И да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия. (Еф. 3:19)

В този живот не бях открил и капчица истинска любов или някой, който истински да ме обича, заради това което съм. Всеки си имаше причина да ме обича. Жените обичат мъжете, заради привлекателното лице, красивото тяло и хубавите очи. Но ако ми се беше случил инцидент, в който да загубя крайник или лицето ми  да се обезобрази, никоя жена не би останала до мен, въпреки че аз ще съм си пак аз, същият човек. Никоя жена не ме обичаше истински, нито дори се интересуваше от моята човешка същност, по-скоро жените бяха заинтригувани от външността ми. А мъжете около мен ме обичаха, заради ума ми, идеите ми и знанията ми, но дори и да не бях образован, аз пак щях да съм си аз.

Прочети още

„Как да ви наречем светии? Херувими ли, защото на вас почива Христос. Серафими ли, защото непрестанно Го прославяте…“. Така Светата Църква възпява най-прекрасните сред синовете човешки, докосвайки ни до тайната на светостта и благочестието. Тази тайна Църквата разкрива пред нас в своите богослужебни последования, жития и възхвали, като ни води по стъпките на Божиите угодници, чертае пред нас техния жизнен път, показва ни прекрасните цветя на добродетелите, опитното богопознание и близостта до Бога и в молитвената красота и поетична изящност на свещените текстове ни увещава към подражание. И съвсем естествено душата желае да види местата, украсени от подвизите на тези небесни човеци и земни ангели, да се докосне до техните мощи, да изпроси молитвата им пред Престола Божий.

Прочети още

Помня, когато на екраните излезе филмът на Мел Гибсън „Страстите Христови“, той оказа огромно въздействие върху много, особено нецърковни, хора. Един мой познат отиде да гледа филма в кино салон, а после разказваше, че младежите, които както обикновено преди прожекцията си били приготвили пуканки и разни напитки, за да прекарат приятно времето, до самия край на филма не могли да сложат в уста и трошица. Всички в оцепенение проседели мълчаливо през целия филм. Известни са случаи на обръщане към вярата, на кръщение на хора след гледането на този филм.

Прочети още

Печатът на дълбоко смирение и мълчаливост лежал върху преславния Вход на нашия Господ Иисус Христос в Йерусалим. Нямало гърмеж на фанфари и тръби и само необикновеното приветствие „Осанна във висините, благославен е Идещият в име Господне“ огласявали въздуха.

Йерусалим бил препълнен с народ, дошъл отвсякъде за великя празник Пасха. От хиляди уста на уста се предавала веста за изумителното, никога нечувано  чудо, извършено от Господ Иисус Христос в недалечна Витания. По една Негова дума възкръснал и излязъл от гробната пещера обвитият в погребални пелени Лазар, умрял преди четири дена и, разбира се, започнал вече да се разглага. 

Прочети още

Горко на нас В този страшен ден! Би трябвало ние да се радвамe, когато слушамe това, а ние скърбим, тъжим и се вайкамe. Нима само аз един изпитвам такова чувство, а вие се радвате, като слушате това ? Аз се обхващам от някакъв ужас, когато говорят за това, и горчиво плача и въздъхвам от дълбочината на сърцето си. Обаче не това мe смущава, но онова, което след това се казва за Девиците, за скрития в земята получен талант, за лукавия раб.

Затова именно аз плача, като си представям, от каква слава ще се лишим, от каква надежда за блага, и при това съвършено и завинаги, ако поне и малко не се потрудим. Ако даже и голsм да беше трудът и тежък законът, и в такъв случай би трябвало всичко да изпълним.

Прочети още

 

На вечернята

Слава на Господи возвах, глас 6

Седеше Адам срещу рая и, оплаквайки своята голота, ридаеше: "Горко на мен, повярвалия на лукавата измама, ограбения и от славата отделен! Горко на мен, който бях оголен и сега съм в смущение! Но, о раю, повече няма да се насладя на твоята красота, не ще видя вече Господа и моя Бог и Създател; защото в земята ще отида, откъдето бях взет. Милостиви, Щедри, зова към Теб: Помилвай ме, падналия!

Прочети още

Агиографският замисъл в творбата фокусира на следващо място идеята за апостолското служение в Православната Църква като дивно откровение в човешката история на Божия Промисъл за спасението на света. То е изключително преди всичко по своето пряко назначение – не просто да съедини небето с земята, но да низведе небето на земята, да я озари с божествената светлина и нетварните енергии на Св. Дух, да открие пред човека пътя за обновлението на неговата природа и за преодоляването на нейната тварна ограниченост чрез приобщаването към абсолютното битие на Бога. 

Прочети още

Всяко нещо има своята причина, начало и основание, а самосъщностната Причина, безначалното Начало и вечното Основание на всичко съществуващо е Бог. Той е „същност и първото благо” (PG37: 945). От Него зависи битието на тварите, в Неговия промисъл те се движат и съществуват, Неговата красота и премъдрост възвестяват. Творението в своето великолепие и съвършенство неволно удивлява ума и възхищава сърцето, защото по своя замисъл то е незамлъкващ химн, вечно възгласяща се проповед за величието и любовта на Твореца (Пс. 18:1-2). Знанието, което разумните твари получават в училището на вселената, е напълнено с тайнствено съдържание – то е познание за Самия Бог, Който е отвъд всяка интелектуална рефлексия и разсъдъчни категории. Постижима ли е тази тайна, тайната на богопознанието, има ли път към нея, къде е началото, кой е пределът и това, което е отвъд него, къде се крие причината за Сътворението? Отговорът на тези въпроси задава идейния регистър на богословския дискурс в началните редове на Житие Методиево.

Прочети още

Ще ви попитам, братя, какво е нужно човек да стори, за да се отрече напълно от света? Какво ще ми кажете в отговор? Ще ми кажете: "нужно е да стане монах". Да, така е, братя, съгласен съм с вас, но въпреки всичко, по моему, това не е достатъчно; нужно е и нещо друго. Какво е то?

Прочети още

- Ваше Високопреосвещенство, какво трябва да си пожелаем на Рождество Христово?

- На Рождество Христово ангелското славословие, с което е възпят новородилият се богомладенец Господ Иисус Христос, е било "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение". Ние, хората, много искаме на земята да има мир, а не войни. Да се разбираме, да има взаимна любов, зачитане и уважение. Когато славословим Бога не само на думи, а и на дела и се стараем да изпълняваме неговите евангелски заповеди, тогава действително ще настъпи мир и благоволение, което наистина е най-скъпото нещо за земния живот. Знаете колко хубаво е общуването с човек, от когото струи мир и любов, и колко трудно е с такъв, който внася разпри и дрязги. Така че нека празникът Рождество Христово ни донесе мир, любов, благоволение, надежда, радост, търпение. И с Божия помощ да знаем, че Господ, който се е родил, заради нас е готов и във всичко друго да ни помогне, ако търсим неговата помощ.

Прочети още

Тази, Която в древността предвъзвести пророческият лик... Мария Богооткровица, с вяра да възхвалим: днес се въвежда в Святая Святих, за да се възпитава за Господа. (Икос на утренята)

Днес, братя, почитаме тържествения спомен за Въвеждането в храма на Пресвета Богородица.

Прочети още

Как да възпитаваме децата си по християнски

Коренът на всяка добрина е сърцето на човека; в Библията е казано, че от него излизат и добри, и зли помисли. Следователно да бъде образован само умът, това е малко, а трябва повече да се образова сърцето. “Блажени са - казва Господ в светото Евангелие - чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8). Виждате ли? Чистите по сърце, а не високите по ум, ще видят Бога, което означава - повече да се грижим за сърцето. И действително: каква полза от умния, ако има зло сърце? А човек простосърдечен и да не е много умен, но понеже е добър, то с него може да се живее. 

Прочети още

Не унивай. Не мисли за лошото! Господ е редом с теб. Той всичко вижда. Той е милостив и ще те помилва, Той и сега е милостив към теб, макар и да си болен и опечален. Той изпитва твоето мъжество. Изпитва вярата и надеждата. Бие всеки син, който приема, - говори апостолът (Евр. 12:6), който сам много пъти бил бит. Юдеите ми удариха пет пъти по четиридесет удара без един, три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял (2 Кор. 24-25).

Прочети още

Веднъж при отец Йоан Крестянкин дошъл важен млад човек, випусник на духовната академия и, след като се представил, между другото заявил:

- Аз съм богослов!

Отец Йоан твърде много се удивил и запитал:

- Как – четвъртият!

Прочети още

- Геронда, вчера Вие ни казахте, че сте чувствали всички хора, с които се се срещали в миналите дни, свои братя. Какво представлява духовното родство?  

С всички хора ни сме братя по плът. Всички ние сме братя, всички – раби на Бога. А ние вярващите, освен това, сме и по благодат Божии деца, изкупени с Божествената Кръв на нашия Христос. В духовния живот ни сме родственици по плът в Адама и родственици по дух в Христа.

Прочети още

Седеше Адам тогава и плачеше срещу рая на сладостта; с ръце се биеше по лицето и казваше: Милостиви, помилвай ме, падналия.

Видя Адам ангела, който го изгони и затвори вратата на божествената градина, въздъхна горестно и говореше: Милостиви, помилвай ме падналия.

Съжали се, о раю, над твоя обеднял господар и със шума на листата си умоли Създателя да не те затваря: Милостиви, помилвай мене, падналия!

Прочети още

Деян. 2:1-11,  Йоан 7:37-52; 8:12

Когато е посеяно семе, върху него трябва да слезе силата на топлината и светлината, за да порасте.

Когато е посадено дърво, необходимо е да дойде силата на вятъра, за да го укрепи.

Когато домовладелецът построява дом, той прибягва към силата на молитвата, за да го освети.

Господ наш Иисус Христос посеял на нивата на този свят най-отбраното семе. Трябвало да слезе силата на Светия Дух, за да го съгрее и да освети това семе, та да расте успешно.

Прочети още

 “Да мислим за Бога е по-важно отколкото да дишаме и ако може да се изразим така: освен това не сме длъжни да правим нищо повече” /Св. Григорий Богослов, “Творения” ч.3, Москва, 1844г. стр. 8-9/. Според св. отец, стремящият се към Бога човек не бива да удържа в разума си нищо повече освен влечението към Бога. Стремежът към Бога, изразен по естествен начин като мислене за Него, е възможен единствено при условие на Неговото познаване. Това е висшата степен на духовното знание, в което се разпознава и призовава духовната природа на човека, по милостта Божия способна да възприема Божествената благодат. Затова възможността за благодатно влечение към Бога, устремеността на човешкия дух към Източника на живота, истината и доброто е най великият дар Божий, чрез който човек става носител на доброто, познава истината и достига вечния живот и покоя в Бога.

Прочети още

Възлюбени,

Ето сега светло празненство! Дойдете, ликувайте, да се насладим на това предивно чудо! Като отхвърлим житейския мрак, нека просветлим телесните си очи и да се издигнем с духа си, за да съзерцаваме предивното успение на Майката на Господа: да видим и Неговите ученици, дошли върху облаци и събрали се да съпроводят пречистото тяло на истински пречистата и преславна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария.

Прочети още

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Когато нашият Бог и Спасител Иисус Христос поради своето голямо и неизказано човеколюбие се смили над човешкия род, понеже не можеше да понася да бъде завладяно Неговото създание чрез дяволската измама, Той доброволно понизи Себе Си и се въплъти от Светия Дух и от пречистата и славна Богородица и Приснодева Мария. Той се яви на земята и живя между човеците. Като беше с образ, напълно еднакъв на нашето тяло, Господ осъди греха чрез своята плът, та онези, които умират чрез Адам, да оживеят чрез Иисус Христос.

Прочети още