ОБРЪЩЕНИЕ

на

СВ. СИНОД НА БПЦ-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

към

българското общество и държавни институции

относно

процедурата по приемане и ратифициране в

България

                                                                                                                              на Истанбулската конвенция

Становище

на Светия Синод на Българската Православна църква –

Българска Патриаршия

по повод Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие, придобила обществена употреба като Истанбулска конвенция

Най-важните въпроси, на които един млад човек трябва да си отговори правилно, за да опознае себе си, за да бъде целият му бъдещ живот правилен и здрав са:

 - Кой съм аз?

- Какъв съм аз?

- За какво съм аз?

Не всеки човек може да се посвети на философията. Но едно зрънце философия е нужно на всеки човешки живот, както храната.

Без бистрота на разума и без подражаване на живота на светиите човек не е в състояние да разбира словата на светиите. Точно както, ако човек пожелае да погледа слънчевата светлина, той винаги ще забърше и избистри окото си, като го очисти до почти пълното подобие на пожеланото, та по този начин просветленото му око да може да види светлината.

Кондак 1

Хората, които не разбират духовните основи на онова, което става в света, съдят за човешките дела много повърхностно, разделят дейността на човека на явно греховна, зла и на добра, похвална само по външното й проявление, като се стараят да прекарат между едната и другата някаква приблизителна граница, основавайки се на най- неопределени, неустойчиви мерки за доброто и злото по законите на света. Светът сам в себе си не притежава онази истина, която да може да му открие истинската цена на нещата: само един закон дава ясно определение за това какво е грях, какво е благо, кое какво е - това е евангелският закон. По някои въпроси законите на този свят се опитват да приличат на християнските закони - но това е само външно: на дело там всичко е другояче.

До самата кончина на човека страстите запазват способността си да се надигат в него и не му е известно кога и каква страст ще въстане; по тази причина, докато диша, той не трябва да престава бдително да наблюдава сърцето си; трябва непрестанно да вика към Бога, като Го моли за помощ и помилване. 

През царуването на Лъв Велики (457-474 г.) в Цариград живял богатият сановник Евтропий, който имал трима синове. Двамата от тях постъпили на царска служба, а най-малкият Йоан останал при родителите си, които особено го обичали, защото бил ангелски кротък, незлоблив и смирен. Този прекрасен юноша повече от всичко обичал да чете Словото Божие и да посещава богослужението.

Ето съветите, които старецът Паисий дал за духовния растеж, след като бил помолен за благословение от един посетител:

1. Всекидневно трябва да се грижиш за очистването на душата си.

2. Трябва да търсиш божествената справедливост, а не логиката и тогава ще получиш Христовата благодат.

Света мъченица Татяна произлизала от знатно и богато римско семейство, което я възпитало от ранно детство в християнската вяра, макар нейният баща да бил три пъти прeфект на гр. Рим. Изцяло проникната от тази вяра, Татяна била посветена за дякониса и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. Тя се отказала от светски радости и се обрекла на целомъдрие и по този начин още повече засияла като достойна за мъченически венец.

Коя е най-необходимата за нас добродетел, в която се състои същността на духовния живот? Добродетелта, без ко­ято спасението е невъзможно, се нарича с чудната дума сми­рение.

В книгата „Духовни полета“, съставена от блажения Йоан Мосх, се разказва следното. Един пустинник, който бил слу­шал за живота на един свят епископ, пожелал да беседва с него. Когато дошъл в града, където била катедрата на този свят мъж, той попитал хората, които срещнал, как би могъл да го види. Казали на пустинника, че епископът трябва да мине по тази улица, и го предупредили: „Само не прави зе­мен поклон на светителя“. Пустинникът малко се учудил на това. След известно време в края на улицата се показал епископът. Видът на светителя бил толкова величествен, че Пустинникът не се сдържал и паднал на земята пред него. Но светителят го изпреварил и пръв му се поклонил в нозете: паднал на земята и лежал дотогава, докато пустинникът не станал. „Нали ти казахме да не се покланяш в нозете на све­тителя“ - казали на пустинника.

По-рано си мислех: Защо Господ изпраща скърби на земята? А сега разбрах: камъните се разбиват с чук. Много от хората единствено тъгата и скърбите могат да ги обърнат към Бога.

Господ е заповядал на Своята Църква светло да празнува Неговото Богоявление, а всеки от нас благоволява да въведе в радостта на празненството само чрез съда на съвестта.

Трябва да държим духовното си зрение продължително отворено, за да видим истината. Това е истината - не бива да забравяме това. Щом се държим за истината, няма от какво да се боим. Когато Пилат запитал нашият Христос и му казал, че има власт да Го пусне или да Го разпне, Христос му отвърнал: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; дойдох на света, за да свидетелствувам за истината (Йн. 19:11 и 18:37). Тогава Пилат Му рече: „Що е истина?” При все това веднага излязъл от стаята, тъй като не бил достоен да чуе „що е истина”. За да разбере истината, човек трябва да е достоен за това. Така истината ще го освободи от лъжата и тежестта напроклятието. Що е истина? Тя се състои в следното: Нужно е да обичаме нашият ближен по правилния начин. Любовта ни не трябва да бъде замърсена с микроби, чужди елементи или прикритимотиви. Днес човечеството се нуждае от истинска, неподправена, Християнска Православна любов.

Огради се с мълчание и внимавай над себе си.

Не казвайте – това стана случайно, а това от само себе си.

Във всичко съществуващо няма нищо неустроено, нищо неопределено, нищо безцелно, нищо случайно…

Колко са космите върху главата ви?

Бог няма да забрави ни един от тях.

Нима не виждате как нищо, дори и най-малкото, не се изплъзва от Божия взор?

Почитаеми архиереи, уважаеми свещенослужители и събратя - монаси, скъпи братя в Христа,

През последните месеци братството на Зографската св. Обител е свидетел на явна клеветническа кампания срещу него, която по различни канали и в различни форми се излива върху църковното и гражданското общество в Родината ни и се старае да руши доброто име на манастира. Донякъде и ние с нашите човешки слабости сме виновни за това, което се постарахме да изясним в кореспонденция със Софийската св. митрополия. Бихме искали да уверим вярващите, че манастирското ръководство взе необходимите мерки за преодоляване на смущенията.

От друга страна тези прояви на човешки слабости и грешки се използваха извънредно активно от определени среди и станаха повод за обвинения срещу манастира, които са изцяло клеветнически. Такива са, например, публикацията на архим. Никанор "Право на отговор: Старият стил и старостилието" от 26.11.2017 г. в портала "Двери на православието", както и анонимната статия в същия портал "Софийска епархия излезе с увещателно послание до отклоняващите се по пътя на псевдомонашеството" от 20.07.2017 г. Германският манастир също стана обект на нападки и злостни клевети (вж. напр. статията "За историята около Германския манастир" от 23.12.2017 г., също в "Двери"). В тези и редица други материали по некоректен начин се смесват действителни събития с предположения и фантазии, за да се създаде образ на зографските монаси като ръководители към разкол и нездрави разбирания. Паралелно с това е налице създаване на постоянна дезинформация в управленските учреждения на българската държава, както и сред църковната йерархия. Разпространява се слухът, че Зографският манастир е пълен с руски монаси и българският му характер е сериозно застрашен. Подобни слухове се използват включително с цел да се внушава, че манастирът не е в състояние добре да управлява имотите си в България, което създаде сериозни проблеми пред манастирското ръководство съвсем неотдавна.

Чрез настоящото кратко обръщение бихме искали да заявим следното.

Интервю на отец Георги Максимов с Елена Смирнова, бивша вещица (Част първа можете да прочетете тук)

Кондак 1

На тебе, Богородице, поборница-воевода, ние твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: радвай се Невесто неневестна!

За съжаление, в нашето общество има бедни деца, чиито родители не са могли да им дадат нищо... освен пари.