Част първа

О. Георги: Вероятно е имало някакъв преходен период, по време на който са се опитали да ви убедят да промените решението си? Върху вас и съпругата ви вероятно е бил оказан доста силен натиск.

„Не се отказвай никога да палиш свещ и кандило на гроба на покойника, призовавайки Господа Иисуса Христа. Това е угодно на Бога и носи голяма награда. Ако е грешен покойният, с помощта на Божията благодат ти ще можеш да измолиш прошка на прегрешенията му и ще го изведеш от ада във вечните райски селения. Праведен ли е, то това ще увеличи неговата награда."

Св. Кирил Александрийски, Слова

Нелюбовта твърди: “Господи, Господи, защо ме наказваш?”, а Любовта: “Господи, Господи, за какво ме милваш”?

Интервю с Артьом Григорян, бивш дългогодишен член на Свидетелите на Йехова

Свещеник Георги Максимов: Здравейте. Вие сте с Моят път към Бога. Тази програма е за хора, чиито път към Православието е бил предизвикателство и които, за да станат православни, е трябвало да променят живота си драстично, да се откажат от много неща и да преосмислят изцяло всичко. Ще разговаряме с нашите гости за това какво ги мотивира и им дава сила.

Днешният гост е Артьом Валериевич Григорян, специалист по въпросите, свързани със секти. Преди да се обърне към Правослвието, той е бил дългогодишен член на организация, която често се смята за една от най-опасните сред съвременните секти.

Артьом Валериевич, бихте ли ни разказали как започна всичко? Отраснали ли сте в семейство на вярващи?

Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели. То развива само способностите на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя топлото жизнено чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак. Не рядко то използва главата на ученика, за да влее през нея като през съсъд отрова в неговата душа. По тоя начин нашето училище, като обръща внимание само върху една способност на човешката природа - върху ума, осакатява вътрешно детето и води младежта към вътрешно израждане. По тоя начин то нарушава целостта и хармонията в човешката природа и разрушава нейната същност. По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование и всяко възпитание: създаване цялостна и хармонична, благородна и завършена личност.

За първи път на книжния пазар в България излиза книгата "Бърз помощник: Чудесата на свети Лука днес", издание на Ловчанска Епархия. Книгата е превeдeна от гръцки език от Константин Константинов и е съставена от един от най-големите изследователи на живота на свети Лука Войно-Ясенецки митрополита на Арголидската епархия на Гръцкта православна църква Нектарий Андонопулос. В нея се съдържат над 80 съвременни свидетелства за поразителни случаи на изцеления и чудесна намеса на светеца в живота на мнозина гърци и руснаци. Изданието е допълнено и с размисли за значението на чудесата в Православната църква на митрополит Йеротей Влахос, стареца Софроний Сахаров и др. Книгата е 205 стр., с красиво оформление (17 х 24 см), плътно следващо гръцкия оригинал, и съдържа цветна икона на светеца, както и над 30 цветни снимки или илюстрации.

Съвременните композитори на рок музика до един изказват мнението, че техните творби имат огромна сила (основната част от фактите и препратките, цитирани тук, се взети от книгата „Факти относно рок музиката“ от Джон Акенбърг и Джон Уелдън, изд. Харвест Хаус Пъблишърс, Юджийн, Орегон, САЩ). Например, Франк Запа пише следното в списание Life: „Начините, по които звуците се отразяват на човешкия организъм са многобройни и трудно доловими... високите тонове и ярките светлини, използвани днес, са страхотни инструменти за втълпяване на определени неща“ (сп. Life, 28.06.1968). Слаш, водещият китарист на Гънс`н`Роузис, заявява следното: „Искам да кажа, че това е сериозно. Моята музика повлиява на живота на хора, които дори не познавам, което определено е плашещо. Да имаш тази голяма сила.“ (Ерик Холмберг, „Наръчник относно Камбаните на ада“, Гейнсвил, 1990 г.). Един от първите разпространители на рок музиката, Хал Циглер, пише през 50-те години: „Разбирам, че тази музика хвана младежта, тъй като силният ритъм резонира със същите ритми в човешкото тяло. Знаех това и осъзнавах, че никой не можеше да спре това. Също така знам, че те ще продължат така до края на живота си.“ (сп. Life, 28.06.1968).

Изгнаници от рая! Не за веселби, не за тържества, не за свирни се намираме на земята, а за да убием убилата ни смърт с вяра, покаяние и носене на кръста и така да си върнем изгубения рай.

Това се случи на 26.10.1987 г. Часът бе малко след 10 вечерта. Градът празнуваше своя патронен светец, св. Димитър и освобождението от продължилата почти петстотин години (1430 – 1912) власт на Османската империя. Църквата на св. Димитър с отворени врати посрещаше своите нощни поколнници, които коленичеха пред сребърната рака със светите мощи на св. Димитър Мироточиви. В този момент пред църквата имаше не повече от 30-40 човека. Десетина жени бяха около светите мощи, като пееха Акатиста на светеца. Единствените духовници, които присъстваха, бяха младият и наскоро ръкоположен дякон със своята съпруга. Тогавашният главен свещеник на църквата, понастоящем Берски, Негушки и Камбанийски митрополит Пантелеймон им бе наредил да го изчакат там.

За невежественото в духовно отношение атеистично съзнание всички религии си приличат. Следствие от това е разпространеният в нашето общество предразсъдък, че всички религии като цяло са еднакви. Окултизмът всячески подхранва тази гледна точка, утвърждавайки, че всички религии по различни пътища водят към една и съща цел.

Като православни християни трябва внимателно да изследваме всеки аспект от нашето участие в света, неговите дейности, празници и фестивали, да се уверим дали тази наша ангажираност е съвместима с нашата Света Православна вяра.

Разказът за това чудо е достигнал до нас благодарение на иеромонах Онуфрий, комуто пък бил разказан от офицери-очевидци на самото събитие.

Било времето на Балканската война (1912-1913). Българската армия победоносно настъпвала срещу турците и Одрин вече бил превзет. По пътя към Константинопол се намирал важният стратегически пункт Чаталджа. Българските воини напредвали устремно нататък.

...Царят прочее се разпали от божествена ревност и облак от радост го обгърна. Бързаше сякаш елен по време на жътва към водни извори, взе със себе си и приближените си и се устремиха към планината. И когато дойдоха до реката, наричана Рила, намериха голяма скала, твърде висока и стръмна, и съвсем непристъпна. И като не можеха да вървят напред, върнаха се. Веднага се изкачват на друга висока планина, която местните хора бяха свикнали да наричат Книшава, и оттук му показваха планината и скалата, където живееше преподобният. И царят не можа да отиде там поради стръмнината и суровостта на мястото. И незабавно изпраща двама слуги, които обича много, молейки и призовавайки, та да се сподоби с благослов, понеже много страстно желаеше да го види. А слугите, щом получиха поръчението на царя, отиват там, съобщават на светеца. Той пък каза, че това е невъзможно. „Обаче, чеда – рече, – кажете на царя: Твоят труд и твоето приношение принесени бяха на Бога сякаш кадило благовонно и приети бяха. Но ти бързо си иди оттук, понеже мястото не е яко, да не би да пострадаш случайно и ти, и хората с тебе. А наше смирение не ще можеш да видиш в тукашния живот, но в бъдещия и до насита ще се гледаме, и на онази неизказана радост ще се насладим, ако отправим оттук [към небето] достойни плодове на покаянието.“

Св. Злата Мъгленска живяла във втората половина на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното й място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господа била твърда, непоклатна. Рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица.

Господ, като желае да покаже, от една страна, че всяка заповед е задължителна, а от друга страна, че осиновяването е дарувано на човеците чрез Неговата кръв, говори: Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим (Лука 17:10). Затуй Царството небесно не е възмездие за извършените дела, но дар от страна на Владетеля – дар, приготвен за верните раби.

-Отче, къде изчезна вярата ни, необходомистта да посещаваме църковните служби и молитви, нашата радост?

- Преди известно време водих разговор с архимандрит Серафим (Розенберг). Това се случи малко преди неговата кончина. Той произхожда от аристократично семейство на немски барони; след дипломирането си от университета в Тарту(Естония) през 30-те години, той се отправя към Киево-Печерските пещерни манастири, където живял в продължение на шестдесет години. По време на този разговор отец Серафим говори относно монашеството. Той каза, че най-големият проблем на съвременното монашество е липсата на решителност. Вероятно това се отнася не само за монасите, но и за мнозина съвременни православни християни.

Молитва

Към преподобната наша майка Параскева-Петка Търновска, написана от св. патриарх Евтимий Търновски

В началото на септември тази година се състоя среща между Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил и Пирейския митрополит Серафим, която се проведе в Пирейската митрополия в Атина. Поканата беше отправена по време на посещение в Гърция на група миряни и духовници начело с митрополит Гавриил. Веднага направи впечатление изключителната сърдечност и радост, с която Пирейският митрополит посрещна своя гост и уважението, което му оказваше през цялото време на гостуването. В хода на срещата двамата йерарси споделиха своя опит в различни сфери от епархийската си дейност. Именно това беше вторият момент, който остави силно впечатление у присъстващите: броят и широките мащаби на образователната и социална дейност на Пирейската митрополия. На първо място митрополит Серафим сподели подробности около организирането и дейността на радио Πειραϊκή Εκκλησία, най-обичаното и слушано църковно радио в цяла Гърция и диаспората, за което с голяма топлота са се изказвали и съвременните гръцки старци, като например, св. Порфирий Кавсокаливит. Владика Серафим очерта и някои други дейности на неговата епархия, сред които:

Това, което не може (да постигне) богатството и златото, го могат мощите на светиите. Понеже златото нито някога е отпъдило болест, нито е прогонило смъртта; а мощите
на светиите са извършили и едното, и другото“.

Св. Йоан Златуст

На снимката: Обретение на мощите на св. Лука Войно-Ясенецки, Симферопол, 20 март 1996 г.

След освобождаването на Византийската империя от властта на латинците, на византийския престол застанал Михаил VIII Палеолог (1260-1282).

През април 1204 г. рицарите от четвъртия "кръстоносен" поход превзели Константинопол и създали Латинска империя. Византия била под властта на латинците до 1261 г. През лятото на 1261 г. на Михаил VIII Палеолог се удало да отвоюва Константинопол и да възстанови Византийската империя.