от Св. Паисий Светогорец

Нищо не се случва без Божия промисъл, а където е Божият промисъл, това, което се случва, колкото и горчиво да е, със сигурност ще донесе полза за душата.

Преп. Паисий Светогорец

Прочети още
от Пътят на отците

- Ваше Високопрео-свещенство, празнуваме Гергьовден. В граждански план – деня на храбростта. Какво не ни достига на нас, българите, за да сме доволни не само в битов план?

- Необходима ни е повече църковност. Да, именно църковност, защото църковността е духовен живот, нравственост, етичност във взаимоотношенията – неща, които са дефицит в обществото ни. Когато човек е вярващ християнин, той поставя на първо място Евангелието и според него подрежда живота си. Останалото идва на втори ред.

Прочети още
от Преподобни Паисий Величковски

Въпрос:
По какво можем да разберем дали дадено добро дело е Божие благоволение или вражеско изкушение, когато се случи да се съмняваме в това, тоест когато един помисъл ни подтиква да го извършим а друг, обратно, пречи на извършването му?

Прочети още
от Св. Паисий Светогорец

Ако хората можеха поне да отидат при някой духовник, за да се изповядат и да престане демоничното влияние, за да могат малко да се осъзнаят. Сега дори не могат да мислят поради демоничното влияние. Покаянието, изповедта отнемат правата на дявола.

Прочети още
от Св. Николай Велимирович

В главата ти е влязла мисълта, че християнската вяра е направила света по-беден. Това те изпълва с негодувание. Искаш да се върнат времената на езическия разкош. Да не дава Бог да се изпълни твоето желание. Защото външният разкош като правило означава вътрешна нищета. А християнската вяра е дошла, за да изпълни човешките души с непреходно богатство, да ги обогати с Бога.

Прочети още
от Св. Андрей Кесарийски

„Останалите пък от умрелите не оживяха, докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свет е, който има дял в първото възкресение: над тях втората смърт няма власт, а те ще бъдат свещеници на Бога и Христа и ще царуват с Него хиляда години". (Откр. 20:5-6)

Прочети още
от Св. Паисий Светогорец
По-добре е да дружиш с по-малки от тебе деца, които са като ангелчета, отколкото с по-големи или на твоята възраст, ако те са като дяволчета.

По-добре да страниш от светските среди и да си близо до Бога, отколкото да се движиш в светски сре­ди, уж за да не те считат за необщителен и да се от­чуждиш, без сам да разбереш, от Бога.

Прочети още
от Архим. Тихон Шевкунов

Самият аз само веднъж се заех с подобно нещо. Но не с екзорцизъм, разбира се, а само допълних докрай тайнството кръщение на едно момче, съкратено някога от неизвестен свещеник.

Прочети още
от Св. Юстин Попович

„Нежни, но неустрашими свидетели на мъченията и смъртта на Христа са светите жени. Те сякаш окаменели от почуда и ужас. И от това като че ли изгубили дар слово. От тях останали сякаш само очите; всички други чувства оцепенели, само зрението продължавало да действа; все едно че цялата им душа се била събрала в очите, за да могат колкото се може по-добре да видят Христа, колкото може по-добре да напечатат в себе си Неговия многострадален лик и така с този пресвят лик да преминат през този свят на сенките и привиденията.

Прочети още
от Старец Йосиф Ватопедски
Ако Бог му беше попречил, тогава щеше да се получи, че Той се намесва и премахва свободата на човека, която Сам му е дал като дар.
Ако беше отнел свободата, тогава и цялото поведение на човека, и в крайна сметка и спасението, би било по принуда. Човекът би престанал да бъде личност и би се превърнал в лишено от собствена воля същество.
Прочети още
от Пътят на отците

Ако любовта ни телги да направим някакво добро, а разсъдъкът ни възпира, предупреждава, че на пътя към това добро ще срещнем препятствия, които не е възможно да преодолеем, нека да си спомни за жените мироносици. Невъзможността да отвалят камъка, не ги спряла, и ето камъкът бил отвален от Самия Господ. Така и ние, нека да правим всичко каквото зависи от нас, като вярваме, че невъзможното за нас е възможно за Бога, и Той ще го стори, ако то е според Неговата воля.

Има една прекрасната френска поговорка: „Прави, каквото трябва, пък да става каквото ще“. Ние, християните, можем малко да я поправим: „Прави, каквото трябва, а останалото възложи на Господа“.

Протоирей Игор Гагарин, източник: pravmir.ru

 

от Д. А. Авдеев

Греховно и дръзко е човек да счита, че е достоен за Божествени откровения насън или наяве. Правилно би било, човек да не повярва на съня, да не размишлява за съдържанието му. Ако на Бог Му е угодно да го вразуми, Той ще устрои това.

Прочети още
от Лимасолски митрополит Атанасий

Това, което зависи от нас, е да се трудим, да вършим Божието дело, но кога, как и къде ще дойде резултатът не зависи от нас. Защото Бог иска да имаме не дух на нетърпение, който се основава върху нашето маловерие, а доверие в Него и да знаем, че делата стават чрез Божията сила.

Лимасолски митрополит Атанасий

от Пътят на отците

Църква! Това не е само една обикновена сграда. Това място е свещено. Това е мястото, където хората и в миналото, и сега отиват, за да се молят. Молят се да им бъдат простени греховете, молят се за помощ, молят се, за да бъдат чути от Бог. Църквата означава християнска институция и духовен спътник на българина във трудните времена. Тя е единственият начин за  спасение и обединяване на вярващите под един покрив. Всяка черква е клон, част от голямо дърво, дървото на вярващите. Идеалите са  духовното стъбло на българщината. А корените? Това е миналото.

Прочети още
от Пътят на отците

Истинският приятел се моли на Бог за своите приятели. Грижи се за спасението на техните души. Убеждава ги да се отвръщат от лъжливите пътища и ги подбужда към пътя на Истината. Това е истинското и безценно приятелство.

Св. Николай Велимирович

от Светител Лука (Войно-Ясенецки)

Един от учителите на Църквата от втори век –Тертулиан, казал удивително верни и дълбоки слова: „Човешката душа по природа е християнка". Тя жадува за духовна храна, чистота и святост, жадува за Христа. Душата по природа е християнка и ако не се храни с духовна храна, за тази нещастна душа настъпва тежък хроничен глад.

Прочети още
от преп. Амвросий Оптински

Какво време дойде! Преди време, ако някой искрено се разкаеше за греховете си, променяше греховния си живот в добър, а сега често става така: на изповед човек разкаже подробно всичките си грехове, а после отново се залавя за своето.

Прочети още
от Преподобни Паисий Светогорец

– Отче, свети Йоан Лествичник казва, че молитвата е „съд преди съда“[1].

– Точна така е. Когато човек се моли правилно, тогава молитвата е „съд преди съда“. Който е духовно здрав, ако, започвайки да се моли, почувства в сърцето си окаменение, ще започне да търси причината за това, за да я отстрани. „Защо се чувствам така – ще запита себе си. – Може би някого съм осъдил или съм приел осъдителен помисъл, без самият аз да го забележа? Или е прелетял горделив помисъл, или в мен има някакво пожелание, което не ми дава да общувам с Бога?“

Прочети още
от Св. Николай Велимирович

Освети сърцето си с вяра, укрепи го с надежда, съгрей с любов, освети го с молитва, умий със сълзи, нахрани го с Причастие и го дръж високо, устремено към небето, като горящо кандило. Само така ще можеш достойно да преминеш от земния свят към небесния без угризенията на съвестта и терзанията, който мъчат грешниците.

Св. Николай Велимирович

Прочети още
от Св. Василий Велики

Каквото посее човек в този живот, това ще пожъне в деня на съда.

Св. Василий Велики

източник: pemptousia.gr