Един ден при отец Гавриил дошли монаси. По пътя, преди да дойдат при отец Гавраил, те говорели помежду си:
- Колко са силни монасите, колко голямо значение има, че знаем силата на кръстното знамение, 90-ия псалом, молитвата, защото с тях побеждаваме дявола.
Когато влезли в килията, отец Гавриил първо благослови всеки поотделно, а след това каза:
- Хайде, чуйте какво ще ви кажа сега, братя: сутринта се събудих и веднага злата сила започна да се бори с мене с цялата си мощ. Не можех да помръдна, тялото вече не се подчиняваше. Исках да се прекръстя, но ръцете ми бяха като вързани. Опитах се да кажа 90-ия псалом, но сякаш започнаха да ме задушават и не можах да произнеса нищо. Опитах се да се моля безмълвно, но в ума ми имаше такава борба, че мислите и молитвите се преплетоха.
Тук отец Гавриил направи кратка пауза, всички седяхме безмълвно. В това време един монах пред всички унило наведе глава. След тази кратка пауза отец Гавриил продължи:
- Но вижте колко милостив е Бог: когато бях в такова затруднение, Неговата милост снизходи върху мен и злата сила и нейното коварство сякаш изчезнаха въобще и ме напуснаха.
В момента, в който отец Гавриил произнесе тези думи, монахът, който унило наведе глава, пое дълбоко въздух и повдигна глава. По този начин самият отец Гавриил даде да се разбере, че колкото и да знае човек, не може да направи нищо без Божията благодат.
