "Общото правило за всички човеци се състои в това - никак да не се доверяват на духовете, когато се явяват в сетивен вид, да не се влиза в разговор с тях, да не им обръщат никакво внимание, да смятат явяването им за много голямо и опасно изкушение. По време на това изкушение мислите и сърцето трябва да бъдат устремени към Бога с молитва за помилване и избавление от изкушението. Желанието да се видят духове, любопитството да се научи нещо за тях и от тях е признак на огромно безразсъдство и пълно непознаване на нравствените предания, правилата за поведение на Православната Църква.

 Знания за духовете се получават съвсем не така, както предполага неопитният и непредпазлив изследовател. Откритото общуване с духовете за неопитния е голямо нещастие или извор на големи нещастия.

 Боговдъхновеният писател на книга Битие казва, че след падението на първите хора - Богове, като произнесъл присъдата им, още преди да ги изгони от рая, направи Господ Бог на Адама и жена му кожени дрехи, с които ги облече (Бит. 3:21). "Кожените дрехи", според тълкуванието на светите отци (св. Йоан Дамаскин, "Точно изложение на православната вяра", кн. 3, гл. 1) означават нашата груба плът, която при падението се изменила - изгубила ефирността и духовността си и получила сегашната си вещественост. Макар първоначалната причина за промяната да е било падението, но самата промяна е станала под влиянието на Всемогъщия Творец, по неизказаната Му милост към нас, за наше най-голямо добро.

Сред многото полезни за нас последствия, които са резултат от днешното състояние на телата ни, трябва да посочим и това, че поради снизходително допуснатата груба вещественост на тялото ни, ние сме станали неспособни да виждаме сетивно духовете, в чиято власт сме изпаднали. Божията премъдрост и благост са сложили преграда между човеците, свалени във властта на земните управници, отделят с тъмнична стена злодеите от човешкото общество, за да не вредят те произволно на това общество и да не развращават другите човеци (св. Йоан Касиан, Беседа 8, гл. 12). Падналите духове действат на хората, като пораждат в тях греховни помисли и усещания; до сетивно виждане на духовете стигат твърде малко човеци (стр. 11-12).

Душата, облечена в тяло, изолирана и отделена чрез него от света на духовете, постепенно се самообразова, като изучава закона Божий, или, което е едно и също, чрез изучаване на християнството, и придобива способността да различава доброто от злото. Тогава тя получава дара на духовното зрение и - ако това съответства на целите на Бога, който я ръководи - на сетивното им виждане, защото измамата и съблазънта вече са много по-малко опасни за нея, а опитността и знанието са полезни. При отделяне на душата от тялото при видимата смърт ние отново влизаме в рода и обществото на духовете. От това се вижда, че за благополучно влизане в  света на духовете е нужно навреме да се просветим с Божиите закони и че именно за това просвещение ни е  дадено известно време, определено на всеки човек, за да  странства по земята. Това странстване се нарича земен живот.

            
                              Отваряне на сетивата

          Човеците стават способни да виждат духовете при известно изменение на сетивата, което се извършва по незабележим и необясним за човека начин. Той забелязва в себе си само това, че внезапно е започнал да вижда неща, които досега не е виждал и които са невидими за другите хора, да чува това, което досега не е чувал. За изпиталите върху себе си такова изменение на сетивата то е съвсем просто и естествено, макар и необяснимо и за този, който го изпитва, и за другите; за неизпиталите го то е странно и неразбираемо. По същия начин всички знаят, че хората могат да потъват в сън, но що за явление е сънят, как така незабелязано за себе си минаваме от състояние на бодрост в сънно и безсъзнателно състояние - за нас това остава тайна. Промяната на сетивата, при която човек влиза в сетивно общуване със съществата от невидимия свят, в Свещеното Писание се нарича отваряне на сетивата. И отвори Господ - казва Писанието - очите на Валаама, и той видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка (Числ. 22:31). Обкръжения от враговете пророк Елисей, за да успокои изплашения си слуга, се молеше и думаше: Господи! Отвори му очите да види. И Господ отвори очите на слугата, и той видя, и ето, цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея (4 Царс. 17) (вж. също и Лк. 24:16-31).

 От тия места на Свещеното Писание, в което се разказва за праведниците, става ясно, че телесните сетива са нещо като врати и входове към вътрешната стаичка, където пребивава душата. Че тези врати се отварят и затварят по Божие повеление. Премъдро и милосърдно тези врати остават постоянно заключени у падналите човеци, за да не нахлуят в нас и да ни погубят заклетите ни врагове - падналите духове. Тази предпазна мярка е нужна още повече затова, защото след падението ние се намираме в света на падналите духове, заобиколени сме от тях и сме техни роби. Като нямат възможност да влязат в нас, те ни напомнят за себе си отвън, като ни причиняват разни греховни помисли и мечти или привличат лековерната душа към общуване със себе си. Не е позволено на човека да отхвърля Божието покровителство и със собствени сили, по Божие допущение, но не и по Божия воля, да отваря сетивата си и да влиза в открито общуване с духовете, но и това се случва.

Очевидно е, че със собствени сили може да се постигне общуване само с падналите духове. Не е присъщо на светите Ангели да вземат участие в нещо, несъгласно с Божията воля, неблагоугодно на Бога. Какво привлича човеците към влизане в открито общуване с духовете? Лекомислените и непознаващите християнството на дело могат да се увлекат от любопитство, незнание, неверие, без да разбират, че встъпването в такова общуване може да им донесе огромна вреда" (стр. 13-15).

Мисълта, че в сетивното виждане на духовете има нещо особено важно, е погрешна. Без духовно зрение сетивното не ни дава правилна, а само повърхностна представа за духовете и може много лесно да не създаде съвсем неверни схващания за тях, каквито именно получават неопитните и заразените от тщеславие и самоувереност. Духовно виждане на духовете постигат  единствено истинските християни, а за сетивно най-способни са хората с най-порочен живот... Много малко от хората имат тази способност по естествена даденост, т.е. по медиумична дарба, която може да се наследява (бел. на автора), или им се явяват по повод на някакво особено обстоятелство в живота им. В последните два случая човек не подлежи на порицание, но трябва да употреби всички усилия, за да излезе от това положение, което е твърде опасно.

В наше време мнозина си позволяват да влизат в общуване с падналите духове чрез магнетизъм и спиритизъм, при което тези духове обикновено се явяват във вид на светли ангели, съблазняват и мамят с различни интересни приказки, като смесват истината с лъжа, и винаги причиняват извънредно душевно и даже умствено разстройство (стр. 19).

 Да не мислят високо за себе си тези, които сетивно са видели духове, дори на свети Ангели - само по себе си това виждане ни най-малко не е доказателство за достойнството на виделите ги хора - на това са способни не само порочните човеци, но и най-безсловесните животни (Числ. 22:23, стр. 21).


Опасността от контакта с духове

          Виждането на духове с плътските очи винаги носи по-голяма или по-малка вреда на тези човеци, които нямат духовно зрение. Тук, на земята, образите на истината са смесени с образите на лъжата (св. Исаак Сирин, Слово 2), както в страната, в която е смесено доброто със злото, където са изгонени падналите ангели и човеци (стр. 23).

 "Виждащият духове сетивно може лесно да бъде излъган за своя вреда и гибел. Ако той, виждайки духове, прояви доверие към тях или бъде лековерен, непременно ще бъде измамен, увлечен, дамгосан с неразбираемия за неопитните печат на съблазънта, с печата на страшната повреда на неговия дух, при което често се губи възможността за поправяне и спасение. Това се е случило с много, твърде много хора - не само с езичниците, чиито жреци в голямата си част са били в общение с демоните; не само с мнозина от християните, непознаващи тайните на християнството и поради някакви обстоятелства влезли в общение с духовете - Случвало се е на много от подвижниците и монасите, непритежаващи духовно зрение и видели духове сетивно.

 Правилно, законно влизане в света на духовете може да ни даде само и единствено християнското подвижничество. Всички други средства са незаконни и трябва да се отхвърлят като непотребни и гибелни. Само Бог довежда до виждане на духовете истинския Христов подвижник. Под Божието ръководство се различават призраците на истината, в които се облича лъжата, от самата истина, дарува се на подвижника най-напред духовно зрение за духовете, а после някои подвижници получават и сетивно зрение за тях, чрез което се попълват знанията, получени от духовното" (стр. 24).


Някои практически съвети

          Владика Игнатий извлича от разсъжденията на св. Антоний в житието му, написано от св. Атанасий (то вече бе споменато като основен източник на познания за делата на бесовете), практически съвети за християнските подвижници относно необходимото поведение при сетивно възприемане на духове, ако това се случи на някого.  Тези съвети имат огромно значение за всички, които желаят да водят истински духовен християнски живот в наши дни, когато (по причини, които ще се опитаме да обясним по-нататък) сетивното възприемане на духовете е станало много по-разпространено отпреди.   Св. Антоний учи:

" И следното трябва да знаете заради вашата безопасност.  Ако ви се яви някакво видение.  Не позволявайте да ви овладее страх, но каквото и да е това видение, смело му задай най-напред въпроса:  кой си ти и откъде си?  Ако това е явяване на светии, те ще те успокоят и ще превърнат страха ти в радост.  Ако пък явлението е дяволско, щом срещне в душата ти твърдост, то веднага ще се разколебае, защото въпросът "Кой си ти и откъде си?" е признак на безстрашна душа.  Като задал този въпрос, Иисус Навин (Нав. 5:13) се уверил в истината, а врагът не могъл да се скрие от Даниил" (Дан. 10:20, стр. 43-44).

Като разказва как даже св. Симеон Стълпник веднъж едва не бил измамен от беса, който му се явил като ангел на огнена колесница (Жития на светиите, 1 септ.), еп. Игнатий предупреждава съвременните православни християни: "Ако светиите са се намирали в такава опасност да бъдат излъгани от лукавите духове, то за нас тази опасност е още по-страшна.  Ако светиите не винаги са разпознавали демоните, явяващи се във вид на светии и на Самия Христос, то как е възможно да мислим за себе си, че безпогрешно ще ги разпознаем?  Единственото средство за спасение от духовете се състои в това - решително да се отказваме от виждането им и общуването с тях, като признаваме неспособността си за такова виждане и общуване.

Светите наставници на християнското подвижничество... заповядват на благочестивите подвижници да не се доверяват на никакъв образ или видение, ако те внезапно се появят, да не влизат в разговор с тях, да не им обръщат внимание.  Те заповядват при такива явявания да се запазваме с кръстното знамение, да затваряме очи и решително съзнавайки своето недостойнство и неспособност да виждаме свети духове, да се молим на Бога да ни опази от всички козни и съблазни, със злобно лукавство заложени около хората от духовете н злобата, заразени от неизлечима омраза и завист към човеците" (стр. 45-46).

 По-нататък еп. Игнатий цитира преп. Григорий Синайски:   "Ако видиш нещо с плътските си очи или в ума си, вън или вътре в себе си, нищо не приемай, било то образа на Христа или на Ангел, или на някой Светия, или пък умът ти възмечтае или си въобрази светлина - защото и на самия ум е присъща по природа мечтателност, и той лесно създава образи, каквито желае - нещо обикновено при хората, които не внимават строго за себе си и с това си причиняват вреда..." (Последна от твърде полезните глави. Добр. т. 1, стр. 48).


Заключение

          В заключение еп. Игнатий учи:  "Единствено правилният начин да се влезе в света на духовете е християнското подвижничество.  Единственият правилен път до сетивното виждане на духовете е християнското преуспяване и съвършенство" (с. 53).

"Когато ни дойде времето, определено от единия Бог и известно на единия Бог, ние непременно ще влезем в света на духовете.  За всеки от нас това време е близо!  Да ни даде всеблагият Бог така да прекараме земния си живот, че още в него да прекратим общуването си с падналите духове и да влезем в общение със светите духове, та на това основание, след като се освободим от тялото си, да бъдем причислени към светите, а не към отхвърлените духове" (стр. 67).

 Това поучение на еп. Игнатий (Брянчанинов), съставено преди сто години, напълно би могло да се напише и днес - толкова точно предава духовните изкушения на нашето време, когато "вратите на възприятието" (използвайки фразата, употребена от един експериментатор в тази област - Олдъс Хъксли) са отворени така широко, както не е могло и да се мечтае във времето на еп. Игнатий.

 Надали е нужно да се коментират тези думи.  Внимателният читател може би вече е започнал да ги прилага към "следсмъртните" състояния, описани на страниците на тази книга, и така е започнал да разбира опасността от тези опити, заплашваща човешката душа.  Запознатият с това православно учение не може да не гледа с изумление и ужас лекотата, с която съвременните "християни" се доверяват на виденията и явяванията, които стават все по-разпространени.  Причината за тази доверчивост е ясна - римокатолицизмът и протестантството, много векове след откъсването си от православното учение и практика на духовния живот, са изгубили всяка способност за ясно разпознаване в царството на духовете, станали са напълно чужди на най същественото християнско качество - недоверието към собствените "добри мисли и чувства".  В резултат от това "духовните" преживявания и явявания на духове днес може би са по- разпространени от всяко друго време на християнската ера, а лековерното човечество е готово да приеме теорията за "новия век" на духовни чудеса или "новото излияние на Духа Свити", за да обясни този факт.  Човечеството дотолкова е обедняло духовно, считайки себе си за "християнско" даже когато са готови за века на бесовските "чудеса",  че това се явява едно от знаменията на последните времена (Апок. 16:14).

Трябва да се добави, че самите православни християни, притежаващи на теория истинското християнско учение, рядко осъзнават това и често пъти се поддават на измама толкова лесно, колкото и неправославните.  Дошло е времето тези, на които това учение принадлежи по право от рождението им, да се върнат към него!

Тези, които сега описват "следсмъртните" си преживявания, показват, че точно така се доверяват на опита си, както и всеки объркан човек в миналото;  в цялата съвременна литература по този въпрос има извънредно малко случаи, в които сериозно се задава въпросът:  не би ли могло поне част от преживяното да е от дявола?  Православният читател, разбира се, ще зададе този въпрос и ще се опита да разбере тези случаи в светлината на духовното учение на православните отци и светии.


Dog