dormition-of-mother-Mary 1

Как да те наречем, Владичице? С какви думи да се обърнем към теб? С какви венци на похвала да увенчаем твоята священна и препрославена глава, Подателнице на благата, Дарителнице на богатствата, украшение на човешкия род, слава на всички твари, чрез Която те намериха истинското блаженство...

Прочети още

Ще каже някой: странни люде са християните - за тях Успение, т.е. смъртта на Майката на техния Бог, е празник. Но именно в това и се състои работата, че не е смърт. Та нали всеки християнин знае, че смъртта не съществува. Още повече - за Богородица...

В Евангелието за живота на Дева Мария след Разпятието на Иисуса се казва съвсем немного. По молба на Спасителя, отправена от Кръста към Неговия апостол, след края на земния живот на Христа Иоан Богослов "я прибрал при себе си", т.е. под своя грижа. Пресвета Богородица постоянно се намирала с апостолите и в деня на Петдесетница върху нея, както и на учениците Христови, слязъл Светият Дух.

"Макар в Свещеното Писание да няма повествование за обстоятелствата около нейната кончина, но за тях ние знаем от вярно предание, пазено от дълбока древност", писал в 5 век иерусалимският патриарх Ювеналий.

От Църковното Предание е известно, че Пресвета Богородица след Разпятието на Спасителя живеела в Иерусалим - в дома на родителите на Иоан Богослов. Тя ежедневно ходела на Голгота и на Гроба Господен, където неуморно се молела. По време на едно от поредните гонения срещу християните Дева Мария заедно с Иоан Богослов отишли в Ефес (на територията на съвременна Турция), където останали няколко години. След това отново се върнали в Иерусалим. Тя, както и апостолите, неуморно проповядвала Евангелието, изцелявала болни, грижила се за новообърнатите християни. Да убеждава в истинността на пътя към Христа Тя била способна и без всякакви думи: само един поглед към Нея бил достатъчен, за да разбереш всичко.  

Прочети още

Доброто е Самия Господ, всичко, което идва от Него и което е около Него. Доброто се открива в човешката природа преди грехопадението, а също и след обновлението й от Светия Дух. Доброто е и същността на това, което е правилно и разумно, и съществува във връзката между двете. То е съвършеното отсъствие на неразумност, лукавство и извратеност.

От друга страна, лошото е извращението и отсъствието на всичко онова, което описахме като добро. Всичко, което произлиза от злото, включва в себе си елементи и части от смъртта, а именно "тялото на смъртта", чийто баща и подръжник е лукавият и многото му служители. 

От една страна доброто съществува и има природа, защото е действителна същност и идва от Бог. А от друга страна, злото не съществува нито като създание, нито като същност, но се е зародило като паразит от отсъствието на доброто, точно както тъмнината се появява при отсъствие на светлина. Злото само по себе си е "несъщество" и несъществуващо, следователно не бива да позволяваме да ни заплашва и да се страхуваме от него. Това, което му придава субстанция, е нашето лично невежество и предателство. То наподобява някой, който изгася светлината и потъва тъмнина.

Прочети още

Пантелис, 18 годишен младеж от Серес, бил пристрастен към наркотиците. Макар че участвал в програми за наркозависими, страстта към хероина продължавала да го обладава. Но през юли 2012г. претърпява ужасен инцидент с мотор и получава сериозни травми на главата и мозъчно сътресение. Вероятно е бил под влиянието на наркотиците, когато се е случило злочестието. 

Докторите го задържали в болницата със сериозна инфекция, в критично състояние. Бил изпаднал в кома и била установена мозъчна смърт. Лекарите вдигнали ръце, тъй като нямало какво повече да сторят и заявили пред скърбящата му майка, че сега всичко зависи от Бог.

Прочети още

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Днес празнуваме откриването на мощите на нашия небесен покровител свещеномъченик Иларион (Троицки). В днешното Евангелие (Мат.12:38-45) се разказва за това как хората отишли при своя Учител да просят личба от небето като отплата за вярата си в Бога. "Учителю, искаме да видим личба от Тебе и ще повярваме", казали те. Обаче Христос не приел плана им. Той казал: "лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона."

Следователно, каква е тази личба? Това е личбата-знак за превъзмогването на скърбите и разбирането на изпитанията, страданието и кръста. Пророк Иона получил голяма милост от Бога - Божествена мъдрост - но не и преди да бъде подложен на скърби, а именно чрез тези скърби той се сдобил с дара, който просил: мъдрост, вечен живот-предвкусване на вечния живот. Това казал нашия Господ Иисус Христос. Следва и ти да бъдеш ревностен подражател на този пример. Сам Спасителят дал за пример Собствения Си раб Иона, който някога не бил мъдър, но по-късно станал пророк и боговидец: "защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи", говорил Спасителят на света, "тъй и Син Човечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи." Той е трябвало да претърпи хули и смърт и всички тези скърби, за които говорим днес.

Няма друг път за достигане на богопознанието и няма друг път за познаване на вечния живот освен този. Защо? Защото това е Божията воля. Християните чрез личния си житейски опит трябва да бъдат извън този сят, да противостоят на този сят, така че след като отхвърлят света да имат възможността да получат вечен живот; да се сдобият с по-висше разбиране за вечните пътища на Бог. Трябва да се отречем от временното, за да получим вечното. 

Прочети още

Светите отци казват, че, вървейки по пътя на спасението, човек бива изкушаван от дявола от осем страни: отзад, отпред, отдясно, отляво, отгоре, отдолу, отвътре и отвън.

1. Изкушаван отзад биваш, когато постоянно си припомняш греховете и лошите дела, които си вършил в миналото, връщайки ги наново в съзнанието си, възобновявайки ги вътрешно, ангажирайки се с тях , отчайвайки се заради тях, и разсъждавайки за тях чувствено. Такова връщане към предишните ни грехове е изкушение от дявола.

2. Изкушаван отпред биваш, когато със страх мислиш за това, което ще се случи в бъдеще: какво ще се случи с нас или със света; колко още ще живеем; дали ще имаме какво да ядем; дали ще  избухне война или някое друго сериозно и страшно събитие ще се случи; като цяло, като правиш всякакви предположения, пророчества и всичко останало, което подбужда страх от бъдещето в теб.

Прочети още

Нека Христовата благодат бъде с вашия дух М.

Получих вашето писмо и прочетох съдържанието му внимателно. Въпросите, които повдигате, не са толкова похвални, колкото е похвална Вашата добра воля и решителност да живеете по-добросъвестен живот в Христа. Пожелавам Ви неспирни успехи в това начинание.

Проблемът с начина ни на хранене е нещо, което занимава вниманието на всички като най-необходимото задължение и елемент от живота ни, да не споменавам и че някои от нас се превръщат в негови затворници заради специалните удоволствия, на които нашето поколение се наслаждава. Така че не е полезно, нито достойно за похвала да спрете да ядете изведнъж една от най-основните храни, мислейки че вероятно няма да можете да се контролирате. 

Прочети още

В днешно време хората често чувстват тъга, униние, отпадналост, леност, безразличие и всякакви други сатанински неща. Те са отчаяни, недоволни и меланхолични. Започват да пренебрегват семействата си. Дават огромни суми на психоаналитици и пият антидепресанти. Хората си обясняват това с чувството на несигурност. Нашата религия вярва, че тези състояние са породени от сатанински изкушения.

Прочети още

Проповедта на Христовото Евангелие е велико и крайно трудно дело, защото трябва да проповядваш не само със слово, но и с целия си живот, с цялото си същество, с всичките си дела, с изпълняването на всички заповеди Божии, даже най-малките, понеже така е казал нашият Господ Иисус Христос: "...който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно" (Мат. 5:19).

Прочети още

- Как да говорим с другите, за да имат те духовна полза?

- Най-поучителните думи за ближния са практически – примерът на нашия живот. Св. Исаак Сирин казва същото: „Езикът на делата е едно нещо; красивите думи без дела – друго.“ като после добавя: „Многото думи без дела са като художник, който рисува картини на вода по стената, но не е способен да утоли жаждата си".

- Отец Клеопа, може ли добродетелен християнин да спаси семейството си и селото си, чрез светия си живот?

- Как да не може? Колкото повече добродетелни християни има в света, в дадена страна, в дадена общност, толкова повече страната или общността ще бъде пазена от опасности, войни, смут, глад и всички видове зло. От друга страна, колкото по-малко са Божиите избраници, толкова по-силни ще са възпитателните „удари“ от Бог. Попитали един светец: „Един човек може ли да спаси един град?“, „Може,“ отговорил светецът. „Пророк цар Давид е пример. Това, което Бог е казал, че заради раба Си Давид, няма да изостави Йерусалим“.

- Един мирски посетител попитал: „Отец Клеопа, скарах се с един човек и много пъти го молих за прошка, но той не иска да ми прости. Какво мога да сторя, за да се помиря с него?

- Повече не му говори, недей го и злослови пред другите. Но се моли на Бога за него и му прости от все сърце. След време гневът ще се потуши, както огънят изгасва без дърва.

Прочети още

Обичай бедните и им състрадавай, та и ти да бъдеш помилван от Бога.

Не изобличавай скърбящите в сърцето си, за да не бъдеш наказан със същата пръчка, и когато започнеш да търсиш някого, който би те помилвал, да се окаже, че него го няма!

Помни, че ти също носиш тяло от пръст и прави добро на всички без изключение.

Прочети още

Така се възнесъл на небето Този, Който съдържал небето в Себе Си. Всеки, който носи ада в себе си, ще свърши в ада, но този, който носи небето в своята душа, ще се възнесе на небето. И наистина, никой не може да се възнесе на небето освен този, който има небето вътре в себе си; и никой не може да свърши в ада освен онези, които имат ада вътре в себе си. Подобното се привлича от подобното и се обединява с подобното; но отхвърля това, което не е подобно на него. Материята се подчинява на духа в степента, в която човешката душа е изпълнена с Божествения Дух; и законите на природата са послушни на нравствените закони, които управляват света. Тъй като Господ Иисус Христос е пълнотата на Светия Дух и съвършенството на нравствения закон, Нему се покорява всичката материя – целият физически свят, с всички закони на природата.

Прочети още

Веднъж бях сам в стаята си в Кутлумуш и си четях християнска книга за духовния живот. Внезапно почувствах желание да се опитам да се помоля като християнин, за да разбера по какво се различава молитвата от медитацията. Тогава не знаех нищо за молитвата и как да се моля, въпреки че имах много познания за медитацията. Реших просто да коленича и да  поговоря на Христос. В края на краищата бях сигурен, че Христос е добър човек и че нямам причина да се страхувам от него, без значение дали е велик йога или нещо друго. 

Прочети още

И да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия. (Еф. 3:19)

В този живот не бях открил и капчица истинска любов или някой, който истински да ме обича, заради това което съм. Всеки си имаше причина да ме обича. Жените обичат мъжете, заради привлекателното лице, красивото тяло и хубавите очи. Но ако ми се беше случил инцидент, в който да загубя крайник или лицето ми  да се обезобрази, никоя жена не би останала до мен, въпреки че аз ще съм си пак аз, същият човек. Никоя жена не ме обичаше истински, нито дори се интересуваше от моята човешка същност, по-скоро жените бяха заинтригувани от външността ми. А мъжете около мен ме обичаха, заради ума ми, идеите ми и знанията ми, но дори и да не бях образован, аз пак щях да съм си аз.

Прочети още

„Как да ви наречем светии? Херувими ли, защото на вас почива Христос. Серафими ли, защото непрестанно Го прославяте…“. Така Светата Църква възпява най-прекрасните сред синовете човешки, докосвайки ни до тайната на светостта и благочестието. Тази тайна Църквата разкрива пред нас в своите богослужебни последования, жития и възхвали, като ни води по стъпките на Божиите угодници, чертае пред нас техния жизнен път, показва ни прекрасните цветя на добродетелите, опитното богопознание и близостта до Бога и в молитвената красота и поетична изящност на свещените текстове ни увещава към подражание. И съвсем естествено душата желае да види местата, украсени от подвизите на тези небесни човеци и земни ангели, да се докосне до техните мощи, да изпроси молитвата им пред Престола Божий.

Прочети още

Помня, когато на екраните излезе филмът на Мел Гибсън „Страстите Христови“, той оказа огромно въздействие върху много, особено нецърковни, хора. Един мой познат отиде да гледа филма в кино салон, а после разказваше, че младежите, които както обикновено преди прожекцията си били приготвили пуканки и разни напитки, за да прекарат приятно времето, до самия край на филма не могли да сложат в уста и трошица. Всички в оцепенение проседели мълчаливо през целия филм. Известни са случаи на обръщане към вярата, на кръщение на хора след гледането на този филм.

Прочети още

Печатът на дълбоко смирение и мълчаливост лежал върху преславния Вход на нашия Господ Иисус Христос в Йерусалим. Нямало гърмеж на фанфари и тръби и само необикновеното приветствие „Осанна във висините, благославен е Идещият в име Господне“ огласявали въздуха.

Йерусалим бил препълнен с народ, дошъл отвсякъде за великя празник Пасха. От хиляди уста на уста се предавала веста за изумителното, никога нечувано  чудо, извършено от Господ Иисус Христос в недалечна Витания. По една Негова дума възкръснал и излязъл от гробната пещера обвитият в погребални пелени Лазар, умрял преди четири дена и, разбира се, започнал вече да се разглага. 

Прочети още

Горко на нас В този страшен ден! Би трябвало ние да се радвамe, когато слушамe това, а ние скърбим, тъжим и се вайкамe. Нима само аз един изпитвам такова чувство, а вие се радвате, като слушате това ? Аз се обхващам от някакъв ужас, когато говорят за това, и горчиво плача и въздъхвам от дълбочината на сърцето си. Обаче не това мe смущава, но онова, което след това се казва за Девиците, за скрития в земята получен талант, за лукавия раб.

Затова именно аз плача, като си представям, от каква слава ще се лишим, от каква надежда за блага, и при това съвършено и завинаги, ако поне и малко не се потрудим. Ако даже и голsм да беше трудът и тежък законът, и в такъв случай би трябвало всичко да изпълним.

Прочети още

 

На вечернята

Слава на Господи возвах, глас 6

Седеше Адам срещу рая и, оплаквайки своята голота, ридаеше: "Горко на мен, повярвалия на лукавата измама, ограбения и от славата отделен! Горко на мен, който бях оголен и сега съм в смущение! Но, о раю, повече няма да се насладя на твоята красота, не ще видя вече Господа и моя Бог и Създател; защото в земята ще отида, откъдето бях взет. Милостиви, Щедри, зова към Теб: Помилвай ме, падналия!

Прочети още

Агиографският замисъл в творбата фокусира на следващо място идеята за апостолското служение в Православната Църква като дивно откровение в човешката история на Божия Промисъл за спасението на света. То е изключително преди всичко по своето пряко назначение – не просто да съедини небето с земята, но да низведе небето на земята, да я озари с божествената светлина и нетварните енергии на Св. Дух, да открие пред човека пътя за обновлението на неговата природа и за преодоляването на нейната тварна ограниченост чрез приобщаването към абсолютното битие на Бога. 

Прочети още