Св. Теофан Затворник: Където е Бог, там е блаженство

от Предание БГ

В този, в когото Бог се възцари

Първом търсете Царството на Бога и Неговата прав­да (Мат. 6:33).

Както ни посочва тази Божия заповед, и днес искам да ви говоря за същото, а именно — за всецялото устремяване на сърцето ни към Господа. Макар че това е най-обикновена тема, защото какво по- обикновено от мисълта: „Отдели се от всичко и търси един­ствено Бога, в Когото е пълнотата на всички блага“ - но тъй като Той може би повече от някой друг се забравя, както се забравя не рядко мисълта за слънцето, което ни е толкова необходимо и непрестанно ни свети, то е нужно да си напом­няме за Него и не само да го посочваме, но и да извикваме това слънце на нашия духовен хоризонт. Което е главното, от него съзнанието ни и сърцето ни не трябва да се откъсва. А за онова, към което е прилепено сърцето ни, е сладостно и да се говори, и да се слуша, даже ако е непрестанно. Така че няма да ви е скучно.

Първом търсете Царството на Бога и Неговата прав­да... - тоест сред вашите грижи и задължения на първо място трябва да стои търсенето на Царството Божие. Това трябва да бъде главно наше дело; всичко друго трябва да бъде при­бавка, да следва това като плод и придатък.

Какво представлява Царството Божие? Това е мястото на царуването на Бога. Къде е това Царство? Това Царство Божие вътре във вас е(Срв.: Лук. 17:21) — законополага Гос­под. Значи Царството Божие е пребиваването на Бога вътре във вас и търсенето на Царството Божие е търсене на това Бог да се възцари вътре в нас. Над какво? Над всичко, което е в нас, над нашите мисли, желания, чувства, намерения, дела; - търсене на това Бог да стане Цар на ума, сърцето и волята ни... Бог е Цар на ума ни, когато умът чрез покорността си на вярата, като поеме в себе си всичко, предадено ни в свето­то откровение, мисли единствено за Бога и съди за всичко съществуващо и случващо се според Бога. Бог е Цар на во­лята и съвестта ни, когато, след като сме запечатали в себе си Божиите заповеди и сме ги приели за себе си като ненару­шим закон, ние нито в малкото, нито в голямото не си поз­воляваме да отстъпим дори на чертичка от осъзнатата Бо­жия воля. Бог е Бог на сърцето ни, когато, след като сме почувствали сладостта на Божественото, то отхвърли всич­ки земни сладости и като не намира вече вкус в нищо земно, живее все на небето, там, където е и неговото съкровище.

Така е вътре. Но Царство Божие от вътре се разпрости­ра и навън... Защото, когато се извърши всичко казано вът­ре в нас, тогава и всичко външно се престроява и в същия дух и посока; в този дух започват да действат и езикът, и очите, и слухът, и всички други чувства; от този дух се насоч­ва тогава всяко движение навън и всяко действие - насаме, в семейството, в службата, в обществото и във всички жи­тейски отношения...

С една дума, тогава във всички прояви на вътрешния ни живот се чувства, че ги направлява Бог, което се забеляз­ва от всички според думите на Господа: тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и прославят Небесния ваш Отец(Мат. 5:16).

Онзи, в когото Бог се е възцарил, вие виждате да участва във всички дела, за които го задължава положението му; но в тях той е само външно; а вътрешно той е целият в Бога, от Когото и излиза за него подтикът за всичките му дела и начинания, броят им, широтата и начинът на извършването им. В такива наистина се изпълнява онова, което е казал апостолът: ония, които имат жени, да бъдат, като че ня­мат; и които плачат - като че не плачат; и които се рад­ват - като че се не радват; и които купуват - като че не притежават; и които се ползват от този свят - като да не се ползват(1 Кор. 7:29-31).

Та така: който е търсил Царството Божие и го е наме­рил, в него Бог е всичко във всичко(Срв.: 1 Кор. 15:28), така че както на небето Той почива на Херувимите и на Серафимите, така почива и в Него във всички сили на духа му, и той самият, разтворил се в Него чрез съзнанието и делата си, и вътрешно, и външно насочва всичко към благоугаждане на Него едничкия, Когото е възлюбил, както е заповядано, от всичкото си сърце, от всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила (Марк. 12:30).

Във връзка с тази мисъл ще ви припомня едно обстоя­телство от ветхозаветната история. С Божия народ често се е случвало така, че един и двама, и повече царе, един след друг се възкачвали на престола, все такива, които, увлечени от обичаите на езичниците, въвеждали идолопоклонството и в своите земи. Тогава се появявали множество идоли - на хълмовете, в горичките, на градските площади и даже в са­мия храм. И започвали да служат на тях, а служението на истинския Бог било забравено. Но когато след това Бог въз­дигал в този град цар според сърцето си, както например Иоасафат, Езекия, Иосия и други, то първата му работа била да очисти храма, града, всички хълмове и горички и цялото царство от идолите. Нечестното било прогонвано, възсиявало благочестието. Едничкият истински Бог бил почитан и на Него се покланяли в храма и в града, и в селата, и по поля­та. Бог отново бил видимо за всички техен Цар.

Нещо подобно се извършва и в нас. Всеки от нас е едно малко царство. Царят сме ние самите, нашето съзнание и дейност. Поданиците са силите на нашето същество, силите на тялото, душата и духа. Божието светилище в нас е сърце­то ни. Когато нашият цар - съзнанието и свободата ни - се отвръща от Бога и се отклонява към себе си и към тварите, тогава цялото ни същество се изпълва със страсти и прев­ратни склонности като с някакви идоли; цялата сила на ду­шата и тялото ни става място на жречество на свой особен идол... Бог е забравен. Тогава ние служим в тялото си напри­мер на сластолюбието, похотта, съня, ругателството в тан­ците, разходките, театрите и прочее, както езичниците са служили на Венера, Бакхус и други. В душата си служим на тщеславието, човекоугодничеството, завистта, гнева, омра­зата, на страстта да блестим, да се харесваме и прочее, от всичките, от които у нас се образува идолът на самостта, себичността и закостенелия егоизъм, тоест ние всестранно идолопоклонстваме и с всичките си сили служим на други богове. Изпадаме в забравяне на Бога, отвръщане от Бога, вражда с Бога. Но когато накрая ни срещне, споходи Божия­та милост, и Той ни изпрати духа на страха Божий и на бла­гоговението - събужда се тогава нашият цар - съзнанието и свободата, и като се обърне към Бога, ревностно започва да очиства царството си от всички идоли, изгонва с всички сили страстите си и вместо тях запечатва съответните добродете­ли, за да благоугажда с тях на Бога, решен занапред да служи на Него едничкия дори до полагане на живота си; тогава в светилището ни започва да господства не себичността, а са­моотвержеността и предаността на Бога, а в душата и тяло­то вместо страстите - са светите плодове на духа: смирение, кротост, въздържание, чистота, любов, мир, дълготърпение трудолюбие и прочее и всичко това е заради Бога, заради благоугаждането на Него, с чувството за всестранната си за­висимост от Него и за задълженията на съвестта - всичко насочва според Неговата воля и за Негова слава. Тогава се възстановяват в нас богомислието, боголюбието, всецялата преданост на Бога и поклонението на Него. Бог се възцаря­ва в нас, а всичко противно и неугодно на Бога - и малко и голямо, вътре и вън - се изгонва и изтребва. Ето това е и възцаряването на Бога в нас!

Да не си помисли някой: „Все Божественото и все - Бог... и нищо друго... нищо от благата на света, който ни заобика­ля... Колко тежко, сухо и безрадостно е това!...“. Напротив, именно тук е и нашето място, нашият чин, нашият рай, когато се устремяваме към Бога и всичко насочваме към това - да Му благоугодяваме на Него едничкия. Защото, когато това става от наша страна, тогава и Бог не е страничен зрител на промените вътре в нас, а Сам снизхожда към нас и се съче­тава с душата ни. А където е Бог, там е блаженство. Както младоженецът и невестата, които се обичат взаимно, така блажени са и душите, които чрез посвещаването си на Бога, се съчетават с Него. Трябва само строго да се спазват усло­вията на това съчетаване и задълженията, които то пораж­да. Апостолът е казал: защото аз ви ревнувам (вярващите, новообърнатите) с Божия ревност: сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица (2 Кор. 11:2). Нали са ви известни чувствата на невестата към мла­доженеца? Такива чувства трябва да имат и душите ни към Христа Господа. На невестата тогава и на ум не ѝ идва да се заглежда по нещо или по някого, всичките  мисли са за младоженеца, всичките ѝ чувства са към него. Такова разпо­ложение трябва да имаме и ние към Господа. Отклонението ни дори само в мислите ни към нещо друго, освен към Него, е вече нарушаване на брачния ни съюз с Него на дело, а не само с чувствата и с разположенията.

Господ, Бог твой, е... Бог ревнител - казва пророкът (Срв.: Втор. 4:24). Както е ревнив мъжът или годеникът, така е ревнив и Бог по отно­шение на душите ни. Не може да търпи Той, когато приле­пяме сърцето си към нещо друго, освен към Него. И както жената или годеницата, въпреки че по закона на съжителст­вото, е в добри отношения с всички, но в сърцето си е преда­на само на годеника или на мъжа си, така и душата, макар в да се занимава с всичко, с което не може да не се занимава според условията на живот, но с вътрешното си разположе­ние цялата трябва да бъде обърната и устремена единствено към Бога. Годеникът или мъжът не се интересува значител­но или незначително е лицето, към което може да прояви склонност жена му или годеницата му - той не търпи тота отклонение, независимо към кого е, така и Бог се гневи на душата, независимо дали има пристрастие към големи или към малки неща. И Той вижда всичко това. Годеницата може някак да скрие от годеника си своята вътрешна измяна, но от Бога нищо не може да се скрие. Той вижда всичко - и не е равнодушен към измените иа сърцето ни... тогава изпраща и наказание - отначало с това, че веднага прекъсва изливане­то на богатите си милости в душата, която заедно с отклоня­ването от Бога започва да изпитва помрачаване в мислите, смущение в желанията, неустроеност в чувствата... и то, ако отклонението е малко! А какво да кажем за голямото?! То­гава Господ се отдръпва... оставя душата... развежда се с нея. Но, когато Господ не се съчетава с душата, то сами знаете - тогава кой... Да избави Господ всички ни от това бедствие!

И така, братя, вече не за първи път насочвам словото си към това, че не само с някаква част от себе си, а всецяло трябва да се покорим на Господа и да предадем себе си на Него, за да може вие, ако не пожелаете това, то в краен слу­чай мислено в душата си да си кажете: „Не може иначе, трябва да потърсим и да намерим Господа и към него едничкия да се устремим с цялото си същество. Остава едно: или да погинем, или да направим така. Не може служите на Бога и на мамона (Мат. 6:24). Който не е с  Мене - казва Господ, — той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява (Срв.: Лук. 11:23).

Не се ужасявайте! Само помнете едно - че такъв вид устройване на живота не е насилие, а е излизане на свобода, не е скръбност, а ублажаване, не е лишение, а е встъпване в пълнотата на благобитието. И като помните това, самопринуждавайте се в съответствие с него към дело.

Господ да изпрати на сърцето ви мъжество и сила на духа. Амин.


Dog