от Пътят на отците

Денят се преполовяваше, а центърът на Атина беше изпълнен с обичайни шум за тази част от деня. Хората чакаха на опашка на стоянката за таксита на площад Омония.

- За Кукаки, моля!

- С удоволствие – отвърнах аз. Това беше целият ни диалог по време на пътуването, тъй като и видът, и интонацията на клиента не издаваха каквото и да било разположение за разговор. Слезе на бул. Вейку и буквално след няколко метра друг палец ме спря.
Новият ми клиент беше на около 25-27 години със средно телосложение, с куфар в ръка. Сложих куфара му в багажника, а той междувременно седна на предната седалка.

- За къде сме?

- За Ифаки, моля, само че не за острова, а за медицинския център по детоксикация „Ифаки“ – последва отговорът, който за няколко секунди ме вцепени.

Прочети още
от Пътят на отците

Тези дни се закръглиха 10 години от деня, в който един "обикновен" овчар продаде много от стоката си, за да вдигне църквичка на един връх в Родопа. Днес хора от цяла България се събират отново край храма в планината, както е било и преди половин хилядолетие. Малкият параклис, издигнат от овчаря Антон Мустанов и кацнал на върха Чернатица в Родопа планина, се превърна в истински духовен център.

Прочети още
от Протоиерей Андрей Ткачев

Думата "нов" в Св. Писание налага няколко силни асоциации. Ако тръгнем по хронологически път, то на първо място ще срещнем признанието на Йерусалимския цар в Книга Еклисиаст, че „няма нищо ново под слънцето.  Случва се да казват за нещо: виж, на, това е ново; но то е било вече през вековете, що са били преди нас“ (Екл. 1:9-10). А на второ място – Новият Завет, където всичко е ново: безсеменно зачатие, девствено Раждане, победа над смъртта.

Прочети още
от Пътят на отците

– Отче, как трябва да се готвим за молитва?

– По същия начин, по който се готвим за божественото Причастие. Там има божествено приобщаване, тук – божествено общение. Когато се причастяваме, ние приемаме в себе си Христос и идва Божествената благодат. В молитвата ние постоянно общуваме с Христос и отново приемаме Божествената благодат, но по различен начин. Нима това е малко! В Причастието се приобщаваме с Тялото и Кръвта Христови, а в молитвата общуваме с Бога. Както преди причастяването е необходимо да се изповядаме на духовника, така и преди началото на молитвата трябва със смирение да се изповядваме на Христос. „Господи, аз съм нищожен човек… Не си струва да се занимаваш с мен, но моля Те, помогни ми“. По този начин идва Божествената благодат и се открива пътят за общението с Бога.

Прочети още
от Александра Бедице

Подобно на деца изпадаме във възторг при вида на някакво ново човешко изобретение и се питаме: какъв ли ум трябва да притежава този, който е измислил това? Така се възхищаваме на автомобили, телефони и дори на кухненския робот. И, разбира се, отдаваме възхищение на тези, които са създали всички тези неща. Не е ли време, обаче, да запитаме себе си: какво ни пречи да се възхищаваме по този начин и на чудното устройство на света? Да се удивляваме на неговия Създател?

Прочети още
от Пътят на отците

Никакви кавги пред децата!

- Никога децата ви не бива да слушат, че се карате по между си… дори че си повишавате тон един на друг!
- Но нима е възможно това, отче?
- Разбира се, че е възможно! Затова запомнете добре моите думи: никога никакви кавги пред децата… Никога!

Прочети още
от Свещеник Сергий Круглов

Съществува такава притча: Един лекар лекувал една жена, но я лекувал небрежно, от което нейната болест се усилила. Тя отишла да се жалва от лекаря в съда, но съдията бил подкупен и отклонил нейното прошение. Тя дошла в един храм, да се пооплаче от лекаря и от съдията на свещеника, но и той се отнесъл към нея немилостиво и я напъдил. Тогава тя отишла при един мъдър старец и извикала към него:

Прочети още
от Митрополит Атанасий Лимасолски

Ще ви разкажа една история. Научих я миналата година от главното действащо лице в нея, когато бях в Атина. Една богата жена била духовно чедо на стареца Порфирий. Тя имала син, който се влюбил в момиче от Атина. Тогава той не ходел на църква и нямал особено голямо доверие към свещениците, нито към каквото и да било, свързано с Църквата. И така, той обичал тази девойка, но на майка му тя не ѝ допадала, не знам защо, но не ѝ допадала. В края на краищата майката попитала стареца: „Отче, тази девойка подходяща ли е за сина ми?“. Старецът отговорил: „Не, благословена, не е подходяща“. – „Но как да го разубедя?“. Старецът отвърнал: „Кажи му, да дойде при мен да поговорим“.

Прочети още
от Отец Любомир Казашки

Душата е нужно да снабдяваме със словото Божие, тъй като словото Божие, както говори св. Григорий Богослов, е ангелски хляб, с който се насищат душите, търсещи Бога.

Прочети още
от Отец Кънчо Кабадийски

от игумен Никон

За двамата велики пророци – Мойсей и Илия, които се явили и беседвали с Христа по време на неговото Преображение, си спомних днес, когато искам да поясня от гледна точка на нашата Православна църква индуистката теория за прераждането на душите или т. нар. реинкарнация. Дали е необходимо ли?

Прочети още
от Пътят на отците

Научих тази история от йеромонах Теофилакт, брат на Псково-Печерския манастир, през втората половина на 80-те години. На него му я беше разказал един военен, капитан първи ранг, вярващ човек. Как беше стигнал той до вярата?

Като млад командвал торпеден катер в Тихия океан. Веднъж катерът излязъл на дежурство в открито море. Прогнозите на синоптиците били благоприятни, нищо не предвещавало беда. Въпреки това съвсем скоро на хоризонта се появило отначало малко облаче, което започнало стремително да нараства. Задухал пронизващ вятър, постепенно прерастващ в бурно вълнение. Започнала буря. Огромни вълни заливали малкия кораб.

Прочети още
от Отец Любомир Казашки

ДУХОВНИ НАСТАВЛЕНИЯ НА СВЕТИЯ СТАРЕЦ СЕРАФИМ САРОВСКИ

5. За любовта към Бога

Притежаващият съвършена любов към Бога съществува в настоящия живот така, като че не съществува. Понеже счита себе си чужд за видимото, с търпение очаква невидимото, той значимо се е изменил в любов към Бога и е забравил всяка друга любов (към земното).

Прочети още
от Христан Хитов

Днес на 26 ноември честваме паметта на св. Стилиан Детепазител.
Свети Стилиян Детепазител е роден и живял в периода между 400 и 500 г. сл. Р. Хр. в Пафлагония, която се простирала покрай южния бряг на Черно море в Мала Азия. Благословен още от майчината си утроба, той растял, възпълвайки се с Дух Свети.

Прочети още
от Игумения Теодосия

За случилото се разказва игуменката на манастира "Рождество Христово", Вятска епархия - игумения Теодосия.

Прочети още
от йером. Иов Гумеров

Като жанр в християнската химнография акатиста (гр. акатистос, а – частица за отрицание, kathizein – стоя, буквално – неседален) се отличава не само по построение, но и по особеното радостно настроение. Това се обяснява с реалните обстоятелства при, които е създаден първия акатист - той е посветен на Майката Божия.

Прочети още
от Св. Нектарий Егински

Няма нищо по-велико от чистото сърце, защото такова сърце става престол Божий. Съществува ли нещо по-славно от Божия престол? Разбира се, не. Ето какво казва Господ за тези, които имат чисти сърца: „Ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ" (2 Кор. 6:16). И така, кой би могъл да бъде по-щастлив от тези хора? И има ли благо, от което те да са лишени? Всички блага и всички дарове на Светия Дух не се ли намират в техните души? Какво би могло да не им достига? Нищо, наистина нищо! Защото те имат в сърцето си най-голямото благо – Самия Бог!

Прочети още
от Св. Серафим Саровски

2. За причините за пришествието в света на Иисус Христос

Причините за пришествите в света на Иисус Христос, Сина Божий, фактически са:
1. Любовта Божия към човешкия род: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син" /Иоан 3:16/;
2. Възстановяване в падналия човек образа и подобието Божие;
3. Спасение на човешките души: "Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него" /Иоан 3:17/;

Прочети още
от Отец Кънчо Кабадийски

Фразата „Homo sum, humani nihil a me alienum puto" („Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо"), превърнала се в афоризъм, за първи път се появява през 162 г. пр. Р. Хр. в комедията на Публий Теренций „Heautontimorumenos" (Самоизмъчващия се). В пиесата се разказва за това как Клиний, син на стареца Менедем, се влюбил в съседското момиче. За да прекрати тази нежелана връзка, бащата започнал да се отнася сурово със сина си. За да избегне издевателствата на баща си, Клиний напуснал родния дом и постъпил на военна служба.

Прочети още
от Пътят на отците

Бог е огън, съгряващ и възпламеняващ сърца и утроби. И така, ако ние почувстваме в своите сърца хлад, който е от дявола, понеже дяволът е хладен, да призовем Господа и Той ще дойде да съгрее нашето сърце със съвършена любов, не само към Него, но и към ближния. И пред лицето на топлината ще изгори студа на доброненавистника.

Прочети още