Архим. Йоан Крестянкин: Из Слово за Възнесение Господне

от Предание БГ

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Ние с вас, възлюбени приятели мои, още преживяваме най-великото събитие на преславното Възкресение Хри­стово.

Вчера за последен път тази година слушахме и произ­насяхме със своите уста думите на тържествените пасхал­ни песнопения. А днес вече празнуваме тържественото събитие, имащо огромно значение за нашата християнска Църква, за целия човешки род. Днес Църквата ни напомня за Възнесението на Небето на нашия Господ Иисус Хрис­тос.

„Възлязъл си на небесата, откъдето беше слязъл...“- пее днес Светата Църква, подчертавайки чрез това вели­чието на нашия Спасител и Господ.

Той бил на небесата от началото и слязъл на земята, за да спаси погиващия човешки род.

Слязъл на земята от любов към нас. И след като свър­шил Своето велико земно служение, отново се възвръща при Своя Отец - там, където пребивавал и по-рано.

"Откъдето беше слязъл..." Целта на въплъщението на Сина Божий била да възвести на света Божествената исти­на, да постави хората на пътя на покаянието и спасението.

Да дарува на хората избавление от вечната смърт.

И ето, извършил делото на спасението на човешкиярод, примирил Бога с хората, Господ се възнася на небе­то...

Празникът Възнесение съчетава в себе си радостта от срещата и радостта от раздялата.

След изкупителните страдания на Учителя смъртта разделила апостолите от Него. В скръб пребивавали те. Но както знаем, след славното Си Възкресение Господ много пъти в течение на четиридесет дена (от Пасха до Възне­сение) им се явявал, беседвал с тях, наставлявал ги. Всяка от тези срещи на учениците с техния Божествен Учител несъмнено била радост за тях.

Но ето, настъпила последната среща. Последната бе­седа на Учителя с учениците. И след нея последвала раз­лъка за дълги, дълги времена. До самото Негово второ пришествие на земята.

(из старец Йоан Крестянкин "Проповеди", изд. Ловчанска Света Митрополия)


Dog