от Предание БГ

Преди няколко години в Псково-Печерския манастир почина един схимник. Той беше добродетелен и благочестив монах, всекидневно извършваше дълги правила, много се молеше, спазваше всички монашески правила и служеше за назидание на братята от обителта и поклонниците, но посто­янно го виждаха да плаче. Когато го молеха да им разкаже за своя живот, той само горчиво плачеше, биеше се в гърдите и казваше: „Повярвайте, братя, аз съм най-грешният човек на земята". И само малко от братята знаеха тайната на неговия живот.

Прочети още
от Пътят на отците

Никога не е имало на земята и няма да има място без скърби. Единственото място, където няма скръб, е сърцето, когато Господ обитава в него.

Св. Никон Оптински

Прочети още
от Отец Владимир Дойчев

Видяхме се скоро с един приятел… Хубаво нещо са старите приятели. Не е нужно да се „представяш добре“ пред тях. Щом са с теб, значи са те приели. Можеш да бъдеш такъв, какъвто си… Поговорихме. Посмяхме се. И измежду многото приказки за кратко изплува от миналото една случка. От тези, дето първо ти се виждат много забавни, а после не чак толкова.

Една вечер в Богословския факултет бяха дошли на гости някакви католически духовници. Не помня точно какви. Дали сред тях имаше някой епископ или пък бяха учени свещеници – това се е изтрило от съзнанието ми. Очевидно бяха уважавани хора. Веднъж в седмицата след Вечернята се чете акатист на св. Климент Охридски – покровител на параклиса, факултета и целия университет. Спомням си как свещеникът напевно четеше думите, а те освен молитвен дух създаваха и усещане за неловкост: 

„…Виждайки след смъртта на свети Методий лютото гонение от папските духовници срещу учениците Методиеви, ти, светителю отче Клименте, изпита тежка скръб, но ти не потърси спасение от другаде, а възложи цялата си надежда на Бога, и дойде в нашата славянобългарска страна, пеейки с твърда вяра: Алилуия! 

Помрачен от латинската ерес, княз Светополк те хвърли в тъмница заедно с твоите съратници, светителю отче Клименте, и след тежки мъки те прогони към бреговете на Дунава. Ние те възпяваме като непоколебим изповедник на православието с тази похвална песен:

Прочети още
от Прот. Михаил Ковачев

В своята статия „Кратко канонично обяснение“ г-н Калин Янакиев прави следните изводи, които по своята същност са повече догматични, отколкото канонични, но във всеки случай погрешни:

1. Критерият за това дали една религиозна общност трябва да бъде определяна като еретическа ли не, е наличието на съборно осъждане, и то на вселенско ниво, от страна на Православната църква.

2. Римокатолицизмът не е ерес.

3. Католическите тайнства са валидни.

Относно първата тема, г-н Янакиев заявява следното:

Но за „еретици“, Ваше Всепреподобие, Православната църква винаги е смятала само онези групи, чиито несъгласни с вярата и Преданието учения са били преди това вселенски-съборно осъдени.

Ако подобен критерий действително отговаряше на истината, то каноничните граници на Православната Църква отдавна биха изчезнали, а заедно с тях и нейното благодатно спасително учение и мисия. Ще илюстрирам тази мисъл със следния пример от нашата българска действителност:

Прочети още
от Пътят на отците

Реших да напиша този текст главно заради онези, които искрено търсят Единия Бог и силно обичат Едната Истина. И дано все още има такива, защото светът съществува главно заради тях.  

Конкретният повод за горното заглавие е статията „Кратки канонически пояснения“ на проф. Калин Янакиев, поместена в портал „Култура“, в която за пореден път Православието е атакувано и пряко, и чрез непочтени опити за дискредитация на онези, които го защитават. Но за тази скръбна липса на почтеност ще говоря накрая, а сега направо ще премина към разглеждане на по-важните въпроси на вярата.

След обичайните си саркастични нападки към нашата Патриаршия и към „родните зилоти“ (каквото и да разбира под последното), проф. К. Янакиев пита:

„Нека всеки, който твърди, че католичеството е ерес, да ми каже на кой събор с вселенски характер то е осъдено като такава. Нека ми посочи на кой събор дори с всеправославен характер католицизмът е заклеймен по този начин.“

Прочети още
от Предание БГ

Сквернословието е присъщо на всички векове, места и народи. Този порок е чисто езическо наследство. Той се корени изцяло във фалическите култове на древния Изток, започвайки от "дълбините сатанински" (Откр. 2:24) и тъмните бездни на разврат в чест на Ваал, Астарта, Хамос и други и завършвайки с класическите отживелици на този порок. При това той и тайното странно привличане към него са в пряка зависимост от близостта на човека до Бога. Ако той се отдръпва от Него, то веднага започва да навлиза в сатанинската област и да придобива лошия навик - да призовава вместо Господа името на лукавия и вместо Божествените неща да споменава срамните.

Прочети още
от Митрополит Йеротей Влахос

Както стана известно преди няколко дни, Митрополит Йеротей Влахос излезе с доклад от 20 страници, в който коментира събора на Крит и приетите документи. По-долу публикуваме коментарите на владика Йеротей върху документа "Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят", който според мнозина известни духовници и богослови съдъжра недопустими догматически и канонични неточности. Преводът е на Алексей Стамболов.

***

Документът „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят”, по който имаше най-много обсъждания и който предизвика най-много тревоги, не беше зряло написан и имаше нужда от по-нататъшна преработка.

Тези, които наблюдаваха отблизо подготовката за „Светия и Велик събор” знаят много добре, че сред темите му имаше една със заглавие „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят” и друга със заглавие „Православната Църква и икуменическото движение”. Тези две теми в крайна сметка бяха обединени в един документ и затова в окончателния текст се забелязваха различни противоречиви моменти. Така че това беше един текст, който се приемаше допълнения, изменения буквално до последния момент преди подписването му – нещо, което означава, че, от една страна, не беше зрял, а от друга, че ще създаде различни проблеми в бъдеще.

Прочети още
от Доц. Костадин Нушев

През изминалата седмица в публичното пространство се появиха настойчиви призиви Българската православна църква много спешно да помоли да й бъде позволено да подпише постфактум документите, редактирани на събора в Крит!?

Подръжниците на това спорно предложение считат, че в противен случай на четирите поместни автокефални патриаршии, които по свои съображения са взели своето суверенно решение, ще им бъде наложена схизма или те едностранно ще се окажат в положението на схизма! Това твърдение само по себе си заслужава специален каноничен и църковно-правен анализ, но в основанията, които се привеждат за него има нещо твърде странно и превратно от логическа гледна точка.

Прочети още
от Пътят на отците

Един от участниците в Критския събор, известният богослов и църковен писател, митрополит Йеротей (Влахос) излезе с доклад от двадесет страници, в който коментира ситуацията около събора в Крит. В частност владиката разказва защо е отказал да подпише документа „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят“. Agionoros.ru публикува най-важните тезиси в доклада на владиката:

Прочети още
от Отец Владимир Дойчев

„Среща с Живота“ върви добре. Вторият тираж е на свършване. Сайтовете се надпреварваха да ми искат текстове. Даваха ме всяка седмица по телевизията. От журналистиката съм понаучил какво трябва да правиш и какво не, за да се харесваш на хората. Колко му е? Стоиш си кротко и приемаш аплодисменти. А големите работи са за големите хора. „Аз съм малък и недостоен! Не е за мен това!“ Така и за смирен ще те помислят. А и врагове няма да имаш…

Аз обаче, (както личи от заглавието на блога) съм си аутсайдер. Никога не съм бил оцеляващ. Винаги ме е било грижа за онова, което е в сърцето ми, повече отколкото за доброто ми име, кариерата, перспективата и известността. Така пропуснах златни шансове да се прославя. Не ми пука. Понякога заради любовта ти могат да те намразят – хора, които не познаваш и хора, на които си помагал. Може приятели да те ударят в гръб. Например, наричайки те „зилот“, каквото и да означава това в главите им. Но и това е за смирение! И това е, за да търсим упование в Христа, а не в човеци. Дойдох в Църквата заради истината. Намерих я с огромни трудности и не съм съгласен да я изтъргувам за нищо в този свят.

Прочети още
от Пътят на отците

Бачкият епископ Ириней, който взе участие в събора на Крит в състава на делегацията на Сръбската Православна Църква, поясни на страниците на гръцкия портал Romfea.gr защо е отказал да подпише документа "Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят".

По този начин владика Ириней потвърди информацията, че е бил един от неподписалите този документ.

"Не подписах документа "Отношенията на Православната Църква" с останалия християнски свят" - пише епископ Ириней, - защото епископите, членове на събора, имаха право да се изказват, но нямаха право на глас. На събора вместо приетото от апостолите и заповядано от светите отци правило "един мъж - един глас" действаше друго правило: "една автокефална църква - един глас". С други думи, имат право на глас само Предстоятелите на Поместните Църкви".

Прочети още
от Пътят на отците

- Ваше Всепреподобие йеросхимонах Димитрий, преди повече две седмици епископи от 10 поместни православни църкви се събраха на о. Крит с претенцията, че провеждат „Свят и Велик събор” на Православната църква.

Според Вас, с какъв статут ще остане това събитие в църковната история?

- За статута на един събор, както се вижда от църковната история, се съди според приетите на него вероопределения, а не според броя на участвалите поместни църкви или епископи. И още по-точно, критерият е дали тези вероопределения отговарят на Свещеното Писание и Свещеното Предание, в частност - на Вселенските и поместните събори на Църквата.

Прочети още
от Св. Николай Велимирович

Българино брате, към тебе се обръщам да те попитам нещо. Не оставяй твоите волове и не задържай твоя плуг. На моя въпрос можеш да отговориш и като ореш. Не те питам за пътя, та да е нужно да дигнеш ръка от плуга и да ми го посочиш. Не ти искам вода, та да спреш оранта си и да ме заведеш на извора. Виж, ти цял ден ореш и цял ден мислиш и мислите ти остават затворени в тебе. Искам да те запитам за нещо, което е вътре в тебе, на което можеш да ми отговориш, държейки ръка върху плуга и чертаейки хубави бразди след воловете си.

Прочети още
от Отец Владимир Дойчев

Пътят към вкъщи минава през един подлез – и в буквалния, и в метафоричния смисъл. В него има компютърен клуб. От тези, в които тийнейджъри киснат с часове, сражавайки се във виртуални войни. Някои играят с денонощия. Малки деца, а лицата им уморени като истински ветерани… Понякога стърчат отвън и пушат. Може би в почивките между битките от бъдещето – с най-модерни пистолети, бомби и каквото там още.

Минавам покрай тях спокойно. С бавна крачка. А те от време на време (когато са им останали сили) ме забелязват и ми подвикват по нещо. Например: „Ей, отче наш, защо крадеш?“ И други подобни. Изглежда, в редките случаи на общуване със света на големите, са разбрали, че свещеникът е за присмех. И те отегчено вършат това, на което са научени.

Прочети още
от Пътят на отците

Черногорският и приморски митрополит Амфилохий съобщи, че не е подписал документа "Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят", приет на събора на Крит, който се проведе от 18-26 юни 2016 г. За това митрополитът разказа в предаването "Жива истина" по черногорския телеканал "Атлас", като допълни, че именно този документ е предизвикал най-остра полемика на срещата на Крит.

Прочети още
от Предание БГ

Добра е сълзата на съкрушението, пролята от очите, добра е чистата молитва, нощна и дневна, добро е търпението на скърби, добро е заниманието с ръкоделие, добро е слушането по време на бдение, добре е да не прибързваш в думите и да разговаряш без смях, добро нещо е умереното въздържане, добро е помненето на смъртта и подражанието на светиите според силите, добро нещо е отбягването на страстната дързост и опазването на божественото смиреномъдрие; но най-добро от всичко това е безстрашното откриване и изповядване на помислите. Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте (1 Сол. 5:21)

Прочети още
от Пътят на отците

„Как може, светият и велик събор на Крит да нарече инославните еретически общини Църкви – попита Гортинският митрополит Йеремия – те казаха, написаха и подписаха термина инославни християнски Църкви. Какво следва оттук нататък: и еретиците станаха „Църква“? Тогава за каква ЕДНА Църква говорим в Символа на вярата.“

Митрополит Йеремия напомни, че делегацията на Еладската Църква на събора е нарушила своето обещание да отстоява единогласно приетата позиция от Св. Синод и предложената поправка „християнски изповедания и общини“.

Прочети още
от Пътят на отците

Уважаема редакция,

Обръщам се към вас с молба да споделите с читателите на сайта на Ловчанска Епархия потреса, който изпитах тази сутрин: днес, 05.07, реших да отида на църква да запаля свещичка за здраве и късмет. Влизам в катедралния храм и застинах от изненада (неприятна) и възмущение: Ловчанският митрополит Гавриил чете службата на руския светец Сергий Радонежски. Имайте предвид, че съм богослов и много добре знам какво говоря.

Прочети още
от Св. Паисий Светогорец

Ако искаш да помогнеш на Църквата, по-добре е да се стараеш да поправиш себе си, отколкото да гледаш да изправяш другите.

Св. Паисий Светогорец

Прочети още