Господ Иисус Христос е създал една Църква(а не църкви), на която и портите адови няма да надделеят. Една само Църква е Православната, Свята, Вселенска и Апостолска. Другите, които се наричат църкви, не са църкви, а дяволски плевели сред житото и сборища на дявола.

При заблудените и отстъпилите от правоверието няма благодат на Светия Дух, спасение и сподобяване с Царството Небесно. На нас православните нищо не ни е нужно, а само Православната вяра...

О, велики угодниче Божи, равноапостолни царю Борисе, покровител и просветител на българския народ, а на всички нас застъпник пред Господа!

Ти отхвърли езическото зловерие и нечестие и повярва в единия истинен Бог, прие божественото кръщение и просвети цялата българска страна със светлината на благочестието. Ти положи велики трудове за правоверието и напредъка на твоята държава, с молитви, бдения и духовни подвизи измоли от небесния Цар благоволение за народа си. Ти остави тленния венец на земното царство, избра постническото житие и сега, увенчан с нетленен венец от Господа, стоиш пред Неговия престол като усърден застъпник на твоя народ.

Бог първо създал Ангелите, сетне създал човека. Човеците и Ангелите съединява, за да Го славят. Вие виждате колко птиченца през пролетта пеят сладко-сладко у гората. Ние вкъщи на село имаме кокошки и петли - и те пеят. Всичко слави Бога!

Учението на Православната Църква за почитането на светите мощи е изложено и обяснено добре в първата част на „Камъка на вярата“ на Стефан Яворски, който между другото привежда причините за почитането на светите мощи, а именно: първо, свидетелството на VII Вселенски Никейски Събор, който (не в правилата, а на своето трето заседание) нарича мощите на светиите източник на изцеле­ния, с които Бог върши много благодеяния на човеците, и второ, свидетелството на свети Кирил Иерусалимски, кой­то в своето 18-о оглашение пише така: „Не само душата на светиите е достойна за почитание, но и в починалите им тела има някаква сила и могъщество. Мъртвият, паднал в Елисеевия гроб, оживял, като се докоснал до мъртвото тяло на пророка“.

Не правете нищо, без да се прекръстите! Когато тръгнете да пътувате, когато започвате работа, отивате да се учите, когато сте сами или в компанията на други хора, осенете със Светия Кръст своето чело, тяло, гърдите, сърцето, устните, очите, ушите. Целите се запечатайте със знака на Христовата победа над ада. Тогава вече не бива да се боите от магии, зли духове, баене, тъй като те се обезсилват от Кръста подобно на восък от огън и както прах се разнася от вятъра.

Духовни напътствия от старец Гавриил от манастира Кутлумуш, Света Гора, ученик на св. Паисий Светогорец

Дори да си сключил зъби до болка и пръстите ти да припукват от стискане, радвай се, защото живееш. Радвай се на тюркоазеното небе и на рубинения залез. Радвай се на перлените капки на дъжда, просто защото така е редно. Радвай се с отчаяната радост на изпонаранения войн. Нека битката е изгубена, но нали флагът е вдигнат, не си захвърлил оръжието, не си побягал позорно, защото няма с какво да бягаш. И можеш само да устоиш до края. И когато вече нямаш нищо, радвай се с висшата радост за своите ближни. Радвай се на чуждата любов и на звъна на смеха на децата, които не са твои. Дори когато небесата сякаш се сгромолясат, радвай се. И в дъжд, и в киша, радвай се. Радвай се и ликувай, презри болката, защото твоето име е човек!

Празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник, се отбелязва на Светли петък ­ първия петък след Възкресение Христово. Свързан е с "обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се нарича "Живоприемен източник", или още "Балъклъ". Така е записано в началото на синаксара на празника. Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм "Живоприемен източник".

Ето какво разказва синаксара на празника. Преди още да възлезе на императорския престол, бъдещият василевс Лъв I, наричан Макелий, разхождайки се по това място, видял един заблудил се слепец да броди из гъсталака. Слепецът помолил младия Лъв да му намери вода, за да утоли жаждата, която изпитвал, и той "навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се опечален". Тогава чул женски глас: "Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизо". Ободрен от гласа, Лъв подновил търсенето, но то и сега било безрезултатно. И отново се чул гласът: "Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място".

Един поклонник попитал йеромонах Доротей от манастира на остров Коневец, Русия:

- Как да постигна душевен мир?

- Трябва да намериш покой – с усмивка отвърнал той.

- А как да го постигна?

Ако Христос, нашата Пасха, чрез Своята Кръв ни е избавил от смъртта и ни е дарувал вечен безсмъртен живот, то нека се погрижим той да бъде за нас и блажен. Затова нека се стараем неотклонно да изпълняваме заповедите и с цялото си сърце да се стремим към небесното Царство Христово като висша и последна цел на всички наши трудове, спомняйки си думите Господни: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33), а също така и думите на ап. Павел: „За небесното мислете, а не за земното“ (Кол. 3:2).

Ако живеем така, то Господ ще ни удостои със Своето небесно царство, където ние ще се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови за вечно райско блаженство, с което да ни сподоби Господ заради Своята кръстна смърт и славното Си Възкресение. Амин!

(Чете се вместо Утринни и Вечерни молитви през Светлата седмица .)

Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, живот дарува. (три пъти)

Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето свето Възкресение възпяваме и славим. Защото Ти си наш Бог, освен Тебе другиго не знаем, и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на светото Христово Възкресение, защото, ето - чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши. (три пъти)

“Bъзсия истината от земята”, където я низведе човешката неправда и правият Божий съд. Печатът, който беше поставен върху хладния гроб от неверието, се разтопи от Божествения огън, който се таеше в него. Тежкият камък на съблазните, който го покриваше, падна и порази иудейската жестокост. Гробът сега е пуст и небесният вестител, който седи в него, сякаш пита: “Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“(1 Кор. 15:55)

Църковните песнопения славословят празника така: “Пасха свещена, Пасха нова, свята, Пасха тайнствена, Пасха всечестна, Пасха на Христовото избавление, Пасха непорочна, Пасха велика, Пасха на верните, Пасха отваряща дверите на рая, Пасха освещаваща  всички верни”.

“Този е денят, който ни създаде Господ, да се възрадваме и развеселим в него!” – Това е Пасхата Господня, Пасха на радост, Пасха на избавление от скръб, защото Господ като от палат възсия и благодатно ни озарява с радостта на възкресението. Цялата природа обновена тържествува по думите на псалмопевеца св. цар Давид (Пс. 113:6).

Господи Иисусе Христе, Сине на живия Бог, Творче на небето и земята, Спасителю на света!

Ето аз недостойният и от всички най-грешен, като прекланям смирено коленете на сърцето си пред славата на Твоето величество, възпявам и величая Твоето безмерно страдание и Ти принасям благодарност, Царю на всички и Боже, задето благоволи да слезеш от Твоя небесен престол и да се въплътиш от Пречистата Дева Мария заради нашето спасение.

Христос и след Своето Възнесение присъства в Църквата чрез Светия Дух в Евхаристията, която от най-ранни времена се схваща именно като събитие на присъствието на Христос на земята до Неговото Второ пришествие. С извършването на Евхаристията в Църквата непрестанно и винаги отново се потвърждават думите, които Господ е казал при Своето възнесение на небето: и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20).

Евхаристията представя същността на Вечния завет на Бога с хората, установен на Тайната вечеря. Тогава Господ Христос е взел хляб, благословил го е, преломил го е и е дал на Своите ученици, като им е казал: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове (Мат. 26:26-28).

Тъждественост на Църквата и Евхаристията

За Евхаристията като централно събитие в живота на Църквата и за отъждествяването на Евхаристията с Църквата се говори на много места в Свещеното Писание и в съчиненията на светите отци.

На днешния ден имаме между другото следния горчив спомен: юдейските старейшини се събрали в дома на Каяфа и разсъждавали как да хванат с хитрост Господа Иисуса и да Го осъдят на смърт. В това време, от никого не търсен, идва при тях един от дванадесетте - Юда Искариотски и казал: какво ще ми дадете, за да ви Го предам? Те му дали тридесет сребърници (Мат. 26:3-5, 14-16, Марк 14:1-2, 10-11, Лук. 22:1-6).

Не е велико дело да твориш чудеса, не е велико дело да виждаш ангели; велико дело е да виждаш собствените си грехове.

Страстната седмица или Седмицата на Христовите страдания е особено важен период в годината и в живота на всеки християнин. Но за да вникнем по-добре в нейния смисъл, се налага да поясним възникването на Великденския пост.

Ликувай от радост, дъще Сионова,
тържествувай, дъще Иерусалимова:
ето, твоят Цар иде при тебе, 
праведен и спасяващ, кротък, 
възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница (Зах. 9:9)

Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и всичката си душа, и с всичкия си разум... и ближния си като себе си. (Мат. 22:37-39)

Господ е казал, че на тази заповед се крепи целият закон и пророците (Мат. 22:40), и тя е най-голямата заповед. Най-голяма не само във Ветхия, но и в Новия Завет. Тоест на тази заповед се крепи цялото християнство. Ние живеем в такъв свят, където за една от ценностите се смята „плурализмът“, тоест свободата на мненията и различните философски направ­ления. В този свят всеки може да си избере това, което му е необходимо, и това, което желае. Но в тази свобода трябва да умеем да се ориентираме, защото в действителност истината е една. Рано или късно всеки човек, особено младият, се сблъск­ва с този проблем: в кого да вярвам, след кого да вървя, каква религия и каква философия да избера; и главното - къде е исти­ната?