Автор: свещеник Войден Божков

„Добри пастирю, който пожертвува светата си душа за нас, твоите овци и чрез много старания ти събра стадо на Бога, като ни настани на тревисто място — обяснените с твоя език писания,  отхрани ни върху тихата вода на божественото кръщение и ни изведе на пътеките на правдата, за да вършим добри дела. Чрез тебе цялата българска страна позна Бога!”

(Из пространното житие на св.Климент Охридски от Теофилакт Български/Охридски)

Ако наблюдавате как умират хората, ще забележите, че смъртта на човек обикновено е подобна на греха му, както е писано: всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат (Матей 26:52). Всеки грях е нож и хората, както обикновено, биват посечени от греха, който най-охотно са извършили. Пример за това ни дава Саломе, лошата дъщеря на Иродиада, която поиска и получи от Ирод главата на Йоан Кръстител на поднос. Живеела в Испания, в град Лерида, заедно с Ирод и Иродиада, които били заточени там. Случило се, че веднъж тя трябвало да прекоси покритата с лед река Сикорис. Ледът се пропукал и тя се потопила във водата до врата.

Един ден млада двойка посетила свети Гавриил (Ургебадзе). Жената била бременна.

Текст, написан по повод храмовия празник

на църквата св. преп. Параскева Петка

в град Троян от иерей Войден Божков,

енорийски свещеник при

храма/

Представете си двама пътници, които вървят към един град. Единият тръгнал по заобиколен път, натъквал се на планини и блата, като се налагало или да ги заобиколи или да ги премине. Той паднал, затъвал в блата, падал в реката. Другият пътник поел по прекия път и стигнал лесно и бързо. На входа на града се огледал да види къде е спътникът му и го видял в реката да се бори с течението. Той се изненадал, че приятелят му не избрал пътя, по който той пристигнал. След което влязъл в града.

Спасението на нашата душа не е игра! Някой ден всеки един от нас ще се сбогува с този временен живот и ще се отправим към вечната ни обител.

Интервю на Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил за в-к "Стандарт"