За духовното родство - старец Паисий Светогорец

- Геронда, вчера Вие ни казахте, че сте чувствали всички хора, с които се се срещали в миналите дни, свои братя. Какво представлява духовното родство?  

С всички хора ни сме братя по плът. Всички ние сме братя, всички – раби на Бога. А ние вярващите, освен това, сме и по благодат Божии деца, изкупени с Божествената Кръв на нашия Христос. В духовния живот ни сме родственици по плът в Адама и родственици по дух в Христа.

Хората, живеещи духовно, усещат между себе си това духовно родство. Те мислят за същото, стремят се към същото, преследват една и съща цел.  А ако, например, ти имаше сестра по плът, живееща както й дойде на ум, по светски, то ти не би усетила никакво духовно родство.

- А може ли да се разпадне духовното родство? 

- Когато даден човек престане да живее духовно, то и неговото родство с другите, които живеят по дух, се прекратява. Не другият, който живее духовно, се отдалечава, а преставащият да живее духовно сам себе си отделя от него;  по същия начин както доколкото  живее човек по Бога, дотолкова той към Бога се и приближава, и доколкото се отделя от живота по Бога, дотолкова се отдалечава от Него. И както Божествената благодат е сила, действаща на разстояние и предаваща се на хората, така и лукавата енергия на дявола е действаща на разстояние и предаваща се сила. Ако, например, две души се намират в състояние духовно и едната от тях мисли за другата, то между тях има духовно единение и първата предава божествена енергия на втората. По същия начин и две души, живеещи греховно и имащи между себе си някакво  общение, приемат една от друга на разстояние бесовско въздействие – от едната идва телеграма към другата. 

- Геронда, а когато един от двама души, имащи между себе си такава бесовска връзка, се измени към добро, то това помага ли на другия? 

-  Да. Другият не получава отговор, защото този, който се е изменил към добро, не вдига „слушалката“ [на своя духовен] „телефон“. Прекъсва се линията и вече няма връзка. По този начин има вероятност, останалият без отговор човек да се замисли и, ако пожелае, това би могло да му помогне.  

Когато ние общуваме с човек, имащ страсти, и тези страсти нямат върху нас вредно влияние, то [означава ли това, че] ние влияем на неговия характер?  

-  Ако ние сме придобили духовно състояние, святост, то ние оказваме на него повече влияние, тъй като [тогава] върху него влияе Божията благодат и по този начин нашият ближен получава полза. Когато ние от любов търпим нашия брат, то той усеща това. Така също и злобата: ако тя е в нас, то той също я чувства, даже тя да не се проявява външно. Каквото душата има това и предава [на другата душа]. Страстта предава страст, раздразнението предава раздразнение, гневът предава гняв. Благоданият дар на облагодатената душа предава на ближния благодатен дар.  

- Следователно, общението с добродетелни хора помага?  

- Разбира се, помага. Ако влезеш в килия, където постоянно кадят с тамян, то, след като излезеш навън, и ти самият ще миришеш на тамян. Отидеш ли в плевнята – на плевня и ще замиришеш. След пребиваване в светски дом, ще миришеш на светски аромати. [Спомням си], по време на окупацията посадихме пет хектара с пъпеши от различни сортове: американски сорт от училището по селско стопанство – бели пъпеши, такива здрави и много сладки, а така също „аргски“ пъпеши от местен сорт и други. Ако се случеше редом с американските пъпеши да растат тиквички, то сладостта от пъпешите отиваше в тиквичките. Тиквичките ставаха по-сладки, а пъпешите безвкусни. Същото произтича и от опрашването, от пчелите, които прелитат от цвят на цвят. Ако видиш пъпеш с голям „пъп“, да знаеш, че е израсал редом с тиквички. 

Ако „аргският“ пъпеш расте заедно с добрите пъпеши, то той ще придобие приятна сладост. Добрият пъпеш ще изгуби сладостта, но най-малко в този случай и от него също ще стане пъпеш. Но ако редом до добрите пъпеши се окаже тиквичка, то тя ще стане по-сладка и след това, когато я готвят, ще е нужна цяла шепа сол. И пъпешът губи, и за тиквичката няма полза. Ако растат пъпеш до пъпеш, то добрият губи, но другият става по-сладък. Искам да кажа, че ако християнин, който не е преуспял особено много духовно, се намира до духовно преуспял човек, то последният може да се умори, може малко да се повреди, но затова пък първият ще получи полза. Ако близо до духовен човек се намира човек светски, невярващ, то и трудът, и времето на първия ще бъдат похабени напразно. Ако до светския човек се докосне нещо от казаното от другия, то това ще бъде и най-доброто, което е възможно. Но той ще изтълкува казаното в [своите] понятия, на светската философия, т.е. ще възприеме казаното чрез светския дух и полза няма да получи.

(Превод: Ловчанска Света Митрополия, vocerkovlenie.ru)