Архим. Хараламбос Василопулос: Как да постим?

от Предание БГ

1. Съобразно нашите телесни сили.

Здравите трябва непременно да постят. Ако не пазят поста, съгрешават.

Постът не се налага на немощните. Това определя 69-то правило на св. Апостоли. То ясно говори: "Освен ако някой не е възпрепятствуван от болест". Постът не бива да бъде убийствен за тялото, а за страстите. И когато казваме "болест", трябва да разбираме истинска болест, а не да престъпваме заповедта заради дребни неразположения, които никога не липсват у човека: "Не можеш да постиш цялата св. Четиридесетница, защото си болен? Пости поне минималния брой дни, които позволява здравето ти" - говори св. Василий Велики.

2. Според наредбите на Църквата.

Спомена се, че постът е послушание и дисциплина към Църквата. Църквата е Тяло Христово. В нея Сам Христос пребъдва во веки. Казваме това, защото някои си определят свои собствени пости. Не тези, които е определила св. Църква - сряда, петък, св. Четиридесетница и другите годишни пости.

Сигурно един християнин може да пази и повече, и по-строги пости, но след благословение от духовния си наставник, защото дяволът е тласнал мнозина към погибел с прекомерен пост.

3. С "поста" на страстите и прегрешенията.

Постът не е самоцел, а средство към целта. Никой не може да каже: "Ето, спазих толкова пости, тъй че ще се оправдая пред Бога". Постът, както се спомена по-горе, просветлява раните от страстите и всеки трябва да отбягва едновременно с поста страстите и прегрешенията. Да отбягва неправдата. Не може да постиш и същевременно да вършиш неправда, да крадеш, да се караш и биеш, да ругаеш. Ето какво говори Бог в тази връзка чрез св. пр. Исаия:

"Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите, вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето. Такъв ли е постът, който съм Аз избрал - денят, в който човек изнурява тялото си, когато навежда глава като тръст и под себе си простира вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден? Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема и угнетените пусни на свобода, и всеки ярем разкъсай" (Ис. 58:4-6).

На това настояват много от отците на Църквата. Св. Василий Велики говори:

"Прочее, не само въздържанието от храна прави поста добър. Постът е истински, когато отстраниш от себе си злото. Разкъсай всички връзки на неправдата. Прости на ближния си оскърблението. Прости му дълговете. Не в съда на отмъщението и кавгите постете. Месо не ядеш, но ядеш брата си. Въздържаш се от вино, но от ругатни не се въздържаш. Вечерта очакваш причастие, ала деня прекарваш по съдилищата. Горко на тези, които се напиват с вино. Гневът е опиване на душата, прави я безумна, както виното".

В един тропар, който се пее през сирната седмица, Църквата уведомява християните, че погубен ще е трудът им, ако постят само телесно, а не се въздържат от греха. Този пост се уподобява на поста на демоните, които никога нищо не ядат, но техният "пост" с нищо не ги ползува:

Постейки с храна, душе моя, а от страстите неочиствайки се,
напразно се подвизаваш в неядене.
Ако, прочее, не ти стане причина за поправяне,
ще бъдеш възненавидян от Бога, и ще се уподобиш
на най-злите демони, които нищо не ядат.

Във всички химни от св. Четиридесетница непрекъснато се набляга на задължението, което имат верните - да целят истински своето обръщане и да изправят своите недостатъци във времето на Великите пости.

Всички отци на Църквата имат поста и въобще въздържанието, като основна грижа. Те преобразували поста в оръжие против влиянието на плътта и изкушенията на лукавия. С пост и с молитва влезли в "крепостта на добродетелта" и приели "потока на Божието наслаждение".