Св. Иустин Попович: В Богочовешкото тяло на Църквата е дадена цялата благодат на Троичното Божество

от Предание БГ

С появата на Господ Христос в нашия земен свят и чрез Неговото Богочовешко домостроителство за спасението всичко Божествено стана човешко, земно, наше, наше „тяло“, наша най-непосредствена действителност. Словото стана плът (Йоан 1:14), тоест стана човек, и с това дари на нас, хората, най- големия и скъпоценен дар, който само Бог ѝна любов­та може да дари. Какво представлява Христовият дар (Еф. 4:8)? Всичко, което Господ Христос като Богочовек донесе на света и направи за света. А Той до­несе пълнотата на Божеството,та хората, като в Негов дар, да участват в нея, да живеят чрез нея, да се изпълват във всичката Божия пълнота (Еф. 3:19;  ср. Еф. 1:23; 4:8—10; Кол. 2:10). Донесе като дар на хората Светия Дух, та с помощта на Неговите благодатни сили те да вселят в себе си пълнотата на Бо­жеството. Всичко това представлява главният дар на Богочовека Христос за света, даяние, вседар - Църквата. В нея са всички дарове на Троичното Божест­во.

Цялата тази благодат се дава по мярката на дара Христов (Еф. 4:7). Но от нас - от нашата вяра, любов, смиреноумие и другите евангелски подвизи - зависи доколко ще можем да се възползваме от този дар, доколко ще го приемем и доколко ще живеем с него. По без­мерното Си човеколюбие Господ Христос предоста­ви на всички и на всекиго целия Себе Си, всичките Си дарове, всичките Си светини, цялата Си Църква.

В каквато степен човек се въцъркови и оцъркови, въхристови и охристови, в такава степен става участ­ник в Неговия дар. А главният дар, даван от Него, е вечният живот. Апостолът благовести: Дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ (Рим. 6:23).

В Богочовешкото тяло на Църквата е дадена цялата благодат на Троичното Божество, благодат, която спасява от греха, смъртта и дявола, възраждай­ки ни, преобразявайки ни, освещавайки ни, обожавай­ки ни, охристовявайки ни, отроичавайки ни. Но на всекиго от нас тази благодат се дава по мярката на дара Христов (Еф. 4:7). А Господ Христос отмерва благодат на всекиго според труда му (ср. 1 Кор. 3:8): според труда във вярата, в любовта, в милосърдие­то, в молитвата, в поста, в бдението, в кротостта, в покаянието, в смирението, в търпението и в остана­лите свети добродетели и свети евангелски тайнст­ва. Виждайки отнапред с Божественото Си всезнание как всеки от нас ще се възползва от Неговата благодат, от Неговите дарове, Господ Христос в съответствие с това и разпределя Своите дарове, на всекиго според силата му. На един дава пет таланта, на друг - два, на трети - един (ср. Мат. 25:15). Но от нашия личен труд и преумножаването на Божествените Христови дарове зависи нашето място в животворното Богочовешко Христово тяло - Църквата, раз­простряла се от земята до горния свят, по-горе от всички небеса над небесата. И колкото повече човек живее с пълнотата на Христовата благодат, толкова повече са Христовите дарове в него и толкова пове­че в него като в Христов сътелесник се разливат Бо­гочовешките сили на Христовата Църква, на тялото Христово, сили, които ни очистват от всеки грях, ос­вещават, обожават, обогочовечават. При това всеки от нас живее във всички и заради всички, затова и се радва на дарбите на своите братя, особено ако те превъзхождат собствените му дарби.

Дарът Христов за хората - Църквата, вечният живот, - това е дело на целия Богочовешки Христов подвиг на земята, от Рождеството до Възнесението. Възнасяйки се с плът на небето, човеколюбивият Господ завърши спасени­ето на хората от греха, смъртта и дявола, плени плен, тоест плени за Себе Си, за вечния живот хората, ко­ито чрез греха и смъртта бяха безпомощна плячка на дявола, бяха поробени от дявола. И така даде дарове на човеците (Еф. 4:8).


Dog