от Предание БГ

По време на Великия покаен канон на преп. Андрей Критски на св. Мария Египетска са посветени отделни тропари. Цялото прочитане на това наистина велико духовно произведение е по време на утренята на четвъртък през петата седмица на Великия пост.

Тази утреня е навярно най-дългата през годината. На нея също така се чете още едно удивително и поразително по своето въздействие произведение – житието на преп. Мария Египетска. Преподобният авва Зосима Палестински лично се срещнал със светицата. Там четем следното: След една година старецът Зосима изпълнил последната молба на отшелницата. Той дошъл на онова място, където я видял и разговарял с нея за първи път.Дълго я търсил той, и най-после я намерил мъртва. Тя лежала на земята, а ръцете й били сложени като за молитва.Но той не знаел дали ще бъде угодно на преподобната той да я погребе. Веднага щом помислил това, че до нейната глава било написано:

Прочети още
от Предание БГ
Напразно мислиш, че богатството или изобилието, или поне заможността биха били полезни или успокоителни за теб. Богатите се тревожат още повече, отколкото бедните и нуждаещите се. Бедността и лишенията са по-близо и до смирението, и до спасението, ако човек не е малодушен, а с вяра и упование се повери на всеблагия Божий Промисъл. Досега Господ ни е хранил и занапред е силен да стори това.
Прочети още
от Предание БГ

Наказанието от Бога в този живот е знак, че в бъдешия живот ще получим от Него опрощение на нашите грехове.

Чрез страданията се очиства духът и на сърцето се дарява залогът на оправданието и спасението ни от Бога.

Този живот е временен, а бъдещият е безкраен. Да потърпим известно време, за да се радваме вечно.

Душата бива довеждана до духовното съвършенство посредством изкушенията и скърбите.

Дяволът причинява скръб на човека, за да падне в униние или да възроптае, но ако това не последва, изкусителят си отива посрамен. Цялото Свещено  и светоотеческо Писание ни говори за необходимостта от скърби и всички богоносни отци ни убеждават в това според казаното: ако искаш да бъдеш съобщник на Христовата слава, трябва да бъдеш съобщник и на Неговите страдания.

Прочети още
от Предание БГ

Никой наш дар не може да бъде приятен Богу тол­кова, както да принасяме пред Него словесни души чрез пока­яние. Защото целият свят не струва една душа, тъй като светът е преходен, а душата е нетленна и вечна.

Прочети още
от Предание БГ

Ние се намираме тук, на земята, като под някаква епитимия. Затова не се удивлявайте, че с вас непрестанно се случват някакви неприятности, не­щастия и беди. Всички ние постоянно грешим, подхлъзваме се и падаме. Ние всъщност попадаме в прим­ките на демоните. Светителите постоянно подчерта­ват, че е важно винаги отново да ставаме и да про­дължаваме пътя си към Бога. Дори и сто пъти на ден да паднете, не се разстройвайте, не спирайте внима­ние върху това; само станете и вървете напред, без да се обръщате назад. Каквото било, било и е минало. Вие само вървете напред и се молете за помощ от Господа.

Прочети още
от Предание БГ

Чрез истинското покаяние душата се съкрушава и изтънява, и се съединява с Бога чрез сълзите на истинския плач. И когато в нея се запали Господният огън, тогава се изпича като хляб и се утвърждава блаженото смирение.

Така покаянието, сълзите и смирението се преплитат в едно свещено трисплетено въже и се съединяват в една сила.

Свойствата на тази прекрасна трисъставна сила са:

- най-радостно приемане на униженията, душата ги посреща и прегръща като лекарство за изцерение, като изгаряне на нейните недъзи и големи грехове (гл. 8);

- унищожаване на всеки гняв и успокояване;

-съвършено невярване на нашите добри дела и желание постоянно да се учим.

Прочети още
от Предание БГ

 Благовести,земьо, великата радост, възхвалявайте, небеса, Божията слава (Припев на 9-а песен на канона на Благовещение). Каква радост се повелява на земята да Бла­говести? - Радостта на спасението в Господа Иисуса Христа. - Цялата земя била в дълбок траур и макар с увереност да очаквала, но дълго-дълго не виждала избавление. Накрая благата вест е донесена от небето, възвестена е по цялата земя и е приета радостно. — Благовести, земьо, тази своя велика радост.

Прочети още
от Митрополит Йеротей Влахос

Често на различни срещи и даже на църковни събори се чува мнението, че „заради единството“ трябва да се стигне до консенсус по някой въпрос, дори и ако по него няма единомислие.

Случва се и едни и същи съборни институти, в които заседават едни и същи хора, да приемат взаимно противоречащи си решения, оправдавайки се с това, че го правят „заради единството“. Има политици и църковни деятели, които твърдят, че се борят за единство на института, който представляват, изкуствено противопоставяйки себе си на тези, които уж не са заинтересовани от опазването на единството.

Прочети още
от Предание БГ

Гледай напред с вяра, назад с благодарност, нагоре с молитва, надолу с покаяние, навътре с внимание! И наоколо с любов.

Прочети още
от Предание БГ

Душата на грешника е привидно тихо и безметежно блато. Колкото са комарите и доволно квакащите жаби там, толкова бесове обитават в тази жалка, порутена душа. Но тези бесове са от „тихите” бесове, те се спотайват вътре и се стремят с нищо да не безпокоят пленената от тях душа- робиня. Те дори могат да работят за материалното благополучие на жертвата си и да възпитават в нея куп блестящи пороци във вид на светски добродетели. Нетърпимата воня на тази душа-блато грешникът не я усеща, защото се е приспособил към нея, а зеленикавата тинна кал той счита за бляскава пурпурна дреха. Тук навсякъде цари доволство и сладникъв покой; вечерно време и през нощта това блато издава дори някакво сияние, и това е суетната слава на днешния загиващ в злото свят.

Прочети още
от Предание БГ

Докато човек не се възроди в Духа, сатаната крепко ще стои в неговото сърце. Той знае всички помисли, чувства, стремления, склонности и страсти на човека, така че може да преразкаже всички грехове, извършени с течение на живота, което се и случва по време на митарствата. Единствено покаянието разкъсва нашето греховно ръкописание (виж Кол. 2:14), но ние често се отнасяме към него не както трябва, лекомислено. Има осъзнаване на греха, но липсва покаянието; а тогава дали грехът ще бъде изтрит из книгата на съвестта? Порочни могат да бъдат не само делата, но и думите, мислите, намеренията. Да се отдадем на страстите, дори само в мислите, означава да оскърбим Светия Дух. Ето в това се състои разликата между обществения правов морал и християнската нравственост!

Прочети още
от Предание БГ

"Бог е любов", ни казва св.евангелист Йоан (1 Йоан: 4:8). И наистина, това е Неговата най-вярна характеристика, чрез която ние, хората, разбираме какво е Бог.

Разбира се, по думите на св. Дионисий Ареопагит, както и според апофатическата теология на Църквата, Бог не е нито дух, нито слово, нито сила, нито светлина, нито живот, нито субстанция, нито време, нито наука, нито истина, нито Царство, нито мъдрост, нито милосърдие... (вж. "За мистичната теология", гл. 5).

Всичко това показва, че Бог е отвъд всяко човешко знание.

Но нека ми бъде позволено да кажа, че трябва да се посочат някои изключения, свързани със самото име "любов": Бог не е нищо друго, освен Любов.

И наистина Бог, Който е Бог на нашите отци, единственият истинен Бог, не е нито отмъстителен, нито дори "справедлив", според нашите човешки представи и очаквания. Той не прилича на полицай, който налага ред, като отбелязва и най-малките ни провинения, нито на съдия, чийто дълг е да съди безпристрастно, с цел да накаже виновния за назидание на останалите.

Прочети още
от Отец Владимир Дойчев

Българският народ преживя доста трагедии през последните тридесетина години. Една от най-големите от тях е срещата му с „праведниците“… Разбира се, не става дума за истински праведници. И децата лесно ще забележат, че такива се срещат рядко. Говоря за хора, които възприемат себе си за гениални, надарени, осветени, богоизбрани. Някои дори не вярваха в Бога, но усещането за особено избраничество беше все така натрапващо се. Те идваха и си отиваха. Заемаха важни постове. Създаваха кризи и катастрофи. А после до един се разсърдваха на „простия народ“, който не е оценил изключителните им заслуги. Един след друг, „месия“ след „месия“, уморяваха и обезсърчаваха народа, на когото е забранено да е уморен и обезсърчен, защото на опашката чакат нови герои.

Прочети още
от Предание БГ

За духовния човек всичко е едно голямо състрадание. Изнемогва, състрадава на другите, моли се, утешава. И макар да понася чуждите страдания като свои, винаги е пълен с радост, защото Христос отнема болката му и го утешава духовно.

Прочети още
от Предание БГ

Абортът и последствията от аборта от духовна гледна точка

Абортът - убийството на младенец в утробата на майка му, е един от тежките грехове, тъй като в шеста­та Божия заповед категорично се казва: „Не убивай!".

Това, че е грях, се потвърждава и доуточнява в Правилата на Църквата.

Прочети още
от Предание БГ

Истината за аборта - мнения на известни професори и лекари

„От гледна точка на съвременната биология, ге­нетика и ембриология животът на човека като био­логичен индивид започва от момента на сливането на мъжката и женската полови клетки, при което се образува единно ядро, съдържащо неповторим ге­нетичен материал... Затова е очевидно, че абортът, извършен на различни етапи от бременността, е пред­намерено прекъсване на човешкия живот" - проф., д-р на биологичните науки Д. В. Попов и проф. д-р В. А. Галиченков, завеждащ катедра по ембриология в Био­логичния факултет при Московския държавен универ­ситет „М. Ломоносов".

Прочети още
от Предание БГ

Където няма молитва и пост, там са демоните.

Прочети още
от Предание БГ

Аз, нероденото дете

Първа седмица - начало на моя живот

Аз съм едно неродено дете, което сега започва жи­вота си. Бях заченато от любовта на баща ми и майка ми. Те се прегърнаха силно и, какво чудо, създадоха мен! Шест часа след това аз започнах бързо да раста. Лека-полека се придвижих към матката. Тук щеше да бъде моето убежище, докато се появя на белия свят.

Прочети още
от Предание БГ

Първа неделя на Великия пост – Православна (Иоан 1:43-51)

Прочети още
от Предание БГ

На въпроса ти за поста отговарям така: постът не е глад. Гладува и диабетикът, и факирът, и йогата, и затворникът, и бедният. Никъде в службите на Великия пост не се говори за поста изолирано, така както правим ние, т. е. като за неядене на месо и пр. Напротив - призовават ни "да постим, братя, телесно, да постим и духовно". Следователно постът има религиозен смисъл само когато е придружен с духовни упражнения. Неговата цел е: изтощавайки телесното, да направи човека способен да общува с духовния свят и да приема благодатта на Светия Дух.

Прочети още