от Предание БГ

Предмет на нашата молитва трябва да бъдат неща духовни и вечни, а не временни и веществени. Основната и първоначална молитва трябва да се състои от прошения за прошка на греховете.

Прочети още
от Предание БГ

Бяхме на остров Самос. Боголюбивата и състрадателна Мария, майка на Кир-Павел кандидат, ни разказа: ”В града Низибия живеела една жена християнка. Мъжът й бил езичник. Те имали петдесет милиаризия. Веднъж мъжът казал на жена си: 

- Да дадем тези пари под лихва, за да имаме от тях макар и малка печалба.

- Ако ти си решил да дадеш парите под лихва, иди, дай ги на христи­янския Бог!

Прочети още
от Предание БГ

Скъпоценна четворица представляват дивните наши отци пустинножители Иоан Рилски,Прохор Пшински,Гавриил Лесновски, а заедно с тях и преподобният Иоаким Осоговски - небесни човеци, земни ангели, приятели Христови, трудолюбиви работници, излезли с ралото на вярата да обработят душевната бразда и да посеят духовно семе, за да пожънат стократен клас (Мат. 13:8, 23) и да принесат на Христа добродетелни плодове.

Прочети още
от Предание БГ

За големия молитвеник и приятел на Русия, избран от Господа да съобщи Божията воля през годините на Великата Отечествена война митрополит Илия е разказал известният петербургски старец протоиерей Василий Швец.

Ние често мислим, че всички чудеса и знамения са се случили в миналото, но те се извършват постоянно и трябва да остават в паметта на хората за наше укрепване, за утвърждаване на вярата и надеждата, че не сме оставени от Божия Промисъл по пътя на земния ни живот.

Прочети още
от Пътят на отците

Няколко години преди да почине о. Серафим получил писмо от една афро-американка, която, като новопокръстена, изучавала Православието и се опитва­ла да разбере немилостивото отношение на някои православни християни към хората извън Църквата – отношение, което й напомняло за преживяното от собствения й народ. „Дълбоко се вълнувам – пише тя – от това как Правосла­вието гледа на хората, които светът нарича западни християни, т.е. протестанти, римокатолици. Чела съм много статии от много православни писатели и някои използват думи като „паписти“ и пр., които силно ме смущават и които намирам за доста обидни. Смятам ги за такива, защото принадлежа към раса, която е била подложена на твърде много обиди, и не бих искала аз да възприема този навик. Дори „еретик“ ме притеснява. (…)

Къде е моето място и това на приятелите и роднините ми? Те или не знаят за Православието, или не го разбират. Но те все пак вярват и почитат Иисус Хрис­тос (…) Трябва ли да се отнасям с приятелите и роднините си, сякаш те нямат Бога, нямат Христа? (…) Или пък бих могла да ги наричам християни, само че такива, които не са намерили истинската Църква?

Когато задавам този въпрос, не мога да не си помисля за св. Инокентий Аляски, който посетил францисканските манастири в Калифорния. Той си останал съвсем православен, но се отнасял със свещениците, които срещнал там, с ува­жение и благост, а не ги е обиждал. Това, надявам се, казва и Православието за това как да се отнасяме с другите християни.“

Смущението на тази жена било, всъщност, доста разпространено сред хората, които се присъединявали към православната вяра. Сега, когато се приближавал към края на краткия си живот и отхвърлил младежката си горчивина, о. Серафим отговорил така:

Прочети още
от Йеросхимонах Димитрий

Не подобава  мирянин да учи всенародно, а трябва да слуша ония,

които са получили благодат да учат.

(64 правило, VI Вселенски Събор)

„Еретик или мъченик е убитият във Франция римокатолически свещеник Жак Амел?“ Питат и отговор не искат.

Използваха една реална човешка трагедия, за да рекламират своето фалшиво християнство. Големи думи за състрадание и любов, а на дело - така възлюбиха чуждите, че открито намразиха своите.

Това са те, няколко български писатели и философи - Деян Енев, Теодора Димова и Тони Николов, които още преди Римския папа вече канонизираха убития Жак Амел и никак не се нуждаят от Божия Съд, защото очевидно си имат свой, по-добър.

Наистина ли трябва да им напомняме, че само Бог е крайният Съдия на всички хора?

Точно поради тази причина и аз не желая да говоря конкретно за Жак Амел. Защото никой земен човек няма право да осъжда конкретни хора и вечни съдби.

Но въпреки това мога да поставя нещата на принципна основа. Защото Бог ни е дал достатъчно критерии за това. 

И така, обръщам се към вас, гореизброени деятели на портал „Култура“.

Прочети още
от Предание БГ

Беседа на оптинския старец Нектарий

Това, за което се говори в тази беседа, не е остаряло и днес, макар че е станало в началото на ХХ век. Дори сега тя е още по-насъщна и злободневна. През последните десетилетия сатаната е свил змийското си гнездо в сърцата на онези, които са се посветили на НЛО, увлякъл е другите по астрологията, екстрасенсориката, различни видове магия, теософия, чародейство, лъжецелителство, окултни науки, източен лъжемистицизъм и всякаква друга духовна нечистота. Нека тази беседа на един от великите старци на Оптинския манастир стане назидание за нас и вразумление за онези, които са прелъстени от тази бесовщина.

Прочети още
от Милена Дойчева

Не мога да се отърва от мисълта, че българската църковна действителност все повече заприличва на семейство с тежки проблеми. Прибират се съпрузите изнервени от работа и още от първия поглед започват да се карат. С всичките му там придружаващи елементи – крясъци, обиди, чупене на чинии, тряскане на врати и т.н. А също и с даване на съседите за пример, че са по-свестни от нас. Накрая сядат на общата трапеза със сърдити физиономии. Не се поглеждат. Мълчат тежко. Децата се чудят къде да се скрият, за да не го отнесат и мислено заемат страната ту на единия, ту на другия родител. На следващия ден възрастните бързат за работа пак изнервени. После всичко се повтаря.

Слава Богу, дали заради сезона на летните отпуски или по някаква друга (надявам се) по-благородна причина, потокът от обиди като „зомбита“, „сектанти“, „зилоти“, „старостилци“, „талибани“ и т.н. започна да понамалява. На негово място обаче се появи нещо, което в никакъв случай не е по-добро. Бликна едно пълзящо внушение, че всеки, който не е съгласен или по някаква причина се съмнява в богословската аргументация на тезата за многото „църкви“, просто не е интелигентен (виж: http://kultura.bg/web/що-е-църква-i/). В някои текстове по подразбиране тук се включва и Светият Синод, който, видите ли, нямал „духовен потенциал“ и ерудиция. А за богословската грамотност на останалите от клира няма какво да говорим. За миряните пък съвсем…

Прочети още
от Предание БГ

Свещен съюз е любовта заедно със смирението; защото смирението възвишава, а любовта държи тези, които се възвишават и не ги оставя да паднат.

Прочети още
от Предание БГ

Преди няколко години в Псково-Печерския манастир почина един схимник. Той беше добродетелен и благочестив монах, всекидневно извършваше дълги правила, много се молеше, спазваше всички монашески правила и служеше за назидание на братята от обителта и поклонниците, но посто­янно го виждаха да плаче. Когато го молеха да им разкаже за своя живот, той само горчиво плачеше, биеше се в гърдите и казваше: „Повярвайте, братя, аз съм най-грешният човек на земята". И само малко от братята знаеха тайната на неговия живот.

Прочети още
от Пътят на отците

Никога не е имало на земята и няма да има място без скърби. Единственото място, където няма скръб, е сърцето, когато Господ обитава в него.

Св. Никон Оптински

Прочети още
от Отец Владимир Дойчев

Видяхме се скоро с един приятел… Хубаво нещо са старите приятели. Не е нужно да се „представяш добре“ пред тях. Щом са с теб, значи са те приели. Можеш да бъдеш такъв, какъвто си… Поговорихме. Посмяхме се. И измежду многото приказки за кратко изплува от миналото една случка. От тези, дето първо ти се виждат много забавни, а после не чак толкова.

Една вечер в Богословския факултет бяха дошли на гости някакви католически духовници. Не помня точно какви. Дали сред тях имаше някой епископ или пък бяха учени свещеници – това се е изтрило от съзнанието ми. Очевидно бяха уважавани хора. Веднъж в седмицата след Вечернята се чете акатист на св. Климент Охридски – покровител на параклиса, факултета и целия университет. Спомням си как свещеникът напевно четеше думите, а те освен молитвен дух създаваха и усещане за неловкост: 

„…Виждайки след смъртта на свети Методий лютото гонение от папските духовници срещу учениците Методиеви, ти, светителю отче Клименте, изпита тежка скръб, но ти не потърси спасение от другаде, а възложи цялата си надежда на Бога, и дойде в нашата славянобългарска страна, пеейки с твърда вяра: Алилуия! 

Помрачен от латинската ерес, княз Светополк те хвърли в тъмница заедно с твоите съратници, светителю отче Клименте, и след тежки мъки те прогони към бреговете на Дунава. Ние те възпяваме като непоколебим изповедник на православието с тази похвална песен:

Прочети още
от Прот. Михаил Ковачев

В своята статия „Кратко канонично обяснение“ г-н Калин Янакиев прави следните изводи, които по своята същност са повече догматични, отколкото канонични, но във всеки случай погрешни:

1. Критерият за това дали една религиозна общност трябва да бъде определяна като еретическа ли не, е наличието на съборно осъждане, и то на вселенско ниво, от страна на Православната църква.

2. Римокатолицизмът не е ерес.

3. Католическите тайнства са валидни.

Относно първата тема, г-н Янакиев заявява следното:

Но за „еретици“, Ваше Всепреподобие, Православната църква винаги е смятала само онези групи, чиито несъгласни с вярата и Преданието учения са били преди това вселенски-съборно осъдени.

Ако подобен критерий действително отговаряше на истината, то каноничните граници на Православната Църква отдавна биха изчезнали, а заедно с тях и нейното благодатно спасително учение и мисия. Ще илюстрирам тази мисъл със следния пример от нашата българска действителност:

Прочети още
от Пътят на отците

Реших да напиша този текст главно заради онези, които искрено търсят Единия Бог и силно обичат Едната Истина. И дано все още има такива, защото светът съществува главно заради тях.  

Конкретният повод за горното заглавие е статията „Кратки канонически пояснения“ на проф. Калин Янакиев, поместена в портал „Култура“, в която за пореден път Православието е атакувано и пряко, и чрез непочтени опити за дискредитация на онези, които го защитават. Но за тази скръбна липса на почтеност ще говоря накрая, а сега направо ще премина към разглеждане на по-важните въпроси на вярата.

След обичайните си саркастични нападки към нашата Патриаршия и към „родните зилоти“ (каквото и да разбира под последното), проф. К. Янакиев пита:

„Нека всеки, който твърди, че католичеството е ерес, да ми каже на кой събор с вселенски характер то е осъдено като такава. Нека ми посочи на кой събор дори с всеправославен характер католицизмът е заклеймен по този начин.“

Прочети още
от Предание БГ

Сквернословието е присъщо на всички векове, места и народи. Този порок е чисто езическо наследство. Той се корени изцяло във фалическите култове на древния Изток, започвайки от "дълбините сатанински" (Откр. 2:24) и тъмните бездни на разврат в чест на Ваал, Астарта, Хамос и други и завършвайки с класическите отживелици на този порок. При това той и тайното странно привличане към него са в пряка зависимост от близостта на човека до Бога. Ако той се отдръпва от Него, то веднага започва да навлиза в сатанинската област и да придобива лошия навик - да призовава вместо Господа името на лукавия и вместо Божествените неща да споменава срамните.

Прочети още
от Митрополит Йеротей Влахос

Както стана известно преди няколко дни, Митрополит Йеротей Влахос излезе с доклад от 20 страници, в който коментира събора на Крит и приетите документи. По-долу публикуваме коментарите на владика Йеротей върху документа "Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят", който според мнозина известни духовници и богослови съдъжра недопустими догматически и канонични неточности. Преводът е на Алексей Стамболов.

***

Документът „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят”, по който имаше най-много обсъждания и който предизвика най-много тревоги, не беше зряло написан и имаше нужда от по-нататъшна преработка.

Тези, които наблюдаваха отблизо подготовката за „Светия и Велик събор” знаят много добре, че сред темите му имаше една със заглавие „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят” и друга със заглавие „Православната Църква и икуменическото движение”. Тези две теми в крайна сметка бяха обединени в един документ и затова в окончателния текст се забелязваха различни противоречиви моменти. Така че това беше един текст, който се приемаше допълнения, изменения буквално до последния момент преди подписването му – нещо, което означава, че, от една страна, не беше зрял, а от друга, че ще създаде различни проблеми в бъдеще.

Прочети още
от Доц. Костадин Нушев

През изминалата седмица в публичното пространство се появиха настойчиви призиви Българската православна църква много спешно да помоли да й бъде позволено да подпише постфактум документите, редактирани на събора в Крит!?

Подръжниците на това спорно предложение считат, че в противен случай на четирите поместни автокефални патриаршии, които по свои съображения са взели своето суверенно решение, ще им бъде наложена схизма или те едностранно ще се окажат в положението на схизма! Това твърдение само по себе си заслужава специален каноничен и църковно-правен анализ, но в основанията, които се привеждат за него има нещо твърде странно и превратно от логическа гледна точка.

Прочети още
от Пътят на отците

Един от участниците в Критския събор, известният богослов и църковен писател, митрополит Йеротей (Влахос) излезе с доклад от двадесет страници, в който коментира ситуацията около събора в Крит. В частност владиката разказва защо е отказал да подпише документа „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят“. Agionoros.ru публикува най-важните тезиси в доклада на владиката:

Прочети още
от Отец Владимир Дойчев

„Среща с Живота“ върви добре. Вторият тираж е на свършване. Сайтовете се надпреварваха да ми искат текстове. Даваха ме всяка седмица по телевизията. От журналистиката съм понаучил какво трябва да правиш и какво не, за да се харесваш на хората. Колко му е? Стоиш си кротко и приемаш аплодисменти. А големите работи са за големите хора. „Аз съм малък и недостоен! Не е за мен това!“ Така и за смирен ще те помислят. А и врагове няма да имаш…

Аз обаче, (както личи от заглавието на блога) съм си аутсайдер. Никога не съм бил оцеляващ. Винаги ме е било грижа за онова, което е в сърцето ми, повече отколкото за доброто ми име, кариерата, перспективата и известността. Така пропуснах златни шансове да се прославя. Не ми пука. Понякога заради любовта ти могат да те намразят – хора, които не познаваш и хора, на които си помагал. Може приятели да те ударят в гръб. Например, наричайки те „зилот“, каквото и да означава това в главите им. Но и това е за смирение! И това е, за да търсим упование в Христа, а не в човеци. Дойдох в Църквата заради истината. Намерих я с огромни трудности и не съм съгласен да я изтъргувам за нищо в този свят.

Прочети още
от Пътят на отците

Бачкият епископ Ириней, който взе участие в събора на Крит в състава на делегацията на Сръбската Православна Църква, поясни на страниците на гръцкия портал Romfea.gr защо е отказал да подпише документа "Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят".

По този начин владика Ириней потвърди информацията, че е бил един от неподписалите този документ.

"Не подписах документа "Отношенията на Православната Църква" с останалия християнски свят" - пише епископ Ириней, - защото епископите, членове на събора, имаха право да се изказват, но нямаха право на глас. На събора вместо приетото от апостолите и заповядано от светите отци правило "един мъж - един глас" действаше друго правило: "една автокефална църква - един глас". С други думи, имат право на глас само Предстоятелите на Поместните Църкви".

Прочети още