от Пътят на отците

Според информация от официалната страница на Антиохийската Патриаршия във Facebook, а така също по данни, изнесени в romfea.gr, става ясно, че Антиохийската Църква на практика оттегля участието си в Всеправославния събор. Ето и кратко обобщение на изтеклата информация:

Вчера, 6 юни 2016 г., Св. Синод на Антиохийската Православна Църква на свое заседание от седмата си извънредна сесия (започнала на 25 май 2016), председателствано от Патриарх Йоан X, е разгледал позициите на Поместните православни църкви относно Всеправославния събор, както и въпроси от своя дневен ред, сред които все още неразрешения спор около каноничните граници на Катар. След внимателно обсъждане на посочените проблеми, архиереите на Св. Синод на Антиохийската Православна Църква са взели следното решение:

Прочети още
от Предание БГ

И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път.

Прочети още
от Николай Фенерски

Има хора, за които този паметник нищо не означава.

Имената на хората в конкретния случай нямат значение, а и тези, които се вълнуват от въпроса, знаят кой какъв е и защо такъв е. Дали е Иван или Петкан, няма разлика, винаги ще се намират ивановци и петкановци. Въпросът е, че техните действия и думи могат да заблудят някого. Аз съм никой и от моята защита Църквата няма нужда. Нея Бог си я защитава много по-добре от всякакви човешки опити за защита. Затова моля следващите редове да се приемат единствено като личната ми и неангажираща никого позиция.

Прочети още
от Пътят на отците

Братството на един от най-големите манастири на Украйна – Почаевската Лавра, излезе с обръщение по повод на Всеправославния събор и в частност въпроса за икуменизма. В него монасите открито заявяват своята солидарност с критиките, изказани от Св. Синод на БПЦ, Архиерейския Синод на РПЦЗ, Свещения Кинотис на Св. Гора Атон, Подолската епархия на УПЦ и Лимасолския митрополит Атанасий по отношение на предсъборния документ „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят“. Забележките на Св. Синод на БПЦ в изявлението на Почаевския манастир са наречени „аргументирани и богословски грамотни“. Братята на една от най-големите светини на Украйна обръщат и специално внимание на писмото на Владивостокския и Приморски митрополит Вениамин, определяйки го като „особено важно“. Припомняме, че в него митрополит Вениамин заяви: „Мисля, че ще бъде опасно за цялото православие, ако Всеправославният събор одобри и утвърди нашето участие в икуменическото движение. Така ние ще отстъпим от пълнотата на Истината Христова.“, и призова РПЦ за излизане от Световния Съвет на Църквите. (Превод на писмото може да намерите: тук).

Прочети още
от Пътят на отците

До Негово Благочестно Всесветейшество

Всеуважаемия наш Отец и Владика

Господин г-н Вартоломей

Фенер

Всесветейши Отче и Владико,

Синовно и с най-дълбоко уважение във Христос Възкръсналия Ваше Благочестно Всесветейшество радостно приветстваме с очаквания в цял свят поздрав „Христос воскресе".

Според установеностите в нашето Свещено място, ние се събрахме на Извънреден Двоен Свещен Синаксис и взехме благочинно предвид:

Прочети още
от Пътят на отците

Светият Кинотис на атонската Света Гора отправи обширно послание, посветено на подготвяния Всеправославен събор. Текстът на писмото е съгласуван след многобройни съвещания и е подписан от представителите на всички атонски манастири. Посланието е адресирано до Константинополския патриарх Вартоломей, а така също в съответствие с решението на Светия Кинотис (1), копия от писмото са изпратени до всички поместни Църкви. AgiоnОrоs.ru информира читателите за основните положения в документа:

Прочети още
от Предание БГ

Есе от Симона Иванова, ученичка в 9 Г клас на ГЧЕ "Екзарх Йосиф І"- Ловеч

Изпитания! Всеки е принуден да се сблъсква с тях, да се изправя срещу тях. Но защо? Те са част от нашия живот и не могат са бъдат пренебрегнати.

Животът е като кръстопът. Изпитания. Избори. Компромиси. Всичко това само, за да продължим пътя си напред. Дали ще завием наляво или надясно, или ще продължим напред, зависи от нас. Всеки наш избор е изпитание, всеки наш успех – награда за преодоляване на препятствието. Да, наш избор, наш успех, всичко е наше, защото ние чертаем своя път.

Прочети още
от Предание БГ

Когато не живееш с Христа, пребиваваш в меланхолия, в тъга, в тревога и неспокойствие. Случват се всякакъв вид аномалии, дори в нашия организъм. Тялото бива повлияно, ендокринните жлези, далака, жлъчката, панкреаса и стомаха. Хората ви казват: „Ако искаш да си здрав, пий мляко сутрин, изяж си яйцето, маслото и няколко филийки.” Но ако живеете с Христос, ако обичате Христос, ще сте си добре дори с един портокал или ябълка. Най-доброто лекарство е да посветите себе си на почитането на Христос. Всичко бива изцелено. Всичко функционира както трябва. Божията любов трансформира всичко, съгражда го наново, освещава го, заздравява го, променя го и го преобразява.

Прочети още
от Предание БГ

На онзи, който помни Бога, сърцето е пълно с всякакви блага на радостта; там е източникът, обилен на блага, там е и медът, и горящият светилник, там са съкровените дарове на Света Троица; Отец и Син и Дух Свети живеят в него; и той вече не е оглашен човек, а ангел богоносец.

Прочети още
от Предание БГ

Бих искал да ти пиша за пътешествието ми много, цяла книга, но е невъзможно и ще ти напиша засега само накратко.

Идеята за пътуването ми в Испания няма никаква връзка с идеята за „благочестивия пелеринаж” (поклонническо пътуване). Знаеш, че светът на римокатолицизма ми е дълбоко чужд, особено „духът на йезуитството”, толкова силен в Испания. Едно случайно обстоятелство беше доста парадоксално: първото място, което посетих в Испания, беше градът на Лойола, родното място на основателя на ордена на йезуитите. Впечатлението от това място мога да опиша само с един израз: страшна съблазън.

Прочети още
от Предание БГ

Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.

Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзьло, или црькы, или YAIANНIЕ, или широта, или iадь, или ждоу или ЮNOСТЬ, или iaзыкъ и други тям подобни. И така беше много години.

Прочети още
от Предание БГ

Следствие от това ще бъде следното: ти от цялата си душа ще започнеш да почиташ като несравнено по-съвършени от теб и като светци не само благочестивите и добродетелни хора, но всеки човек въобще, голям и малък, праведен и грешен, даже и тези, които грешат открито. И това да бъде за тебе и за всеки друг явен белег, че ти си получил прошка на всички твои грехове, ако само достигнеш такава мярка и такова добро състояние. Защото светото смирение се намира на такава степен, че който го достигне, то му дава като първи дар да мисли, че от всички хора няма никой по-грешен и по-нищожен от него; от цялата си душа и с пълно убеждение сам себе си да смята за най-грешен и да вярва, че само той ще погине и ще бъде предаден на вечни мъки.

Прочети още
от Предание БГ

Да можеш да мислиш, това е чудо, нали? Да можеш да чувстваш, това е друго чудо, нали? Да можеш да виждаш, това е трето чудо, нали? Да можеш да чуваш, това е четвърто чудо, нали? Впрочем, кое е това, което да не е чудно у човека и в света около него? Ако човек поне малко сериозно се вгледа в света около себе си и света в себе си, не може да избяга от налагащите се факти, които всички заедно се събират в една мисъл и в едно чувство: този свят и като цяло, и в единичното е безкрайно чудо за всяко мислещо същество и преди всичко за човека. Иска или не, човек е като жив фотоапарат, който, заснемайки света и със сетивата, и със сърцето и с душата, с цялото същество, усеща, че светът е не само непрекъснат, но и безкраен филм с драматични чудеса.

Прочети още
от Предание БГ

Интервю на о. Г.Максимов с обърналия се към Православието бивш адвентистки пастор Ан. Солодков

(част първа прочетете тук)

Отец Георги: Фактът, че адвентистите правят това с превода, ми изглежда като потвърждение на тяхната неспособност да подкрепят своето учение с истинския текст на Св. Писание. Свидетелите на Йехова използват същият метод, като правят свой собствен Нов световен превод, където изопачават всички стихове на Библията, които не се вместват в тяхната доктрина. Това е тъжно, разбира се. Но да се върнем на вашата история. Вече сте били пастор и сте имали определено положение в общността. Как се обърнахте към Православието? Казахте ли на вашите енориаши, че се присъединявате към Православната Църква? Или просто си тръгнахте без никакви обяснения?

Прочети още
от Предание БГ

Отец Георги Максимов интервюира хора, които са се обърнали към Православието от различни други вярвания. Гостът му днес е Андрей Солодков, сектолог и православен мисионер, присъединил се към адвентистие като млад, завършил тяхната академия и станал пастор. В това интервю той ни разказва как разбрал кое е Истината. Той също така ще разгледа различни теми като значението на съботния ден и Възкресението, Апостолското Предание, Църквата и нейното основаване, както и нашата мисия що се отнася до протестантите и как тя следва да се извърши.

Прочети още
от Пътят на отците

На 19 април в Православния Свето-Тихоновски хуманитарен университет, по благословение на Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил, се проведе конференция «Всеправославният Събор: мнения и очаквания». В работата на конференцията взеха участие известни архиереи, свещенослужители и миряни. Сред участниците в конференцията трябваше да бъде и един от най-авторитетните архиереи на Руската Църква, главата на Приморската митрополия, митрополит Вениамин (Пушкар) Владивостокски и Приморски. Обаче Владиката не можа да пристигне в Москва, но изпрати своето мнение-изказване, на конференцията по онези теми, които особено го вълнуват. Ксерокопие на този документ получиха всички участници на конференцията. Тъй като мнението на Владика Вениамин е важно за голям брой чеда на нашата Църква, ние предлагаме на вниманието на читателя този документ, написан под формата на обръщение към ректора на ПСТХУ протоиерей Владимир Воробьов.

Прочети още
от Предание БГ

Преподобни Дионисий, като влязъл веднъж в селището Света Екатерина, видял безсрамни танци на девици и юноши. Огорчен от толкова явни съблазни и сатанинско тържество на разврата, блаженият се доближил до тълпата девици и кротко им казал: „Защо вие, бидейки девици, така безсрамно играете с юношите, пеете съблазнителни песни, възбуждащи сладострастието и във вас, и в тях? Забравяте, че смъртта и Божият съд са близо до вас!“

Прочети още
от Пътят на отците

БИОГРАФИЯ на архим. Евсевий
Архимандрит Евсевий (Дангалас) е Божигробски - Светогробски клирик на Йерусалимската Патриаршия, служещ в храма при Гроба Господен и в патриаршеския храм „Свети равноапостолни Константин и Елена", официален преводач на Йерусалимската Патриаршия. На 12-годишна възраст пристига в Йерусалим, където завършва Духовна Семинария. През 1979 г. Светият Синод на Йерусалимската Патриаршия го изпраща в Русия, където завършва Санкт-Петербургската (тогава Ленинградска) Духовна Академия.
Интервюто е направено с благословението на Ловчанския митрополит Гавриил.

ИНТЕРВЮ:

- Ваше Високопреподобие, съществува ли практика в Йерусалимската църква да се служи Яковова света Литургия на Велика Събота или на Велики Четвъртък - не както е положено - света Василиева Литургия?

Прочети още
от Предание БГ

Ако искаш да помогнеш на Църквата, по-добре гледай да изправиш себе си, отколкото да се опитваш да поправиш другите. Ако поправиш себе си, с това непосредствено се поправя една частица от Църквата. Разбира се, ако всички биха направили това, Църквата щеше да е поправена. Но днес хората се занимават с всичко друго освен със себе си. Защото работата върху себе си иска труд, а заниманието с другите е лесно.

Ако се занимаем с поправянето на себе си и се обърнем повече към “вътрешна” дейност, отколкото към външна, давайки същевременно предимство на Божията помощ, тогава ще помогнем на другите по-добре и по-резултатно. Освен това ще имаме и вътрешен покой, който безшумно ще помага на душите, които срещаме. Защото вътрешното духовно състояние издава добродетелите на душата и изменя душите на другите. Когато човек се отдава на външна дейност, преди да е стигнал до очистено вътрешно духовно състояние, може да извършва духовни подвизи, но вътрешно е обладан от притеснения, смут, от липса на доверие в Бога и често губи спокойствието си.

Прочети още