„Всичко започна с болки в гърлото и запушен нос.“

Игор К.

Заболях тежко от настинка. Както обикновено, всичко започна с гърлото и течащ нос. След това вирусът започна да навлиза в бронхите и гърдите, причинявайки тежка кашлица. Обикновено в подобна ситуация се предписва една-две седмици на легло. Оказа се, че имам миро, осветено на мощите на отец Амвросий. То ми бе подарък от един брат, послушник в Казанския манастир, който се бе сподобил с него след поклонническо пътуване до Оптина.

Този Христов мъченик бил българин от Албания. Когато станал на възраст 40 години, напуснал родината си, дошъл в Цариград и там станал градинар. Един ден, продавайки ябълки на пазара, започнал пазарлък с един турчин да му продаде ябълки. Обаче в пазарлъка неусетно започнали да спорят и да се карат помежду си. Тогава турчинът, за да си отмъсти, наклеветил благословения Христо, че уж обещал да се потурчи. Затова веднага го повлякъл и завел в съдилището на чаушпашата (полицейски пристав, бел.ред.), като представил и лъжесвидетели, че наистина обещал да се потурчи.

Съвършеното поверяване на себе си в Божиите ръце - това е светото смирение. Това е съвършеното послушание към Бога без противоречия, без противене, макар и някои неща да ни се струват и нелогични. Нека се оставим в Божиите ръце.

Слово, произнесено от ректора на университета "Св. Климент Охридски", протопрезвитер д-р Стефан Цанков (1881-1965), в древния храм на св. Климент Охридски "Св. Богородица" в Охрид, на 2 юли 1941 г., през време на Св. литургия, отслужена от него по случай поклонническото посещение на Охрид от Академичния съвет на университета.

Соломон говори: "Няма нищо ново под слънцето. Случва се да казват за нещо: Виж на, това е ново! – Но то е било вече през вековете преди нас!" (Екл. 1:9-10). Тези думи на премъдрия Давидов син са верни и по отношение на повтарящите се човешки заблуди. Те намират своето пълно оправдание и в усърдно разпространяваното днес индуистко учение за прераждане на душите. Християни, практически скъсали с вярата си, изневерили на Господа, забравили духа на Св. Евангелие, в търсенето да си обяснят някои неразрешими на пръв поглед загадки в човешкия живот считат, че откриват жадувания отговор в баснословното учение за превъплъщаването на душите в нови и нови тела. Това учение е защищавано днес от йогисти, окултисти, теософи, дъновисти и други.

Сватбата, брачното тържество винаги е било считано за връх на човешката радост и щастие. Неслучайно Господ Иисус Христос в евангелските притчи, говорейки за радостта и блаженството на Небесното Царство, толкова често се обръща към образа на сват­бения пир, на сватбената трапеза.

Размишлявай върху събитията в твоя живот. Всичко има дълбок смисъл. Не ги проумяваш сега, но по-късно всичко ще ти се изясни...

Пророкът призовава и казва: Човек е като дъх; дните му - като преклонна сянка и животът му изчезва от земята (Пс. 143:4). Синове човешки, докога ще обичате суета и ще търсите лъжа (Пс. 4:3)? Бързо преминава тоя свят, неговите грижи, богатство, придобивки преминават като дим. Защото е преходен образът на тоя свят, както ни дава да разберем апостолът (1 Кор. 7:31). Времена след времена бързат да преминат, род след род си отива и изчезва. Години, дни и месеци зоват: светът прехожда. Който встъпва в този свят, той е вече на път да го остави; и който е още в майчина утроба, той вече се приближава към гроба, за да се засели там. Който излиза из майчината си утроба и вижда светлина, вече върви към мястото на смъртта. Един идва да се засели в света, а друг вече си отива оттам. Един събира и трупа богатство, друг го оставя и напуска живота. Виж как богатството се преселва от дом в дом, и бедността също ходи от едно жилище в друго.

В Светото Писание (вж. Ис.14:12) се казва, че дяволът е падналият денница, синът на зората(на гръцки Εωσφόρος, лат. Луцифер: ангелът на светлината). Господ казва за него „видях сатаната, как падна от небето като светкавица“(Лука 10:18). Той е предводителят на ангелите, които отпаднали от небесата, когато поискали да се отклонят от волята на Господа. Тогава те били незабавно разбити и загубили своята висота и положение. Също така те изгубили своята изключителна и бляскава красота. Превърнали се в отблъскващи чудовища, за които дори да помислиш е непоносимо. В тяхната диаболична природа няма нищо добро, мило, праведно, просто, рационално или истинно.

Въпросът за назначението на нашия живот е от първостепенна важност, тъй като засяга най-важния проблем за човека: целта на земното му съществуване. Ако човек заеме правилната позиция по този въпрос, ако осъзнае истинското си предназначение, тогава той е в състояние да посрещне адекватно обикновените ежедневни дела в своя живот, като взаимоотношенията му с ближните, неговото образование, професия, брак, раждане и отглеждане на деца. Но ако той не заеме правилната позиция по този основен проблем, то той ще претърпи неуспех и в другите цели на своя живот. Защото какъв смисъл могат да имат те, когато човешкият живот като цяло няма смисъл?

Част първа

О. Георги: Вероятно е имало някакъв преходен период, по време на който са се опитали да ви убедят да промените решението си? Върху вас и съпругата ви вероятно е бил оказан доста силен натиск.

„Не се отказвай никога да палиш свещ и кандило на гроба на покойника, призовавайки Господа Иисуса Христа. Това е угодно на Бога и носи голяма награда. Ако е грешен покойният, с помощта на Божията благодат ти ще можеш да измолиш прошка на прегрешенията му и ще го изведеш от ада във вечните райски селения. Праведен ли е, то това ще увеличи неговата награда."

Св. Кирил Александрийски, Слова

Нелюбовта твърди: “Господи, Господи, защо ме наказваш?”, а Любовта: “Господи, Господи, за какво ме милваш”?

Интервю с Артьом Григорян, бивш дългогодишен член на Свидетелите на Йехова

Свещеник Георги Максимов: Здравейте. Вие сте с Моят път към Бога. Тази програма е за хора, чиито път към Православието е бил предизвикателство и които, за да станат православни, е трябвало да променят живота си драстично, да се откажат от много неща и да преосмислят изцяло всичко. Ще разговаряме с нашите гости за това какво ги мотивира и им дава сила.

Днешният гост е Артьом Валериевич Григорян, специалист по въпросите, свързани със секти. Преди да се обърне към Правослвието, той е бил дългогодишен член на организация, която често се смята за една от най-опасните сред съвременните секти.

Артьом Валериевич, бихте ли ни разказали как започна всичко? Отраснали ли сте в семейство на вярващи?

Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели. То развива само способностите на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя топлото жизнено чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак. Не рядко то използва главата на ученика, за да влее през нея като през съсъд отрова в неговата душа. По тоя начин нашето училище, като обръща внимание само върху една способност на човешката природа - върху ума, осакатява вътрешно детето и води младежта към вътрешно израждане. По тоя начин то нарушава целостта и хармонията в човешката природа и разрушава нейната същност. По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование и всяко възпитание: създаване цялостна и хармонична, благородна и завършена личност.

За първи път на книжния пазар в България излиза книгата "Бърз помощник: Чудесата на свети Лука днес", издание на Ловчанска Епархия. Книгата е превeдeна от гръцки език от Константин Константинов и е съставена от един от най-големите изследователи на живота на свети Лука Войно-Ясенецки митрополита на Арголидската епархия на Гръцкта православна църква Нектарий Андонопулос. В нея се съдържат над 80 съвременни свидетелства за поразителни случаи на изцеления и чудесна намеса на светеца в живота на мнозина гърци и руснаци. Изданието е допълнено и с размисли за значението на чудесата в Православната църква на митрополит Йеротей Влахос, стареца Софроний Сахаров и др. Книгата е 205 стр., с красиво оформление (17 х 24 см), плътно следващо гръцкия оригинал, и съдържа цветна икона на светеца, както и над 30 цветни снимки или илюстрации.

Съвременните композитори на рок музика до един изказват мнението, че техните творби имат огромна сила (основната част от фактите и препратките, цитирани тук, се взети от книгата „Факти относно рок музиката“ от Джон Акенбърг и Джон Уелдън, изд. Харвест Хаус Пъблишърс, Юджийн, Орегон, САЩ). Например, Франк Запа пише следното в списание Life: „Начините, по които звуците се отразяват на човешкия организъм са многобройни и трудно доловими... високите тонове и ярките светлини, използвани днес, са страхотни инструменти за втълпяване на определени неща“ (сп. Life, 28.06.1968). Слаш, водещият китарист на Гънс`н`Роузис, заявява следното: „Искам да кажа, че това е сериозно. Моята музика повлиява на живота на хора, които дори не познавам, което определено е плашещо. Да имаш тази голяма сила.“ (Ерик Холмберг, „Наръчник относно Камбаните на ада“, Гейнсвил, 1990 г.). Един от първите разпространители на рок музиката, Хал Циглер, пише през 50-те години: „Разбирам, че тази музика хвана младежта, тъй като силният ритъм резонира със същите ритми в човешкото тяло. Знаех това и осъзнавах, че никой не можеше да спре това. Също така знам, че те ще продължат така до края на живота си.“ (сп. Life, 28.06.1968).

Изгнаници от рая! Не за веселби, не за тържества, не за свирни се намираме на земята, а за да убием убилата ни смърт с вяра, покаяние и носене на кръста и така да си върнем изгубения рай.

Това се случи на 26.10.1987 г. Часът бе малко след 10 вечерта. Градът празнуваше своя патронен светец, св. Димитър и освобождението от продължилата почти петстотин години (1430 – 1912) власт на Османската империя. Църквата на св. Димитър с отворени врати посрещаше своите нощни поколнници, които коленичеха пред сребърната рака със светите мощи на св. Димитър Мироточиви. В този момент пред църквата имаше не повече от 30-40 човека. Десетина жени бяха около светите мощи, като пееха Акатиста на светеца. Единствените духовници, които присъстваха, бяха младият и наскоро ръкоположен дякон със своята съпруга. Тогавашният главен свещеник на църквата, понастоящем Берски, Негушки и Камбанийски митрополит Пантелеймон им бе наредил да го изчакат там.

За невежественото в духовно отношение атеистично съзнание всички религии си приличат. Следствие от това е разпространеният в нашето общество предразсъдък, че всички религии като цяло са еднакви. Окултизмът всячески подхранва тази гледна точка, утвърждавайки, че всички религии по различни пътища водят към една и съща цел.