И тъй, що е кротост и що – малодушие?
Когато не защитаваме другите, когато са изложени на несправедливост, а си мълчим – това е малодушие; когато пък самите сме изложени на зло и търпим, това е кротост.
Що е дръзновение? – пак същото, когато се борим за другите. А що е дързост? – когато се стремим да отстоим самите себе си.
Следователно великодушието върви заедно с дръзновението, а дързостта – с малодушието.
През 2018 г. семейна работа ме отведе в провинция Нижни Новгород. На 5 юни претърпях инцидент: паднах и си счупих глезена, оказа се със скъсана връзка и разместване. Линейката ме откара в спешното отделение, където върнаха костта и я гипсираха. И това беше вместо операцията, първо трябваше да събера парченцата от счупената кост! Казаха ми да се върна за операция след три седмици. Болката през това време беше непоносима и изобщо не отслабваше.
- Говори се, че църквата не отстоява правата си достатъчно активно, че мълчи, прощава, не пристъпва към никакви активни, резки, радикални действия, към каквито са привикнали нашите опоненти. Може би губим време, в което бихме могли да сме по-твърди… Защо именно така?
- При нас процесът на поведение и реакция е основан на примера на Спасителя. Когато Той е бил на земята, са Го преследвали, гонели, ненавиждали, а Той не е правел никакви заявления, не се е оплаквал на никого, всичко е търпял. И Той ни е казал: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят. Ако Мене мразиха, и вас ще мразят“. Затова ние приемаме случващото се като пръст Божий. А срещу Бог на никого не трябва да се оплакваме. На Бога само благодарим.
В човека има две радости: първата е, когато получава, а втората - когато дава. Този, който получава, има радост човешка, а който дава- радост божествена.
Бог е светлината на душата. Колкото повече душата е изложена на тази светлина, толкова по-здрава, по-жизнерадостна, по-силна е тя. Бог е разумна светлина, която прониква и вижда през цялото творение. Бог гледа и вижда всички човешки мисли, всички желания, всички намерения.Господ гледа. Когато човек осъзнае, че Бог гледа, той се срамува от глупавите мисли, греховните желания, неправедните намерения. Така се появява страхът Божий в човека, който очиства душата. Начало на премъдростта е страхът Господен.
Не привързвайте сърцето си към парите; нека то не зависи от тях. Нека прахът и тлението си останат такива, каквито са. Нека вечната душа се занимава с вечното.
Един ден при отец Гавриил дошли монаси. По пътя, преди да дойдат при отец Гавраил, те говорели помежду си:
- Колко са силни монасите, колко голямо значение има, че знаем силата на кръстното знамение, 90-ия псалом, молитвата, защото с тях побеждаваме дявола.
Корабите не потъват заради водата, която ги заобикаля, а заради проникването ѝ в тях. Не позволявай на това, което е около теб, да влезе в теб и да те повлече надолу.
Целта на любовта е един човек да даде радост на другиго;доброволно да лиша себе си от нещо, за да има другият повече;да се жертвам, за да се чувства другият спокоен, сигурен в живота си.Любовта е връзка, която ни свързва с Църквата и в същото време с Христос.
Редом с нас през целия ни живот е велика светиня – светената вода (на гръцки език „агиасма“ – „светиня“). Тя трябва да бъде във всеки дом на православните християни и трябва внимателно да се съхранява в молитвения кът до иконите.
Днес се пише доста за трансхуманизма, а самото движение отдавна се е превърнало в идеологическа парадигма с всички произтичащи от това последствия.
Детеубийството – това е кървав дъжд, който непрестанно се излива на земята, денем и нощем, лете и зиме. Изглежда, че цялата земя вече е обагрена в червено, че сред синята шир на океана континентите, облети в кръв, плуват като огромни кораби след ожесточена битка.
Смиреният човек никога не прибързва, не е припрян или напрегнат, няма горещи и разпилени мисли, но винаги остава спокоен. Дори небето да се сгромоляса, смиреният човек няма да се ужаси. Не всеки тих човек е смирен, но всеки смирен човек е тих.
Да погледнем на годината която си отива,
Кондак 1
Светителю отче Николае, моли Бога за нас. Дивни чудотворче и изряден Христов угодниче, тебе, извора на многоценно миро от милост Божия за цял свят и неизчерпаемо море от чудеса, с любов възхваляме. А ти, имайки пред Бога дързновение, пази ни отвсякакви беди, за да ти казваме: Радвай се, велики чудотворче Николае.
Най-големият грях в наше време е небрежността. Молим се небрежно, каем се небрежно, ако въобще го правим. Ще дойде време, когато само онези, които имат Божият Дух ще могат да знаят що е добро и зло. Човешкият ум сам по себе си няма да може да направи разликата. Ще има големи измами и само Светият Дух ще ни дава способността да се спасим.
О, скъпи мои приятели, всички хора около вас, във вашия дом и също така извън него, се нуждаят от вас. Налице е ужасно проклятие в нашия живот, което уврежда мнозина, проклятието на самотата. Спомнете си за жената, която се самоуби на 70-годишна възраст, защото, както тя казала, никога не е имало в живота ѝ кой да я обича.
За празника Рождество Богородично на 8 септември светата Божествена Литургия във Врачешкия манастир „Св. Четиридесет мъченици“ възглави Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил. На архиерея съслужиха ст. ик. Алекси Александров, прот. Стоян Димитров и дякон Андроник Попов.