от Предание БГ

Приклонете слух към мен, възлюбени; ще ви разкажа прекрасна повест. Защото прекрасно е да се скриват тайните на царете; а да се разгласят Божийте тайни, е добро (Тов. 12:7). Доколкото Господ чрез верните Си раби укрепва немощните, от които пръв съм аз, то и в мен има желание да се докосна до това, което би помогнало за излекуване на бедната ми душа. Искам да изтъка сега платно от прекрасната вълна на словесна овца. Желая да изтъка препъстър хитон от руното на прежелани духовни уста. Защото видях някога овен, който имаше прекрасна вълна и словесните му рога говореха божествено. И като се приближих до него с голяма борба на духа, малко по малко снемах от него тънки нишки. Но ме обзе някакъв непоносим страх, че без да съм мъдър, се осмелих на подобно дело.

Прочети още
от Предание БГ

На разстояние почти една миля от св. река Йордан се намира лаврата на авва Герасим. След нашето пристигане в тази лавра живеещите там ни разказаха за този свет старец следното:

„По време на разходка по хълмистия бряг на р. Йордан той срещнал лъв. Лъвът издавал страшен рев от болка в крака. Там се било заболо острие от тръстика, от което кракът отекъл и започнал да бере. Лъвът, като видял стареца, дошъл при него и му показал наранения си крак и, като че ли плачейки, го молил за помощ. Старецът, като видял лъва в такава беда, седнал, хванал го за крака, разтворил раната, извадил острието, изстискал гнойта, промил раната и я превързал с платно. Лъвът получил облекчение и вече не напущал стареца. Като признателен ученик го следвал навсякъде, а старецът се чудел много на тази признателност. Оттогава старецът започнал да храни лъва с хляб и пресен боб.

Прочети още
от Предание БГ

Имало някога един търговец, чието име било Неразумен. Той търгувал от четиридесет и пет години, но никога не постигнал особен успех. Един ден той намерил кесия. Отворил я и открил в нея няколко монети, няколко фалшиви перли, а посред кесията имало диамант. Той взел кесията с парите и отишъл при банкера да види дали намерените съкровища са истински. След като ги прегледал, банкерът казал на търговеца, че парите са фалшиви и само диамантът е истински. Търговецът не му повярвал, взел ги и отишъл при друг банкер. Той също му казал, че всичко е фалшиво освен диаманта, който имал голяма стойност. Търговецът се натъжил и взел в ръка диаманта заедно с кесията и монетите и си тръгнал.

Прочети още
от Пътят на отците

- Митрополит Гавриил, Коледа се възприема от много хора като прекрасна и дълга почивка, празник, който прелива и в Нова Година и носи много подаръци за децята. Те пишат писма до Дядо Коледа, а не до дядо Божи. Но пък специалното събитие е Рождество Христово?

Наименованието Коледа е остатък от езическата митология. „Коляда“ се е наричал езически бог, олицетворяващ слънцето-младенец, зимното слънце. Почитал се е в периода от зимното слънце стоене до нова година. Този празник няма нищо общо с християнския празник Рождество Христово – названието Коледа е остатък в народния бит от езичеството, но съдържанието е съвсем друго. Преди 10-ти ноември Рождество Христово не беше официален празник за държавата, на него не се почиваше, но за вярващите хора той носеше същата радост.

Особено за децата този празник носи много радост. За тях има и елха, има и много подаръци. 

Прочети още
от Пътят на отците

Драги читатели на Предание.Бг, скъпи епархиоти!

Днес Христос се ражда! Безсилно е всяко слово и няма език човешки, нито ангелски дори, да обхване величието на Витлеемската нощ, в която се роди Богомладенецът Христос. Сиянието на нетленната и вечна красота на Бога ни приканва да се радваме, да тържествуваме, да ликуваме и пеем.
Бог се въплъщава и става човек не за да Му служат, но да послужи и отдаде живота Си за нас.

Прочети още
от Предание БГ

Естеството на „Рождествения сезон“(както е известен празника в англоезичните страни – б. пр.), който за съжаление напоследък е по-известен като „Празничен сезон“, понастоящем е почти лишен от личността на Иисус Христос, за Когото това празнично време поначало е създадено. Ала почакайте! За какво са всъщност всичките тези празненства и подаръците под коледното дръвче? Бъдете честни. Докато празнуваме не забравяме ли защо наистина го правим? Това би трябвало да е времето, когато отбелязваме Рождество Христово. Помислете върху това какво сме забравили и защо е толкова важно да си го припомним отново. Запитайте се: „Защо това духовно събитие толкова важно за нашето спасение? За какво е всъщност този „Сезон“?

Прочети още
от Предание БГ

Преданието – това е самият Спасител

И все пак, няколко десетилетия след своето написване, писменото Евангелие се разпространява из цялата Римска империя. Но наред с автентичното, се разпространявали и гностическите евангелия. В такъв случай как следва да се различава истинското от измамливото?

Тук се натъкваме на истинско чудо: когато през ІІ-ІІІ в. различни хора от Църквата, в различни краища на империята правят списък с истинските евангелия, всички посочват именно четирите, които и ние познаваме. Как е възможно това? Тогава е нямало нито сравнителен анализ, нито лингвистичен или пък компютърен – и въпреки това, винаги безпогрешно били посочвани именно тези четири евангелия. Несъмнено, това е чудо, удивително действие на Светия Дух. Това се случва защото Църквата познава истинския Христос, а именно Преданието, което тя е получила.

Прочети още
от Предание БГ

Помнете това!

“Това станало, когато моят отец бе още жив,” си спомня И.М. относно своя разговор с батюшка Лаврентий. “Ние бяхме крайно бедни, не можехме да дойдем на себе си след разрушенията на войната. Аз отидох да видя стареца Лаврентий и да му поискам благословията, за да мога тайно да нося подрасник [свещеническо расо, което се носи под дрехите]; но той ми каза: “Не всички, които са в света, ще изчезнат; нито пък всеки в манастир ще бъде спасен! Разбираш ли? Не е дошло още време.”

Прочети още
от Предание БГ

Кога и защо се появява Евангелието

Евангелието се появява в определен контекст: когато започват да се разпространяват лъжливи сведения за Спасителя, когато се появяват първите секти. Преди всичко това са гностически секти, които съчетавали в себе си елементи от всевъзможни религиозни традиции и откъси от разни учения. Техните привърженици се интересували от всякакъв вид тайни и мистерии. И когато техните основатели подучули нещо за новата религия, за новия Божествен учител от Иудея – а това е Изтока, екзотиката, това винаги е някак интересно – те започнали за въвеждат в своите учения Христа.

Прочети още
от Предание БГ

Често можем да чуем как псевдо-библейски сектанти заявяват, че „ние живеем по Писанието, ние сме библейски християни, а вие, наричащите себе си православни, постоянно се обръщате към някакво си Предание, а ето че още Иисус изобличавал преданията на старците, имащи по това време образа на фарисеите. Става така, че вие, осланящите се на Преданието, сами себе си наричате фарисеи“. Този модел, който противопоставя Писанието на Преданието, се усеща почти навсякъде, когато става въпрос за грамотно организирана противосектанска полемика. Поради това нека се опитаме да изясним какво представлява Преданието.

Прочети още
от Пътят на отците

Знанието довежда до Бога, полузнанието отдалечава от Него. Полузнанието е бич на нашето време: именно то създава това, което и се нарича предразсъдък.

Св. Лука Войно-Ясенецки

Прочети още
от Предание БГ

Има истории, които трябва да прочетем. Има хора, чиито живот и дела би трябвало да познаваме, и не защото така е постановил някой, а заради нас самите – за да почерпим вдъхновение и сили от тях, и, за да се запитаме какво осмисля нашия живот.

Такава е историята на неврокопския митрополит Борис (Неврокоп – старото име на Гоце Делчев). История, която, ако бе претворена във филм най-вероятно би накарала мнозина да възкликнат, че подобен сценарий е абсолютно нереален.

Прочети още
от Предание БГ

За да разбираме ясно и еднозначно това, за което се каним да говорим, е необходимо най-напред да дадем определение на понятието магия: магията е съвкупност от начини за свързване и взаимодействие с нисшата, демоничната област на духовния свят.

Прочети още
от Пътят на отците

Никога не е имало, няма, няма и да има безпечално място на земята. Безпечално място може да има само в сърцето, когато Господ е в него.

Прочети още
от Отец Кънчо Кабадийски

Това е история, разказана в първо лице единствено число за един човек, който никога не е вярвал в Бога, и как благодарение на Бога живее своя втори живот, като вярващ.

Прочети още
от Предание БГ

От разказите на З.В. Жданова:

„1942 година… В Москва имаше глад. Тежко беше и на нас с майка ни. Началникът ми предложи да замина заедно с домакина в командировка в Рязан, за да обменя някои неща за продукти. Аз отказвах: „Не умея, няма да успея, страхувам се.“ Майка ми Матрона ми каза: "Замини, замини, не се бой, всичко ще свършиш и на Божии криле ще прелетиш обратно вкъщи! Аз ще се моля за теб“.

Прочети още
от Предание БГ

Скръбта на светците прилича на облаци, през които сияе слънцето на утехата.

Прочети още
от Предание БГ

Човек притежава такава сила, че може да предава доброто или злото на окръжаващата го среда. Тези неща са много деликатни. Нужно е голямо внимание. Необходимо е да имаме положителна нагласа спрямо всичко. Дори един поглед или въздишка влияят на хората около нас. И даже най-малката проява на гняв или обида причиняват вреда. Трябва да имаме доброта и любов в душата си, за да можем да ги предаваме. Нужно е да сме внимателни, да не задържаме в себе си огорчение към онези, които ни причиняват вреда, а по скоро да се молим за тях с любов. Необходимо е винаги мислите ни да са преизпълнени с любов и винаги да мислим добро за другите. Вижте например св. Стефан, първият мъченик. Той се молил: Господи, не зачитай им този грях. Нужно е да вършим същото.

Прочети още
от Предание БГ

Молитвата се основава на вярата: вярвам, че има Бог, пред Когото изричам молитвата си; има Вседържител, Който държи на дланта Си цялото творение и дава различни видове гласове на тварите, за да общуват помежду си, а Сам Той няма нужда от никакъв глас; надявам се, че молитвата ми стига до Него, или – казано по-точно - направо от сърцето преминава в Неговите уши. Както и кореспонденцията на сина с неговия баща или с майка му, с братята и сестрите му, на бащата с децата му, на приятеля с приятелите му, когато са отдалечени едни от други, също се основава на вярата. Те са уверени, когато пишат писмата си, че онези хора, на които пишат, ги има и са живи; надяват се, че писмената беседа ще стигне до тях, ще извика в душите им съответни на споделените в писмото представи, мисли, чувства и че те ще откликнат на писмото съобразно неговото съдържание. Така и в живота за много неща ние се ръководим от вярата и надеждата: а още повече по отношение на духовния свят трябва да ходим до време с вяра, а не с виждане (2 Кор. 5:7).

Прочети още