от Предание БГ

Христовата Църква на земята, представлявайки по своята същност духовно царство, има, разбира се, и външна форма на своето битие, тъй като тя се състои от хора, облечени в тленна плът. За съжаление, не всички хора приемат християнската вяра по вътрешно убеждение, с желание във всичко да следват Божията воля. Някои стават християни по силата на стеклите се обстоятелства, например: следвайки общия пример, или несъзнателно, бидейки кръстени в детството от своите родители. Други хора, макар и стъпили на пътя на спасението с искреното желание да служат на Бога, с времето са намалили своето усърдие и са започнали да се поддават на своите предишни грехове и пороци. По силата на тези причини към Христовата Църква могат да принадлежат и често действително принадлежат немалък брой хора, които допускат разни порочни постъпки, явно грешат. Разбира се, техните осъдителни постъпки извикват обвинения, хвърлят сянка на цялата Христова Църква, към която тези грешници формално принадлежат.

Прочети още
от Предание БГ

Ето какво е необходимо да се спазва, за да може молитвата да се принася с нужната топлота и чистота: първо, трябва да се отстрани всяка грижа за земните неща; не бива да се допуска не само загриженост за някаква работа или случай, но дори и споменът за тях, а също трябва да се спрат развлеченията, празнословието, многословието и шегите, а най-вече трябва да бъде потиснато всяко смущение от гняв и скръб и да бъде изтръгнато от корен всяко възбуждане на плътска похот и влечение към сребролюбие.

Прочети още
от Предание БГ

1. Злословенето е голямо зло. Както малкият рул насочва целият кораб накъдето пожелае, така и езика води човека или към добро, или към зло. Светите Отци силно порицават осъждането на греховете на другите хора, техните грешки или порочни навици. Когато съдим нашия ближен, навличаме върху себе си голям грях. Но когато покрием нашия брат, Бог също ще ни защити от големи грехове. Когато изобличаваме нашият брат, прогонваме далеч от нас Божията благодат и Той допуска ние да извършим същия грях, така че да разберем, че всички сме немощни и Божията благодат е тази, която ни крепи. Този, който внимава над езика си, пази своята душа от големи грехове и тежки падения. Главната причина за осъждането и злословието са гордостта и егоизма, тъй като човек смята себе си за по-добър от останалите. Поради тази причина е от голяма полза за човек да смята себе си за по-ниско от всички останали, така че да счита своите ближни за по-добри от него и по този начин, с Божията помощ, да се избави от това зло.

Прочети още
от Предание БГ

Изкуството на християнина, което не съществува извън Църквата, е оползотворяването на скърбите, както Христос Бог, Църквата, светите отци ни показват. Ние не можем да ги избегнем, но нека ги оползотворим, да ги превърнем в духовен труд, във вечен живот, в духовна полза.

Лимасолски митрополит Атанасий (из "Думи за живот", т. 1)

Прочети още
от Предание БГ

Престанете да вярвате, че има саламандри и русалки, и съдба, и късмет, и вампири, понеже който признава, че има съдба и късмет, и останалите неща, отпада от догмата и мъдростта на християните според св. Анастасий Синаит, който казва: „Ако християнинът признае съдбата, отпаднал е от християнското учение и мъдрост“(Въпрос 19).

Прочети още
от Предание БГ

Как са свързани душата и тялото? Трябва ли да се тревожим за телесното си здраве? Защо грижата за физическото здраве е безсмислено без грижа за душата? Каква е опасността от култа към здравето? Свещеник Олег Стеняев отговаря на тези въпроси.

За съжаление в наше време има определен култ към човешкото здраве. Дори не става въпрос за лечението на болести, но за безкрайните превантивни мерки за всякакви възможни неразположения. Могъща индустрия предлага широк диапазон от цени, за да ни предпази от гледна точка на физическото ни здраве.

Прочети още
от Предание БГ

Архимандрит Лазар излезе с обръщение към православна Грузия, публикувано в портала «Знеоба».

„В нашата Църква вярващите и даже някои от средите на духовенството проповядват за приближаващо се религиозно „възсияване“ (възраждане) и говорят, че идва светло време за християните, че в последните, апокалиптични времена антихристът ще властва повсеместно, но че в Грузия няма да дойде и т.н.

Прочети още
от Предание БГ

Лимасолският митрополит Атанасий излезе с официално писмо до Синода на Кипърската църква относно провеждането на предстоящия Всеправославен събор. Публикуваме словото му без редакторска намеса.

Прочети още
от Предание БГ

Нека разгледаме кои за признаците на любовта към Бога, така че да нямаме лъжовна представа за любовта вместо за истинската любов. В нищо човек не се заблуждава толкова много, колкото за любовта. Признаците на любовта са:

Прочети още
от Предание БГ

Християнинът е длъжен винаги да помни Бога; защото е писано: обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце (Втор. 6:5), тоест обичай Господа не само когато влизаш в молитвения дом, но и когато си на път, беседваш или вкусваш храна, имай памет за Бога и любов и привързавост към Него.

Св. Макарий Египетски

Прочети още
от Предание БГ

Знае се че бил роден през 1497 г. в гр. Кратово, Македония, в благочестиво българско семейство. Родителите му Димитър и Сара починали рано. След като получил елементарна грамотност и станал изкусен майстор-златар, младият Георги потърсил прибежище и препитание чак в София. Намерил подслон в дома на поп Пейо и започнал да упражнява занаята си. Физическата красота и необикновеното майсторство на Георги впечатляват турците, които се опитват да го помохамеданчат. Привидно като клиент, а всъщност за да провокира младия българин, при него дошъл някакъв образован турчин. Той въвлякъл Георги в разговор по въпросите на вярата, но младият златар го заставил да млъкне засрамен. Тогава турчинът съобщил на онези, които го пратили, че Георги е опасен за мохамеданството и насила трябва да бъде потурчен.

Прочети още
от Предание БГ

И да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия (Еф. 3:19).

В този свят не бях открил никаква истинска любов, или някой да ме обича за това, което наистина съм. Всеки си имаше причина да ме обича. Момичетата обичат мъжете заради привлекателно лице, хубаво тяло, красиви очи. Но ако аз бях претърпял инцидент, в резултат на който бях загубил крайник или лицето ми бе обезобразено, никоя жена не би останала до мен, макар че щях да си остана същият човек. Никоя жена наистина не ме обикна, да се влюби или наистина да се заинтересува от по-дълбоката същност на моето същество, а по-скоро се интересуваха от външния ми вид. А момчетата, които бяха мои приятели ме обичаха заради ума ми, идеите ми, познанието, което имах, и остроумието ми; но ако не бях образован, бих си останал същият човек. Ако бях получил удар по главата и не можех вече да разбирам всичко толкова добре, при все това никой вече не би ме обичал. Дори естествената любов на родителите ми бе ограничена от някои практични съображения. Тя носеше нюансите от определени очаквания и желание за компенсация във времето напред. Те ме обичаха, защото бях интелигентен, защото бях добър студент и защото бих се грижил за тях, когато остареят. Никой не ме обичаше без никаква притвореност, без собствен интерес, или без да очаква нещо в замяна. Истинската ми същност бе под повърхността, независимо дали съм учен или глупав, красив или грозен, добър или лош. Копнеех тази истинска същност да бъде обичана без някаква причина или социални оправдания, а поради самият факт на съществуването ми.

Прочети още
от Пътят на отците

Днес беше прочетено, братя мои, из Евангелието от Матея повествованието за неотстъпното прошение на жената хананейка към Иисуса Христа за бесноватата ѝ дъщеря (Мат. 15:21-28). Поучителна е за нас, братя и сестри, тази майка-хананейка! Любовта към дъщеря ѝ, жестоко страдаща от мъчещата бесовска сила, я подбудила да търси спасение за нещастната от божествения, всемогъщ Чудотворец, и тя не отстъпила от Благодетяля и Спасителя, докато не получила просимото, макар и нелеки да били изпитанията на нейната вяра и дръзновение! На пръв поглед, тя получила отказ и веднъж, и два пъти, и три пъти, но не се смутила, не се отчаяла, не казала: „Не, няма повече да моля и да безпокоя – явно, не съм достойна“, но непрестанно питаела твърда надежда към Чудотвореца.

Прочети още
от Предание БГ

Някога Сахара била най-богатият и цветущ край на Земята. Коритата на изсъхналите реки, рисунките по стените на пещерите, грандиозните развалини, както и произведенията на древните ковачи свидетелстват за това, че някога тук е кипял живот, че цялата пустиня e представлявала огромен оазис. Там, където днес се простират мъртвите простори от пясък, приличащи на развълнуваната повърхност на Мъртво море, зеленеела трева, цъфтели палми и бананови дървета, горите гъмжели от дивеч, а по улиците тичали питомни антилопи. Сега обаче Сахара се е превърнала в безмълвно гробище. Само преди няколко хилядолетия Египет бил една от най-могъщите и най-цивилизовани държави в света, а по времето на Римската империя - най-богатата провинция и житница на цялата империя.

Какво погубило Африка? Нашествие на врагове? Наводнения, земетресения, епидемии? - Не.

Прочети още
от Предание БГ

Времето тече по различен начин, когато напускаш болницата, след като ти е диагностициран рак на маточната шийка и знаеш, че нямаш пари залечението, и че не можеш да кажеш на близките си за това. От този момент всеки миг в живота ти става безценен. И точно това се случило с Нина, на 38 години, на която лекарят в болницата в Красний Хутор (Украйна) ѝ предписва операция, за да бъде отстранен тумора. Тя не можела да сподели с майка си за своята болест, тъй като тя страдала от високо кръвно, а и мъжът ѝ бил починал наскоро. Нито можела да каже и на сестра си, която била в осмия месец на своята бременност.

Прочети още
от Предание БГ

Пишеш ми, че в края на краищата „трябва да има нещо". Чел си, казваш, книга за звездите от някой велик астроном и ти е направило впечатление твърдението на този известен учен: „Без Бога всичко в света е необяснимо." Оттук ти си дошъл до заключението, че „има нещо".

Прочети още
от Предание БГ

11. Винаги имай предвид, детето ми, че каквото и да ти внушава дявола, неговата цел е да те доведе до отчаяние, докато той стои отстрани и се смее гръмко. Поради това, ти също трябва да го направиш за посмешище и да не обръщаш внимание на закачките му. Никога няма да претърпиш вреда, ако не му обръщаш внимание. Пази се да не слушваш каквото и да ти говори той, и ще се спасиш. Въобще няма да пострадаш, ако се придържаш към този съвет. Всеки, повярвал на думите му, е получил вреда. Именно поради това ги игнорирай, а казването на молитви върши чудеса. Не тъжи, дете мое, не се отчайвай, не губи кураж.

Прочети още
от Предание БГ

1. Постенето не е просто въздържание от храна, но цялостно стриктно въздържане на възприятията. Когато сетивата са претоварени с външни неща, те предават съответното количество отрова на ума и сърцето, което убива стремежа на клетата душа към Бога. Нашите Бдителни Отци имат много да ни казват за светото постене и сетивата. Тяхното цялостно учение е основно насочено към прочистването на разума от греховни фантазии и помисли, и от изчистване на сърцето от чувства, които го оскверняват. Нещо повече, те учат, че трябва да изтриваме всяко зло в неговия зародиш, за да запазим душата си чиста. Веднага щом някой зъл помисъл се приближи дори леко, безусловно необходимо е да го прогоним и да кажем веднага Иисусовата молитва. И когато по такъв начин посрещаме помислите, идващи от сетивата и дявола, много скоро ще почувстваме радостта и ползата, която придобиваме от ограничаването на сетивата. Ако Ева бе ограничила зрението си, не би отровила своето потомство, всичките тези хора, родени от нея. Накратко, въздържането на сетивата спасява човека от ада.

Прочети още
от Предание БГ

Навярно малцина знаят, че Търновският Митрополит Климент е известният български книжовник, писател и общественик, Васил Друмев.

Роден в Шумен през 1841 г., той завършва Одеската семинария (1865 г.) и Киевската Духовна академия (1869 г.), като временно прекъсва образованието си, за да постъпи в легията на Раковски. На връщане от Русия той се установява в Браила (Румъния), където бива назначен за директор на Българското училище и взема участие в учредяването и дейността на Българското Книжовно Дружество, преобразувано по-късно в Българска Академия на Науките. По това време той е вече автор на двете повести "Нещастна фамилия" и "Ученик и благодетели", които написва едва 18-годишен, както и на историческата драма "Иванко — убиецът на Асеня". С тези свои творби той заема видно място във възрожденската ни литература.

Прочети още
от Пътят на отците

Покварата стана общо явление. Никой не очакваше толкова бърз обрат на всичко. Главно място в дома зае божеството телевизор. Той се настани на мястото на древното огнище и иконостаса. Телевизорът стои буден като кандило. Да свети и да помрачава, да изопачава, да подправя, да хипнотизира, да пласира нови идеи, нов морал, нова житейска позиция. За да се наложиш, трябва да си млад, красив и богат. Вече не говорим за етос, ценност, характер, достойнство и т.н. Телевизионните водещи са се превърнали в прокурори и палачи. Предаванията представят като форма на свободата хомосексуализма, свободното съжителство, абортите, дори т. нар. леки наркотици. Окаяният човек си въобразява, че се освобождава напълно чрез анархията и своеволието. Той заглушава своята съвест, помрачава своя ум, задавя чувствата си, хвърля се безумно в насладата на материята, в едно странно празненство на тлението.

Покварата настъпи с отчуждаването на човека от Бога и ближния. 

Старец Моисей Светогорец

Прочети още