Да не позволяваме, братя, да прекарваме дните на нашето спасение в бездействие, леност и нерадение и да прекарваме дните на живота си в без полза, но да започнем да купуваме добродетели, да привлечем богатството на небесните блага, като се изпалваме с мъдростта, с която са се умъдрявали светите наши отци, които не са губили напразно нито ден, нито час, но твърдо и непрестанно се устремявали към очистването на душата, към прогонването на страстите и възприемането на благо разположения, и не щадели нито трудове, нито пот – но търсели с цялото си сърце единия Бог.

Божественият Златоуст казва следното: „Познанието е съзнание за себе си, защото това да не познаваш себе си е по-жалко от крайна лудост и изнервеност. Едното произлиза от неизбежността, а другото - от твоето собствено нежелание.“

Светът гори! Разбирате ли? Има такива големи съблазни. Дяволът е започнал такъв пожар, че всички огнеборци на света няма да успеят да го загасят: това е духовен пожар! Нищо не остава незасегнато. Няма друга помощ за нас: единствено молитвата ни остава сега. Трябва да молим Господ да бъде милостив към нас.

Дяволът е източник на всяка лъжа и измама и коварство и зло. Поради това всички мисли, насочени срещу християните, по своята същност са лъжа и измама.

Възникват такива мисли: ако бихме могли да започнем живота си наново, то нямаше да извършим много от грешките си. Това въобще не е вярно. Както в ябълковата семчица се съдържа цялото ябълково дърво в пълнота, а не трепетлика, така и всяка индивидуалност има нещо непроменимо в своята същност.

Не би имало нужда от проповед, ако животът ни сияеше.

Един свещеник вървял по самотен път през горещ летен ден, когато от храстите внезапно изскочил див на вид човек с пистолет. Той рекъл на свещеника:

- Убил съм 99 човека, а ти ще си стотният.

Един ден Старецът ми разказа следната история:

Ако сърцата ни са с Господ, тогава и нашите езици, ръце, крака – цялото ни тяло – не може да бъде против Бога. Вашето сърце! Вашето сърце! Пригответе сърцето си за Господа.

В Евангелието е казано: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“(Марк 8:36). Ето колко скъпоценна е човешката душа! Тя е по-драгоценна от целия свят, с всичките му съкровища и блага.

„Това се случи по време на войната – разказва Мария Александровна – Тогава нищетата в приюта бе достигнала такива предели, че буквално нямаше с какво да храним децата, а техният брой в приюта достигна деветдесет. Персоналът ни негодуваше, защото Архиепископ Йоан продължаваше да води нови деца, някои от които имаха родители и следователно, ние бяхме принудени да храним чужди деца.

Защо, питате вие, виждаме злосторниците да просперират, да са здрави и да се наслаждават на богатството си? Нека заплачем за тях, тъй като ако те не страдат в настоящия свят, това означава, че ще бъдат сурово наказани в следващия! За да ни покаже това, св. ап. Павел казва: „А бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.“

Живейте като:

- членове на едно тяло,

- като Божии чеда;

- в любов и хармония,

- ценете се един друг,

- - бъдете снизходителни един към други,

- както и Господ снизхожда към нас,

Александър Смирнов, едно от духовните чеда на св. Серафим Вирицки, получил изцеление от недъга пиянство и престанал да пуши. Батюшка го благословил да построи къща, където да приема идващите при стареца във Вирица. Александър построил къщата, закупил няколко крави, създал стопанство. Веднъж с големи трудности успял да резервира кола за неделя, за да отиде за сено. Трябвало да тръгне още рано сутринта, което означавало, че ще пропусне неделното богослужение в църквата. Александър отишъл при стареца за благословение.

Добро нещо за човека е да следва тези мъдри, макар и простички съвети, които биха предотвратили настоящата катастрофална ситуация, в която съвестта е заглушена и преобладава състоянието на „вкаменело безчувствие“. Единственият изход от подобно състояние е да пазим нашата съвест.

Из писмо на изпратения в изгнание св. Йоан Златоуст до св. Олимпия

Всички ние – човеците, сме създадени от прах и всички ние грешим. Ние сме създадени от пръст и това не може да се промени.

Самооправданието няма място в живота на християнина и не се среща никъде в учението на Христос.

(Изповедта на един бивш наркоман)

Живеех небесен живот на Света Гора. Бях на около 12, когато отидох там. Имах двама духовни старци, на които бях напълно послушен. Веднъж те ме пратиха да донеса две чувалчета с тор за техните градини… Бягах босоног, скачайки между скалите и камъните. Косата ми не бе сресана и аз виках в пустошта, „Нескверна, неопетнена, нетленна, пречиста, чиста Приснодево….“, а също и „Господи Иисусе Христа, помилуй ме…“, както и други химни, които бях запомнил от църковните служби. Ако някой по случайност ме бе видял, най-вероятно би си рекъл: „Този монах се е побъркал.“ И наистина, божествената любов е вид свята лудост, която покорява човека и изменя както душата, така и тялото…