Св. Ефрем Нови и историята на един бивш наркоман

от Пътят на отците

Денят се преполовяваше, а центърът на Атина беше изпълнен с обичайни шум за тази част от деня. Хората чакаха на опашка на стоянката за таксита на площад Омония.

- За Кукаки, моля!

- С удоволствие – отвърнах аз. Това беше целият ни диалог по време на пътуването, тъй като и видът, и интонацията на клиента не издаваха каквото и да било разположение за разговор. Слезе на бул. Вейку и буквално след няколко метра друг палец ме спря.
Новият ми клиент беше на около 25-27 години със средно телосложение, с куфар в ръка. Сложих куфара му в багажника, а той междувременно седна на предната седалка.

- За къде сме?

- За Ифаки, моля, само че не за острова, а за медицинския център по детоксикация „Ифаки“ – последва отговорът, който за няколко секунди ме вцепени.

Отговорът на младия човек беше за мен напълно неочакван, тъй като нищо във вида му (очи, нос, поведение, дрехи) не издаваше у него пагубната страст на наркоманията. Множество различни чувства (жалост, състрадание, симпатия) започнаха да се сменят в мен, като караха сърцето ми да се свива от вълнение – искрено ми беше жал за това Божие създание, попаднало в такъв смъртоносен капан. Но аз се стараех да не сдържам чувствата си, тъй като желаех да узная как той е стигнал до тази опасна граница, та нали и аз имам деца, наближаващи пълнолетие.

След кратък разговор помолих Павел (така се казваше този младеж), ако, разбира се, тези спомени не го измъчват и не биха раздразнили неговата страст, да ми разкаже за своя живот.
Павел с готовност се отзова на молбата ми.

- За начало искам да кажа - заговори той, - че вече два месеца не приемам никакви наркотици и се чувствам като нормален човек. В мен няма никакво желание отново да убивам организма си с тази отрова, но това безразличие го приписвам не на своите усилия да започна на чисто, а на чудесната намеса на Бог и Неговите светии в живота ми. Но нека ти разкажа всичко подред.
Родих се и до осмата си година живях в Атина, в кв. Кукаки, там откъдето ме взе. Аз съм единственото дете на родителите си и майка ми и баща ми ме обичаха болезнено, като не ме възпираха от увлеченията ми. Когато станах на осем, се преместихме в Америка. Там с помощта на роднини те започнаха работа, а мен ме записаха в училище.
Растях, а заедно с мен растяха и моите желания и страсти. Поради характера си много лесно попадах в лоши компании и много отрано опитах марихуана и хашиш. Минаха години и мен с другарите ми престанаха да ни удовлетворяват „леките“ наркотици. Тогава всички ние с лекота превключихме на „тежките“, като си ги доставяхме от същото обкръжение, от същите дилъри. Оказа се, че те са много по-скъпи и тъй като не работех, започнах да крада пари от родителите си. Дозата се увеличаваше и родителите ми, разбира се, започнаха да разбират какво се случва. Стигаше се дотам, че понякога насила измъквах от тях пари. Да, разбирах, че летя към бездната, но в себе си не намирах никакви сили да се върна към нормалния живот. Родителите ми се обръщаха и към лекари, и към психолози с надежда да ми помогнат, но всичко беше напразно – в тъмния ми живот не се виждаше и искрица светлина. Някой от психолозите беше казал на родителите ми, че ако не напусна средата, в която се намирам, ми остават броени години живот.

Веднъж, когато се намирах у дома в състояние на отчаяние, ми се яви някакъв странен посетител. Нищо подобно не бях виждал през целия си живот. Той беше среден на ръст, с кръгли, въртящи се зли очи, покрит с дълга черна козина. С рога и опашка. Гласът му беше груб и механически и говореше толкова нагло и уверено, че не ти даваше възможност да му възразиш.
Той започна подробно да преразказва целия ми живот от момента на раждането ми до настоящия ден, а аз можех само да повтарям след него: „Да… Да…“.

- И така, вече всичко си опитал – каза той накрая. – Друго не ти остава, освен да дойдеш при мен…

188034.p

Аз хипнотизиран попитах:

- Как да го направя?

- Качи се на колата, тръгни по един коя си улица с голяма скорост и на един кой си километър на завоя ще те чакам.

Тази улица се състоеше от права отсечка до определен момент, след който следваше рязък завой, и всички, който се движеха с висока скорост, изгубваха управление и се врязваха в оградата на фермата. Много бях слушал за катастрофи на това място, но направих точно както ми беше казал. И, разбира се, с пълна скорост се врязах в оградата. Колата беше силно повредена, а мен ме извлякоха само с няколко натъртвания. След оказаната спешна помощ сам се върнах у дома.

След около десетина дни, когато си бях в къщи, отново се появи същият посетител и каза.

- Не успя.

Седях вцепенен и едва успях да промълвя:

- И какво трябва да направя?

- Вземи тройна доза от това, което употребяваш, и веднага ще дойдеш при мен.

Той изчезна и аз не го попитах нито кой е, нито как е попаднал в дома ми.

Веднага започнах да изпълнявам предложения от него план. Купих тройна доза, отворих я и се опитах да я вкарам в избодените си вени. Тъй като дозата беше смъртоносна, след няколко секунди рухнах на пода. Не мога да си спомня къде и как се озовах и дали бях още жив, но помня само, че изведнъж видях един висок монах в расо, а на скуфията си имаше червен кръст.

- Не бой се – ми каза той, - ще оцелееш. Когато се върнеш в Гърция, ела ми на гости. Казвам се Ефрем.

sfantul efrem cel nou 20120101 1664331063Отворих очи и станах, все едно въобще не бях приемал тази смъртоносна порция отрова. След това у мен се появи желанието да се върна в Гърция и казах за това на майка си. Тя, разбира се, беше много изненадана, тай като колкото и да се бяха опитвали с баща ми да ме измъкнат от обкръжението ми и да ме пратят в Гърция, не бяха постигнали никакъв успех.
Разказах на майка си всичко, което беше станало с мен, и тя пожела да ме придружава. Когато стигнахме в Гърция, заминахме за мястото, където по-рано живеехме и се обърнахме към местния свещеник, като му разказахме за случилото се. От него разбрах кой е бил този странен гост и какво е искал от мен. Това е бил дяволът и онова, което му е бил нужно, е била моята безсмъртна душа. Благодаря на Бога от цялата дълбочина на душата и съзнанието си за спасението, че ме спаси от смъртта. След като се изповядах и постих, след изтичането на няколко седмици свещеникът ме допусна до Причастие. В храма на една икона видях изображение на преподобномъченик Ефрем Нови и разбрах, че именно той ме е избавил от смъртоносната страст.

След това отидох в Неа Макри, където се е подвизавал преподобния, и поръчах благодарствен молебен към светеца. Сега отивам в Центъра, за да поостана по-далечко от света и да проверя себе си дали наистина съм се излекувал напълно.

превод от руски: Ловчанска Света Митрополия
източник: pravoslavie.ru