Бог създал духовната същност, тоест ангелите и всички небесни чинове, тъй като ангелите, без никакво съмнение, имат духовна и безтелесна природа; безтелесна, но в сравнение с грубостта на материята, тъй като единствено Божеството е действително нематериално и безтелесно. Освен това Бог създал и чувствена същност, тоест небето, земята и това, което се намира между тях. И така Той създал първата същност подобна на Себе Си, тъй като разумната природа, постижима само с ум, е подобна на Бога. А втората същност създал доста отдалечена от Себе Си, тъй като тя е напълно достъпна за сетивата. Но трябвало - както казва богоречивият Григорий - да възникне и съчетание между двете същности - образец на висша мъдрост и великолепие по отношение на природите, сякаш някаква връзка между видимата и невидимата природа. Казвам: "трябвало", като имам предвид тук волята на Твореца, тъй като тя е най-съвършеният устав и закон. И никой не ще каже на Твореца: "Защо си ме създал такъв?", защото грънчарят има властта да изработва от глината си различни съдове (срв. Рим. 9:21), за да явява мъдростта си.

Горният случай показва човек, който не е бил добре подготвен за изхода си от този свят. Сега ще ви разкажа за случай на добре подготвен духовен човек, така че да можете да видите разликата в тези два примера.

Пред мъченическата си смърт през 305 г. св. великомъченица Екатерина се молела така:

Спаси ме от ръцете на бесовете, понеже те като много песове ме обкръжиха

Канон за изход на душата от тялото

Когато братството ни бе първоначално основано, се случи страховит, но и същевременно поучителен инцидент със стареца на скита; по-възрастните отци със сигурност помнят това. Този старец, който боледуваше от сърце, ме извика един ден, за да го изповядам. Наистина, проведохме изповедта, ала изкусителят се намеси и убеди стареца да скрие някои свои прегрешения. Вероятно те се бяха случили, докато той все още живеел в света. Когато сърдечното му състояние стана сериозно и той разбра, че времето на отпътуването му от този свят наближава, той изпрати своят брат да се върна за нова изповед. Неговият брат, който също бе монах, ми каза, че старецът е нетърпелив и ме помоли да разбера какво се случва и да се опитам да го поуспокоя, преди душата му да си замине. Бях изненадан от това, тъй като знам, че поначало монасите са търпеливи при изкушенията и болестите и не се притесняват особено от болката.

Православието е онова, което Христос е учел, апостолите проповядвали и отците запазили.

Бойте се от злото като от огън. Не му позволявайте да се докосне до сърцето ви, дори нещо да изглежда на пръв поглед справедливо и правилно. Независимо от обстоятелствата, не му позволявайте да влезе във вас. Злото винаги си остава зло. Понякога злото представя себе си като стремление към Божията слава или като нещо добро спрямо вашия ближен. Дори в тези случаи, не се доверявайте на това чувство. Това е грешно и лишено от смисъл. Вместо това, работете върху това да го прогоните от себе си.

Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.

„И аз бих искал да напиша две думи за чудото и помощта на све­ти Лука спрямо моя син и семейство.

Когато беше на две години, след пристъп на много остра болка, който отмина и след като отидохме в болницата и нищо не му откри­ха, в 1.00 ч. през нощта напълно случайно срещнахме един лекар, сякаш Бог го изпрати. С негова помощ започнахме много прегледи и откриха, че детето имаше вроден ектопичен бъбрек в областта на дебелото черво близо до половите органи. Докато лекарите разберат какво е това и ни го кажат, представяте си, бяхме живи-умрели.

Можеш да имаш дар несравнимо по-голям от дара да възкре­сяваш мъртви, да даваш зрение на слепите и да вършиш всичко, което са правили Апостолите. Кой е този дар? Любовта!

Свети мъченик Мина бил египтянин. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.).

Не мислете, че имате право да се оплаквате, когато молитвите ви са оставени без отговор. Бог изпълнява желанията ви по непонятен за вас начин.

 Кога обикновено човек идва за последен път на земята? Когато го погребват. Затова всички задочни опела са нещо крайно ненормално. Разбирате ли? На човека, чието тяло е осветено със Светите Тайни му е нужно да бъде в храма на Бога, за да се помоли за последен път.

Хората никога не се променят към по-добро чрез ненавист, принуда или осъждане. Променяме се към по-добро чрез прошка, любов и вяра.

Понякога някои от нас питаха Стареца: как може да славим Бога, когато сме болни? Той им казал, наред с други неща, че благодарение на рака умрелите от тази болест напълнили рая. Много хора станали светци поради болката по време на болестта, поради това, че да се справят с него, те започнали да се молят и познали Господа; едни открили за себе си суетността на света, а други поради собствения си проблем започнали да се молят за много събратя, които също страдали и за които те преди това не знаели.

Кондак 1

Дивни воеводо на град Солун, велик Христов угодниче и славен страдалче, свети Димитрие, който източваш за света милост от миро, на теб възпяваме похвални песни, почитайки твоята свята памет. А ти, като имаш дръзновение пред Господа, избавяй от всякакви беди нас, които вярно ти зовем:

Радвай се, свети Димитрие, славни великомъчениче и чудотворче.

Чувал съм някои хора да казват: „Ах! Каква полза от човешката любов”, което е голяма грешка. Човешката обич е безполезна и безплодна само когато в нея липсва божествената любов и няма стремеж към нея. Нима някому директно е дадена божествената любов; или пък кой може да определи нейните граници? Любовта може и трябва да бъде научена. Тя начева в нас от най-ранно детство и ако напредваме добре в нея, то тогава по Божия милост и благодат ние също биваме удостоени с божествената любов. На човек е даден талантът на любовта като дар и ако искрено пазим в себе си пътечките, водещи към нея, този талант ще израсте и ще даде плодове. Истинското преобразяване на човешката любов е божествената любов. Човешката любов начева онова, което божествената завършва.

Един от характерните белези на смирението е вътрешният покой. Той се изразява в липсата у човека на страх пред жизнените обстоятелства, увереност в промисъла Божий, бранещ ни от всяко зло.

И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях (Лука 6:31). Какви удивително прости слова! Те са така естествени, така че когато човек ги чуе за пръв път, на него даже му става неловко. Господи! Как сам не се сетих по-рано за това! Цялото учение на Христа е необикновено просто, но и така величествено. То е било насочено към хора с простодушни сърца, било възприемано от безхитростните галилейски рибари, които просветили целия свят.

Чудят се някои, че синовете на Зеведея така ясно изразили молбата си пред Христа, Който знае тайните на човешките сърца. Той им позволил да изкажат откровено молбата си, за да научи всички, които просят, да не преминават мярка в молитвите си и да съобразяват просбите си със степента на нуждите си. Младостта и наивността знаят само едно, че Бог е всемогъщ и всичко може да направи, но забравят, че Бог във всичко действа премъдро и, макар всичко да е възможно за Него, Той обаче, прави само онова, което е потребно да стане. Молбата на учениците Му била неразумна - и Всеведещият им казал: "Не знаете какво искате" (Мат. 20:22). Той ги наскърбил, защото искал да покаже, че всяко неразумно прошение носи огорчение за просителите, че горчив плод откъсва душата, когато се моли без разум. Ако Бог, по Своето взезнание и предзнание, беше отхвърлил молбата им преди да е изречена от устата им, бе могло да се помисли, че Той затваря дверите на сърцето Си за молитвите ни: от станалото, обаче, е видно, че самите молещи затварят тази врата, когато се молят нередно.

Времето съществува само за тварните същества, материи, вселени и разбира се, за нас, хората. Ние живеем и познаваме в категории, пространства и числа. Тези категории не съществуват за Бога.