Св. Паисий Светогорец: Смирението на отец Георги

от Предание БГ

Нарекоха го Георги, когато прие ангелския образ и се възроди духовно на Атон, в градината на Света Богородица.

Живееше на Света Гора като небесна птица под Божия небосвод, защото нямаше колиба, подобно другите отци.

Свободен от суетата и поробен от любовта Божия, обикаляше Атон като добър скитник Христов. Цялото му имущество бяха износените дрехи на него - едни и същи и зиме, и лете.

На краката си беше увил големи парцали вместо чорапи, за да остане незнаен за човеците.

Ако някой го видеше отдалече в къпинаците как яде къпини, го взимаше за някаква голяма птица. През лятото изкарваше с къпини и френско грозде, но през зимата оставаха само жълъдите и някои треви. Готве­но ядеше само на големите празници на манастирите, където отиваше понякога.

Обикновено отиваше два дена преди празника и помагаше в кухнята и при почистването на манастира.

Естествено всички му заповядваха с лека ръка, понеже го считаха за умствено недоразвит, но когато някой го опознаеше отблизо, вече го виждаше като просветен, а себе си като недоразвит.

Винаги беше готов да изпълнява волята на другите. Викаха му: „Георги, ела тук“ „Георги, отиди там“, а той отговаряше „Благословете“ и тичаше насреща. Така беше от сутрин до вечер. Никой не го наричаше „Отец Георги“, а само „Георги“.

Въпреки че беше съсипан от работа, вечер не отиваше в гостната да си почине, а лягаше за малко във външния притвор на храма като мъртвец върху мрамора със скръстени на гърдите ръце. Както лежеше, изведнъж скачаше прав като под тревога и се молеше с часове, неподвижен, като статуя.

Такъв беше режимът му лете и зиме и все с едни и същи дрехи.

За него всички сезони бяха еднакви, понеже жи­вееше в райските селения и любовта Божия го съгряваше или прохлаждаше.

Когато го видях за първи път, понеже имах още светски критерии, го помислих за луд, за какъвто го считаха и всички миряни и някои отци.

Веднъж дори и казах, че е луд, но отец Герман, най-старият и добродетелният в манастира - ми напра­вя строга забележка:

-Той е светец, но юродства заради Христа.

Оттогава се отнасях към него с почит, следях го и се уверих, че наистина притежава святост.

Когато отиваше за празник в някой манастир, оставаше до вечернята, за да помогне, и си тръгваше, без да вземе нищо за благословение.

Затова нямаше нито торба, нито джобове, но живееше като птица в градината на Света Богородица.

Беше се оставил изцяло в Божиите ръце, затова усещаше голяма сигурност, която дава Христос, както и такава радост, че не можеше да я понесе. Сърцето му пърхаше от Божествена любов и го караше да оби­каля планините, беше винаги радостен.

Много пъти казваше неща, които някои не разби­раха и считаха за безсмислици, но те имаха своя сми­съл.

Когато някой го питаше за духовни работи, отго­варяше благодатно, но като виждаше, че му се удивляват, започваше да говори несвързано, за да се прикрие.

Много наблягаше на смирението и послушанието.

Затова, макар че се беше подчинил на волята Бо­жия и на волите на ближните, почувства нужда от све­то послушание.

Ето защо отиде да живее в послушание към един старец, който имаше повреден ум от прекаран менин­гит, отиде да се грижи за него, та да отсича по-пълно волята си от безумиците му.

За първи път го видях с торба на рамо, когато живееше при болния старец, като негов послушник. По някое време старецът го изгони. Като взе наградата за послушанието, отново тръгна по планините.

Колкото повече минаваха годините, толкова по­вече узряваше отец Георги и някои започнаха да усе­щат това, поради което той правеше нелепи неща и то пред всички.

Веднъж беше видял полицай да се държи непри­лично и му удари две-три тояги по гърба. Това беше достатъчно, за да създаде впечатление, че е луд, и го откараха в психиатрията. Изследваха го внимателно и като не намериха нищо, веднага го изгониха оттам. Но и това беше достатъчно, за да вземе „диплома“ за луд, което много го улесняваше.

Така Божият човек се надсмиваше над светската суета.

Сега не знаем къде се намира. Помъчих се да наауча,но неуспешно.

За небесата ли е заминал? Жив ли е още? Загу­биха се изцяло следите му.

Молитвите му да имаме. Амин!