on 10 Юли 2013
Посещения: 1309

Светите отци казват, че вървейки по пътя на спасението човек бива изкушаван от дявола от осем страни: отзад, отпред, отдясно, отляво, отгоре, отдолу, отвътре и отвън.

1. Изкушаван отзад биваш, когато постоянно си припомняш греховете и лошите дела, които си вършил в миналото, връщайки ги наново в съзнанието си, възобновявайки ги вътрешно, ангажирайки се с тях , отчайвайки се, заради тях, и разсъждавайки за тях чувствено. Такова връщане към предишните ни грехове е изкушение от дявола.

 

2. Изкушаван отпред биваш, когато със страх мислиш за това, което ще се случи в бъдеще: какво ще се случи с нас или със света; колко още ще живеем; дали ще имаме какво да ядем; дали ще  избухне война или някоя друго сериозно и страшно събитие ще се случи; като цяло, като правиш всякакви предположения, пророчества и всичко останало, което подбужда страх от бъдещето в теб.

3. Изкушаван отляво биваш, когато си подтикван да извършиш явен грях и да се държиш и да действаш по начини, които се възприемат като грешни и зли, но по които хората се държат въпреки това. Тези изкушения са преки призиви да съгрешиш открито и съзнателно.

3. Изкушаван от дявола отдясно биваш по два начина. Първия е, когато вършиш добри дела, но с лоши или зли намерения и цели.  Например ако вършиш добрини или се де държиш добре от тщеславие(славолюбие), за да получиш похвала, да се домогнеш до пост, да придобиеш слава, или да получиш някакви  лични облаги – следва, че подобни добри дела са подбудени от тщеславие, сребролюбие и лакомия. Вършенето на добрини с лоши цели е грешно и празно занимание. Светите Отци казват за такова вършене на добри дела (като постене и давана на милостиня), че наподобява тяло без душа, поради това, че намерението е душата, а самото дело е тялото. Следователно, „добротворството“ с небожествени цели по същество е изкушение, идващо отдясно, прикрито като добро.

Второто бесовско изкушение идва отдясно, чрез различни видения и привидения, където бесовете се явяват като Господ или като Христови ангели. Светите Отци наричат доверяването в тези видения от дявола, или приемането на тези демонични феномени, заблуда или измама – прелест.

5. После дявола те изкушава и отдолу. Това е когато си способен да извършваш добрини или да придобиваш свети добродетели но си твърде мързелив за да го сториш, или когато знаеш, че трябва да се стараеш повече и да се упражняваш в аскетически борби (в добродетел и добри дела) и можеш да го направиш, но не го правиш, заради леност или защото си търсиш извинения за мързела си. Следователно ти духовно отхвърляш тези добродетели, когато правиш по-малко, отколкото всъщност можеш.

6. Изкушенията отдолу също идват по два начина. Първият е, когато се опитваш да се подвизаваш, повече отколкото ти позволяват силите, т.е. когато се напъваш с неразсъдителност. Това се случва например, когато си болен, но си налагаш пост, непосилен за теб; или когато като цяло се наемаш с аскеза отвъд твоите физически и духовни възможности. В такава упоритост липсва смирение и е неразумно амбициозна.

6. Друго изкушение отгоре е когато се опитваш да разбереш тайните на Свещеното Писание (и Божиите тайни по принцип), но не в степента, в която духовата ти зрялост ти позволява. Това се случва, когато искаш да проникнеш в тайните на Бог и Писанието (или на светците, на света, на живота и т.н.), за да може после ти да ги разкриваш и да учиш хората на тези тайни, когато ти самият духовно не си съзрял достатъчно. За такъв човек Светите Отци казват, че се опитва да сдъвче кокал с бебешки зъби. С. Григорий Нисийски говори за това в своя труд Животът на Моисеи. Той казва, че именно това е причината, поради която Бог е заповядал на евреите: да изядат месото му (на пасхалното агне), изпечено на огън; да го изядат с безквасен хляб и с горчиви треви. Не яжте от него недопечено, или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, главата с нозете и дробинето. Не оставяйте от него до сутринта (и кост негова не трошете); а останалото от него изгорете на огън до сутринта. А яжте го тъй: препасани през кръста, с обуща на нозе и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е Пасха Господня (Изх. 12;8,10,46).  Ето защо и не трябва да тълкуваме Св. Писание и вярата ни в Бог по начин, който не отговаря на духовното ни развитие до момента и да „ядем“ (да възприемаме) с горчиви билки, т.е. със скърбите и мъката, която ни носи живота; не бива да ръфаме тайните на Св. Писание, Светото знание и Божия промисъл, като твърди кости с нашите бебешки зъби; те са възприемчиви за нас само когато преминат през огън и се изчистят в опита и духовната зрялост на опитни души, които са вкусили от благодатния Свят огън.

7. Изкушаван отвътре биваш, от това, което имаш в сърцето си и това, което излиза от сърцето ти. Господ Иисус Христос ясно е казал, че от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули(Мат. 15:19). Изкушенията не идват само от дявола, но същи и от човека, от злите намерения и умения, похотите, злите желания и вътрешната любов към греха, която изхожда от нечистото сърце.

8. И последната осма врата за бесовски изкушения се отваря отвън, чрез външни неща и случаи – всичко, което нахлува в душата отвън, чрез сетивата ти, които са прозорците на душата.Тези външни неща сами по себе си не са зли, но чрез тях чувствата могат да бъдат изкушени и склонени към зло и грях.

 

 

Ето тези са осемте начина, по които всеки бива изкушаван, без значение дали живее в света или в манастир.

Срещу всяко от тези изкушения – отзад, отпред, отляво, отдясно, отгоре, отдолу, отвътре и отвън трябва да се бориш, чрез бдителност – трезвение. Това е внимание, усърдие и будност на духа и тялото, будност и бдителност на духа; трезвеност и точност; внимание върху мислите и действията, или, с една дума - разсъдителност. От друга страна трябва да се борим, чрез постоянната молитва, която призовава Господ Иисус Христос, т.е. непрестанната молитва. Чрез бдителност и молитва.

Казано по друг начин, Светите Отци учат, че битката срещу изкушенията и страстите се състои в следното: пазенето на ума, душата и тялото от изкушения-това е нашата аскеза от нашата човешка гледна точка. Погледнато от страната на светостта, трябва постоянно и молитвено да призоваваш Всемилостивия Господ Иисус Христос – и това става, чрез непрестанното изрична на една основна молитва - молитвата на исихастите: Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешния!

Dog