Св. Николай Велимирович: Действителността и нейните символи

от Предание БГ

1. Когато детето започне за учи азбуката, за него буквите представляват в известен смисъл нещо като идоли. За него буквите са материална реалност. Като ги разчита, детето обръща цялото си внимание на буквите, като си мисли само за тях. Така, буква след буква, ще прочете една дума, но ако го попиташ какво е прочело, то няма да знае. И дори ще се учуди, без да разбира какво го питат. Детето не се досеща за смисъла на прочетената дума. Очертанието, големината и цвета на написаните букви – само външното се е запечатало в неговата душа и това е всичко, което то в дадения момент знае за буквите. Те за него са материални, точно както идолите за езичниците. Затова и първокласникът, и идолопоклонникът гледат на своите идоли със страх и почитание.

2. Много напълно пораснали хора наподобяват първокласници, въпреки че те се наричат философи и учени. С голям вложен труд и с пот на чело първокласниците едва успяват да разчетат думите в книгата на природата, но смисълът и значението на азбуката на природата са непостижими за тях. А грамотният човек чете думите, дори без да се замисля над тях и мигновено схваща тяхното значение. Учителят трябва да положи куп усилия, за да научи ученика да „чете по смисъл“. Това, което е вярно от гледна точка на четенето на книги, е вярно и по отношение на четенето на „книгата на природата“.

Да се преклониш пред природата е едно и също с това да се преклониш пред буквите. Обожателите на природата са пораснали, но недорасли възрастни деца. Като ги попитате какво означават предметите и събитията и те ще ви погледнат с такова учудване, точно като първокласника, когато го попитали за значението на току що прочетеното.

3. Затова може да се заключи: неграмотните хора се покланят на идола, а грамотните само пред духа. За първите природните явления са материални и тяхната реалност се изразява във форми, размери, цветове, в различни предназначения и отношения. За вторите предметите и природните явления са символи, а духовната реалност е смисъл, живот и оправдание за съществуването на тези символи.

4. По този въпрос св. Симеон Нови Богослов се е изразил прекрасно в Слово 65: „Този, който е просветен с Духа Светаго, всеобновяващия, получава нови очи и нови уши. Той повече не гледа като прост човек, т. е. като човек с чувствени възприятия, но някак се възнася над човека и вижда чувствените, плътски творения духовно, вижда ги като символи на невидимите творения“. Такъв е духовно грамотният човек. Той чете книгата на природата не като начинаещия в обучението си по грамотност първокласник, а следва смисъла, вниква в него и разяснява смисъла.

5. Св. Максим Изповедник в своето съчинение „Тайноводство“(Глава 2) се е изразил аналогично, казвайки: „Целият духовен свят е представен тайнствено със символични картини в чувствения свят за тези, които имат очи, за да видят. Целият чувствен свят се крие в света на мислещите“.

Имащите очи нека да видят. Това означава, че грамотните могат да четат „по смисъла“, тоест този, който притежава духовно зрение, може да види с духовното си око духовното, а не само с телесните очи плътското.

6. Във връзка с това св. ап. Павел казва следното:„защото буквата убива, а духът животвори“(2 Кор. 3:6). И още: „Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице“(1 Кор. 13:12). По-нататък той отново още по-изразително казва: „Като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно“(2 Кор. 4:18).

7. От това става ясно, че този, който чете книгата на природата без дух и смисъл, той чете за смъртта, вижда смърт и приема смъртта. И този, който възприема видимата природа като материална действителност, а не като загадъчно отражение в огледалото на духа, той не вижда повече от един първокласник, който не се е придвижил по-далече от четенето на буквите. И този, който гледа на това, което се вижда с очи, като на нещо вечно,както например някои философи, като се започне от древните елини и се свърши с техните тевтонско-латински единомишленици от най-новите времена, той действително е неграмотен идолопоклонник. На него всичкитезнания се свеждат до сричането и обожествяването на букви, които нямат смисъл. Духовната реалност принадлежи на вечността, а символите на тази реалност съществуват във времето.

8. И старозаветната скиния, която художникът Веселиил, изпълнен с Божия Дух, пресъздал по образеца, показан от Господа на Моисей на Синай, служила на образа и на сянката на небесното(Евр. 8:5). Обаче скинията изчезнала с пришествието на Христа, така както изчезват от погледа буквите, когато се разбере смисълът. Когато се появила реалността, символът на същата реалност изчезва. Дошлият Господ е разширил символиката на духовния свят върху цялата вселена. Не само скинията, която служила, но и цялата вселена се представя като образ и сянка на небесните неща.

9. Може да се каже, че Христос с радост е приел символите на природата за обясняване на духовната реалност, която Той явил на света. Когато около Него се събирали тълпи от народ, Той им говорил с притчи. Славянската дума „притча“(или гръцката „парабола“) означава някакво драматично действие или обикновено събитие, или отношение на нещата към човека, но така, че да има наистина и някакъв очевиден смисъл във веществения свят, въпреки че истинският и главен смисъл на дадения разказ се намира само в областта на духовната реалност, в духовното царство. Господ казал: „Затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират“(Мат. 13:13), „защото сърцето на тия човеци е закоравяло“(Мат. 13:15). Закоравялото сърце означава, че духовният поглед на сърцето е затворен, или че сърцето е духовно сляпо. Само че точно духовното зрение на сърцето обхваща всичко, което учените неясно наричат подсъзнание, интуиция и т. н.

10. Господ рекъл на най-близките Си ученици: „Вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи“(Марк. 4:11). От кого им било дадено това? От Него самия. Именно Той снел от техните сърца тъмните пластове, тяхното духовно зрение се изяснило и те можели да погледнат в лицето духовните реалности директно, без притчи и символи, както Адам преди грехопадението. Защото безгрешният Адам в Рая бил напълно грамотен и изкусен в постигането на смисъла и значението на всички сътворени от Господа същества и предмети. Именно поради тази причина Адам можел да дава на всяка твар име, съответстващо на нейната духовна същност или смисъл, какъвто тази твар символично представлявала. Не Творецът дал имена на животните, а ги довел при Адам, за да види как той ще ги нарече. И Адам безпогрешно назовал „имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове“(Бит. 2:20).

11. На мислителите материалисти, на хората със закоравели сърца им се струва, че да се дават имена на животните е незначително занимание. Разбира се, то не е чак толкова важно дело, ако се предположи, че Адам давал имена на животните също така безсмислено, както материалистите днес дават прозвища на своите коне и кучета по-скоро, лишавайки ги от име, отколкото давайки им такова. Обаче Адам въобще не давал имена случайно и безсмислено, а с дълбоко и точно вижданена духовната реалност, което разглежданото животно представлявало. Този труд, прекалено тежък за един грешник, Адам извършил бързо и леко. Той с лекота прочитал всичките символи на действителността, тъй като нему било дадено да познае реалността и без символи и да я вижда с кристално чисто сърце в Твореца и чрез Твореца. Тази способност да виждат и проникватв същността, Спасителят обновил в Своите близки ученици, но го сторил не мигновено и изведнъж, а бавно и постепенно чрез дълго вразумление, очистване и накрая с просвещение със Светия Дух.


Dog