Божието присъствие ни дава надежда в живота. Всичко да правим, да се подвизаваме, да живеем в днешния ден, насъщният ни хляб дай ни днес!

Ние страдаме, тъй като нямаме смирение и любов към ближния. От любовта към ближния идва любовта към Бога. Хората не се учат на смирение и поради своята гордост не могат да получат благодатта на Светия Дух. Поради това целият свят страда.

О, Пресвета Богородице!
С вяра и любов Те моля: не отвръщай лицето си от мене, който прибягвам към Тебе.

Предайте себе си в Божиите ръце и не се притеснявайте за бъдещето.

Което е спасително и полезно за вас, него ще изпрати Господ.

Старец Йероним Егински

*

Християнската духовност се формира в ревностния стремеж за придобиване на вечното небесно царство, стремеж, чието начало се поставя с превъзмогването на този временен свят. Истинският християнски подвижник не намира отдих дори в предвкусването на вечното блаженство, което може да му бъде открито в този живот.

Истинската вяра се намира в сърцето, а не в ума. Хората, които вярват с ума си, ще последват антихриста. Но тези, които вярват със сърцето, ще го разпознаят.

Св. Гавриил Ургебадзе

***

“Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро” - тези думи ясно определят характера и целта на Апокалипсиса като Пророческа книга. По това той се различава от останалите книги на Новия завет, чието съдържание е предимно веро- и нравоучително. Важността на Апокалипсиса тук личи от факта, че написването му е било резултат от непосредственото откровение и непосредственото разпореждане, дадено на св. Апостол от Самия Глава на Църквата Господ Иисус Христос. Изразът “скоро” посочва, че пророчествата на Апокалипсиса са започнали да се изпълняват още тогава, след написването му, а също и това, че пред Божиите очи “един ден е като хиляда години” (2 Петр. 3:8). Изразът на Апокалипсиса за откровението на Иисуса Христа “що Му даде Бог” трябва да разбираме като отнасящо се към човешкото естество на Христа, защото и Сам Той през време на земния Си живот говори за Себе си, че не всичко знае (Марк. 13:32) и получава откровения от Отца (Йоан. 5:20).

Всеки от нас Господ поставя на такова място, където ние можем, ако пожелаем, да принесем на Бог плода на добрите си дела и да спасим себе си и другите.

Няколко истории за св. Гавриил (Ургебадзе)

Св. Гавриил (Ургебадзе)... Всички, които познаваха стареца Гавриил помнят, че той бе крайно обикновен, смирен, любещ, като в същото време бе незабравим. Когато се бе разгневил или порицаваше някого, човек имаше усещането, че Всемогъщият говореше през неговата уста – такава Божествена сила и власт притежаваха словата му; но щом забележеше, че някой се покайва, го прегръщаше, притискаше го до гърдите си, като вдъхваше надежда и обич в сърцето на възлюбения. „Юродивият“ старец днес, в наше време, продължава да усилва вярата на хората, да влива по невидим начин в сърцата им любов, а понякога и видимо, появявайки се сред вярващите, независимо от религията, обикновени хора, които прохождат по трънливия път на спасение, известен като Православие.

Атеистичното образование създава едно потомство от тираническа и продажна интелигенция. То развива в човека способността на лукавството и на хитростта, дава му оръжията на демагогията, за да събаря истината и правдата, снабдява го със силата на диалектиката и словото, за да омайва простодушните и да бъде неизтощим в лъжите и неизчерпаем в клеветите, и в същото време с гъвкава извратливост се продава за либерал, демократ, социалист и самоотвержен патриот, за да може по този начин да се докопа до властта.

Авва Доротей е казвал, че онзи, който се обляга на своя разум или на своето мнение, не е възможно да се подчинява, или да следва добрия пример на ближния.

Давещият се се хваща и за сламка, по същия начин и ти в своето душевно безпокойство търсиш подкрепа в своите близки. Моят жизнен опит ме кара да имам следния възглед, че никой не може да ни помогне: нито сами на себе си, нито другите хора, а само Господ.

До рая достигат тези, които след всяко падение стават и продължават напред.

Винаги причината за болезненост в човека се явява отсъствието на смирение. Без смирение няма спасение и така болката смирява човека. Не искаме да се смирим доброволно – смиряваме се по неволя, защото уж изглеждащият немощен човек изпада в гордост и се превъзнася, а също така се гневи.

Едно от най-големите ни притеснения и източници на тревога като родители е когато нашите деца напуснат дома и след това отпаднат от учението на Църквата.

Абортът е война срещу Твореца и природата; хладнокръвно убийство на беззащитните; геноцид спрямо собствената нация; превръщане на родителите в палачи; обезправяване на неродените от страна на родилите се в името на „човешките права"; абортът е обезчовечаване на човеците и надминаване по кръво­жадност на най-лютите зверове; абортът е съвременна инквизиция, смъртна присъда без право на обжалване; зачеркване на правото на живот на невинните мла­денци; абортът е кървавият поток на нашето пред­ антихристово време, унищожил повече хора от всички войни, епидемии и природни бедствия взети заедно; абортът е бягство от отговорност, хула против Създа­теля, презрение към Бъдещия съд; абортът е плод на сластолюбието, цвят на самолюбието и егоизма, плод на гордостта; абортът е приемане внушението на демона - принасяне на кръвна жертва на бесовете, единение с падналите духове; абортът  е превръщане на майчината утроба в ешафод, на лекаря - в палач, във враг на обществото; абортът е наричане на ужасно престъпление с научни термини, лицемерие на обще­ственото съзнание, злокачествен тумор на народната душа, узаконено беззаконие, непреследвано престъп­ление, разрешено от държавата злодеяние; абортът е насилствено лишаване от земния живот, недаване възможност за небесно осиновяване чрез Кръщението; абортът е Иродово клане, опит за построяване на „щастливия" живот на родените върху гробовете на насилствено неродените, доходен легален бизнес, индустрия, печелеща от смъртните грехове на чове­чеството, поклонение  на мамона.

Детеубийството (абортът по желание) е тежък грях. При другите убийства жертвата малко или много все пак е поживяла, тук се  убива  малко бебенце преди то още да е видяло света. При другите убийства жертвата може да има макар и малка вина за нещо, тук бебенцето е напълно невинно.

На 12 май 1939 година, като посетиха Рилския монастир заедно с братството от гр. Неврокоп, свещеник Емануил Д. Манолов заедно с презвитера му Руска ми разправиха следното:

Хората от ХХI век ще се спасяват и даже ще придобиват святост за три послушания: за запазването на православната вяра и за предаването ѝ на други, преди всичко на своите деца и внуци; за ежедневно покаяние и за регулярното им участие в Тайнствата на Църквата.