Някои казват: “Вярвам, че Бог ще ми помогне”, а в същото време гледат да натрупат пари, за да не се лишат от нищо. Такива хора се подиграват с Бога, защото не доверяват себе си на Бога, но на парите. Ако не спрат да обичат парите и да възлагат надеждите си на тях, няма да могат да възложат надеждата си на Бога. Не казвам хората да нямат никакви спестявания в случай на нужда, но да не възлагат надеждите си на тях и да не им отдават сърцето си, защото така забравят Бога. Който прави свои планове, без да се довери на Бога, а след това говори, че такава е Божията воля, той “благославя” делото си по дяволски и постоянно се измъчва. Не сме осъзнали Божията сила и доброта. Не оставяме Стопанина да ни ръководи, затова страдаме.

- Представи си – веднъж ми рече Стареца – че спокойно си вървиш по улицата и виждаш някакъв човек да те подминава, който също спокойно отива по своите си работи. И изведнъж отнякъде изскача хулиган с нож в ръка. Той напада този човек, започва да го удря, дърпа го за косата и накрая го оставя лежащ в кръв на тротоара. Като си видял всичко това, няма ли да изпиташ негодувание срещу нападнатия човек? Или пък ще ти стане мъчно за него?

Съвременният християнин… понякога ходи на църква в неделя, има в своята библиотека съвременни духовни книги, в хола – стари икони, в ръцете – броеница, от време на време дава неголяма милостиня.

Човешката реч изразходва огромна психическа енергия. Става обработка на голямо количество информация, съдържаща се в паметта, после тя се облича във формата на мисли и се предава чрез думи, като система от символи и код на човешката душа. Тук се включват емоциите и въображението.

Искам да ви подаря…скъпоценна верижка от златни колелца, но нека тя бъде върху сърцето ви, а още по-добре, пазете я в сърцето си – тази скъпоценна верижка.

Седем плетки има верижката, седем прекрасни златни колелца, ето ги, запомнете ги добре!

Помагайте си един другиму с щедростта на Господа и не презирайте никого. Щом имате възможност да сторите добро, не я пропускайте.

Нови истории за св. Гавриил (Ургебадзе)

Животът на стареца Гавриил олицетворява всичките девет блаженства, защото той бе беден духом и намери царството небесно. Той усещаше всяка проява на липса на любов с цялото си сърце и плачеше, бе кротък, бе гладен и жаден за правда - и се насити; той пося словото Божие и пожъна неговите плодове – усилваше вярата на хората, даваше им надежда и любов, водеше ги по истинския път. Бе милостив и чистосърдечен; мир и благодат струяха от сърцето му! Преследваха го заради истината, хулеха го и го гонеха по всякакъв начин заради Господа Бога. Ала той всичко претърпя. Той смело претърпя докрай единствено поради любовта си към Всевишния, Комуто посвети целия си живот.

Начинът на богопочитание се състои в две неща: в точно познаване догматите на благочестието и в добри дела: догматите без добри дела са неблагоприятни Богу; Той няма да приеме и делата, ако те не са основани на догматите на благочестието. Ние нямаме никаква полза да носим името християнин, ако не го съпътстваме с християнски дела.

Ти виждаш, Господи, слабостите на моето сърце.
Ти знаеш колко често се поддавам на дяволски внушения и се изпълвам с гордост и надмeнност.
За себе си мисля повече, отколкото е необходимо,
превъзнасям се над моите близки, от които очаквам да ми оказват зачитане не според достойнството,
което имам като Твое създание и Твое достояние,
а според неугасимата жажда на моето самолюбие.
С мисъл, думи и дела не търся Твоята слава, а своята прослава пред хората.

Как един семинарист си пожела глуха девойка

Един от моите другари семинаристи на всяка цена трябваше да си намери булка, така че да бъде ръкоположен за дякон. И така, докато бяхме втори курс, той се молеше в Троице-Сергиевата лавра по следния начин: „Господи, изпрати ми жена добра, любвеобилна, чиста, целомъдрена, умна, красива, девица и да може да готви, да се грижи за децата“. Измина година, а резултат нямаше.

Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за ващите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали. За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език.

Когато човек греши, той се отделя от близките си и придобива чувството, че те не го обичат, не изпитват жалост, не мислят за него, не се интересуват от него. Подобно на езика, който, загубил чувството си за вкус, не усеща сладостта на меда - и човекът на греха става нечувствителен, не възприема любовта на хората, обижда се и всичко тълкува неправилно, счита, че всички му мислят лошото, че всички живеят и се радват, а него са изоставили.

Бог е дарил всекиму лична свобода – сам не се стреми да бъдеш в робство и ще се научиш да цениш свободата на другите.

Господ е дарувал на човека духовна свобода – и Той, Смият Той, в никакъв случай и никога не лишава човека от нея – от тази свобода. Никой вместо нас не може да реши жизненоважните въпроси и даже в миналото старците не са заповядвали по пътя към Божието наследяване. За какво да получи благословeние е длъжен да помисли самият човек.
… да избере своя жизнен път непременно трябва да направи всеки човек сам. Това е така, тъй като никой не може да се скрие зад чужд гръб.

Към края на второто хилядолетие постепенно започна реабилитацията на жителите на Содом и Гомор. Оказва се, че делата на содомците не са имали характер на престъпление, следователно тяхното наказание е било незаслужено, а Мъртво море се явява паметник на един несправедлив съд. За тази реабилитация е нужно постепенно и последователно да се подготви общественото мнение, с което се занимават телевизията и пресата. Сега у нас още няма еднополови бракове, както в някои европейски страни, но срамният разврат се счита за ненаказуем и напълно законен, нещо повече – обявен е за част от човешките права и свободи. Развратът – това не е физическо, а психологическо, по-точно – патопсихологическо явление. Човекът, загубил правилното си емоционално възприятие за света, не може да мисли правилно, превръща се в морален ренегат, не може да поддържа нравствеността, а същевременно на такива хора се дават различни постове и длъжности.

Откъс от автобиографията на стареца Филотей Зервакос, разказващ за последната среща, която той е имал със своя духовен отец, св. Нектарий Егински

Разумът, съединен с Господа продължително време чрез молитва и любов придобива мъдрост, доброта, мощ, състрадателност, милостивост и дълготърпение; накратко, той включва в себе си почти всички божествени качества.

Продължителното щастие води след себе си крайно неблагоприятни обстоятелства.

Телесният пост сам по себе си не може да доведе до пълно себевъздържане и истинска чистота; той следва да бъде съчетан със сърдечно разкаяние, усърдна молитва към Господа и често четене и размисъл над Писанието, да се извършва труд и физическа работа.

Нека духовно размислим за празника, та духовно и да го празнуваме. У всеки има начин на чествуване - начинът в служителя на Христа е словото, което напълно отговаря на деня. Никоя красота не радва любителя на хубавото така, както духовното празнуване радва любителя на празниците. Празнува и иудеинът - но по буква, защото той, гонейки телесния закон, духовния не постига. Празнува и елинът - но телесно, прилично на неговите богове и демони. Празнуваме и ние, но празнуваме, както е угодно на Духа: а угодното Нему е това, което в слово и дело е прилично на тържеството.

Какви са каноничноправните и исторически основания за мъдрите решения на Светия синод

Усилията на властите в БЮРМ са насочени към преодоляване на извращенията на македонизма и изваждане на страната от изолация. България трябва да подкрепя и насърчава този процес. Без обаче да предава българската история и светини, за които все още претендират, макар и не толкова агресивно, голяма част от политическите и църковни кръгове в Скопие. През последната година се правят стъпки за изваждане на Македонската православна църква от схизмата, в която целият православен свят я е поставил. Тази македонска политика има група лобисти у нас, които се опитват да внушават, че БПЦ трябвало едностранно да се обяви за „църква-майка“, да влезе в съслужение с нейни клирици и фактически да признае претенциите на синода в Скопие към българската Охридска архиепископия, като се отзове на македонската покана за отбелязване на 1000-та нейна годишнина. Противно на откровените лъжи и манипулации, които проводниците на интересите на Скопие у нас тиражират, Светият Синод на БПЦ, при стриктно спазване на православното канонично право, отхвърли ултимативното искане на скопския синод за „църква-майка“ и отказа да „чества“ годишнината от Охридската архиепископия край Вардара. В знак на братолюбие Синодът реши единствено възможното – да се застъпи по пътя на църковната дипломация за изясняване на каноничния статут на МПЦ. А миналата седмица архиереите постановиха, че бележитната годишнина ще се отбележи там, където единствено и е мястото – в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София. С това беше защитен не само църковния, а и българския национален интерес. Защото предадем ли вяра и църква, предаваме и България!