от Предание БГ

KumKrusta.JPGСтрастната седмица или Седмицата на Христовите страдания е особено важен период в годината и в живота на всеки християнин. Но за да вникнем по-добре в нейния смисъл, се налага да поясним възникването на Великденския пост.

Прочети още
от Предание БГ

Ликувай от радост, дъще Сионова,
тържествувай, дъще Иерусалимова:
ето, твоят Цар иде при тебе, 
праведен и спасяващ, кротък, 
възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница (Зах. 9:9)

Прочети още
от Предание БГ

Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и всичката си душа, и с всичкия си разум... и ближния си като себе си. (Мат. 22:37-39)

Господ е казал, че на тази заповед се крепи целият закон и пророците (Мат. 22:40), и тя е най-голямата заповед. Най-голяма не само във Ветхия, но и в Новия Завет. Тоест на тази заповед се крепи цялото християнство. Ние живеем в такъв свят, където за една от ценностите се смята „плурализмът“, тоест свободата на мненията и различните философски направ­ления. В този свят всеки може да си избере това, което му е необходимо, и това, което желае. Но в тази свобода трябва да умеем да се ориентираме, защото в действителност истината е една. Рано или късно всеки човек, особено младият, се сблъск­ва с този проблем: в кого да вярвам, след кого да вървя, каква религия и каква философия да избера; и главното - къде е исти­ната?

Прочети още
от Предание БГ

В последните времена привържениците на антихриста ще ходят на църква, ще се кръстят и ще проповядват евангелските заповеди. Но не вярвайте на тези, които нямат добри дела. Само по делата може да се познае истинския християнин.

Прочети още
от Предание БГ

Трябва да си поставим като първа цел и връх на съвършенството непрестанната молитва, която се крепи върху умиротворената душа и чистото сърце, за постигането на които ние измъчваме тялото си и съкрушаваме сърцето си. Връзката между всички тези подвизи и молитвата е неразривна и взаимна. Защото както редът на тези добродетели води към съвършена молитва, така и сами те не могат да останат твърди и постоянни, ако молитвата не ги възглави и увенчае. Както без тях не може да се придобие и доведе до съвършенство тази непрестанна, чиста и невъзмутима молитва, за която говорим, така и тези добродетели, които вървят напред в устрояването на живота по Бог, не могат да се проявят в съвършенство без незаспиваща молитва. Затова ние не бихме могли да пристъпим направо към разсъждаване на силата на молитвата, увенчаваща зданието на всички добродетели, ако преди това не посочим и разгледаме всичко, което трябва да се отстрани или приготви с оглед на нейното придобиване. С други думи, според смисъла на Евангелската притча (Лук. 14:28-30), трябва първо да изчислим и съберем всичко, потребно за построяването на тази най-възвишена духовна кула. Обаче, макар и да бъде приготвено всичко това, то няма да послужи за работа както трябва, и няма да допусне правилното достигане до най-горните върхове на съвършенството, ако преди това след изнасянето на всяка порочна нечистота и изхвърляне на отпадъците и мъртвата смет на страстите върху живата и твърда земя на нашето сърце не бъде поставена най-здравата основа на простотата и смирението, като Евангелския камък (Лук. 6:48), върху която да може да се издигне тази кула на духовните добродетели така, че да стои непоклатимо и да издига главата си до най-големите висоти на небето, разчитайки на своята здравина. А когато тя бъде съградена върху такава основа, тогава нека да вали проливният дъжд на страстите; нека като стенобойни машини напират стремителните реки на гоненията; нека вилнее свирепата буря на враждебните духове - кулата не само че няма да рухне, но и не ще почувствува дори тяхното приближаване.

Прочети още
от Предание БГ

Който обича Господа, винаги Го помни, а паметта за Бога ражда молитвата. Ако не помниш Господа, няма и да се молиш, а без молитва душата няма да пребъде в Божията любов, защото чрез молитвата идва благодатта на Светия Дух. С молитвата човек се пази от греха, защото умът, който се моли, е зает с Бога и със смирен дух стои пред лицето на Господа, Когото душата на молещия се познава.

Прочети още
от Предание БГ

По време на Великия покаен канон на преп. Андрей Критски на св. Мария Египетска са посветени отделни тропари. Цялото прочитане на това наистина велико духовно произведение е по време на утренята на четвъртък през петата седмица на Великия пост.

Тази утреня е навярно най-дългата през годината. На нея също така се чете още едно удивително и поразително по своето въздействие произведение – житието на преп. Мария Египетска. Преподобният авва Зосима Палестински лично се срещнал със светицата. Там четем следното: След една година старецът Зосима изпълнил последната молба на отшелницата. Той дошъл на онова място, където я видял и разговарял с нея за първи път.Дълго я търсил той, и най-после я намерил мъртва. Тя лежала на земята, а ръцете й били сложени като за молитва.Но той не знаел дали ще бъде угодно на преподобната той да я погребе. Веднага щом помислил това, че до нейната глава било написано:

Прочети още
от Предание БГ
Напразно мислиш, че богатството или изобилието, или поне заможността биха били полезни или успокоителни за теб. Богатите се тревожат още повече, отколкото бедните и нуждаещите се. Бедността и лишенията са по-близо и до смирението, и до спасението, ако човек не е малодушен, а с вяра и упование се повери на всеблагия Божий Промисъл. Досега Господ ни е хранил и занапред е силен да стори това.
Прочети още
от Предание БГ

Наказанието от Бога в този живот е знак, че в бъдешия живот ще получим от Него опрощение на нашите грехове.

Чрез страданията се очиства духът и на сърцето се дарява залогът на оправданието и спасението ни от Бога.

Този живот е временен, а бъдещият е безкраен. Да потърпим известно време, за да се радваме вечно.

Душата бива довеждана до духовното съвършенство посредством изкушенията и скърбите.

Дяволът причинява скръб на човека, за да падне в униние или да възроптае, но ако това не последва, изкусителят си отива посрамен. Цялото Свещено  и светоотеческо Писание ни говори за необходимостта от скърби и всички богоносни отци ни убеждават в това според казаното: ако искаш да бъдеш съобщник на Христовата слава, трябва да бъдеш съобщник и на Неговите страдания.

Прочети още
от Предание БГ

Никой наш дар не може да бъде приятен Богу тол­кова, както да принасяме пред Него словесни души чрез пока­яние. Защото целият свят не струва една душа, тъй като светът е преходен, а душата е нетленна и вечна.

Прочети още
от Предание БГ

Ние се намираме тук, на земята, като под някаква епитимия. Затова не се удивлявайте, че с вас непрестанно се случват някакви неприятности, не­щастия и беди. Всички ние постоянно грешим, подхлъзваме се и падаме. Ние всъщност попадаме в прим­ките на демоните. Светителите постоянно подчерта­ват, че е важно винаги отново да ставаме и да про­дължаваме пътя си към Бога. Дори и сто пъти на ден да паднете, не се разстройвайте, не спирайте внима­ние върху това; само станете и вървете напред, без да се обръщате назад. Каквото било, било и е минало. Вие само вървете напред и се молете за помощ от Господа.

Прочети още
от Предание БГ

Чрез истинското покаяние душата се съкрушава и изтънява, и се съединява с Бога чрез сълзите на истинския плач. И когато в нея се запали Господният огън, тогава се изпича като хляб и се утвърждава блаженото смирение.

Така покаянието, сълзите и смирението се преплитат в едно свещено трисплетено въже и се съединяват в една сила.

Свойствата на тази прекрасна трисъставна сила са:

- най-радостно приемане на униженията, душата ги посреща и прегръща като лекарство за изцерение, като изгаряне на нейните недъзи и големи грехове (гл. 8);

- унищожаване на всеки гняв и успокояване;

-съвършено невярване на нашите добри дела и желание постоянно да се учим.

Прочети още
от Предание БГ

 Благовести,земьо, великата радост, възхвалявайте, небеса, Божията слава (Припев на 9-а песен на канона на Благовещение). Каква радост се повелява на земята да Бла­говести? - Радостта на спасението в Господа Иисуса Христа. - Цялата земя била в дълбок траур и макар с увереност да очаквала, но дълго-дълго не виждала избавление. Накрая благата вест е донесена от небето, възвестена е по цялата земя и е приета радостно. — Благовести, земьо, тази своя велика радост.

Прочети още
от Митрополит Йеротей Влахос

Често на различни срещи и даже на църковни събори се чува мнението, че „заради единството“ трябва да се стигне до консенсус по някой въпрос, дори и ако по него няма единомислие.

Случва се и едни и същи съборни институти, в които заседават едни и същи хора, да приемат взаимно противоречащи си решения, оправдавайки се с това, че го правят „заради единството“. Има политици и църковни деятели, които твърдят, че се борят за единство на института, който представляват, изкуствено противопоставяйки себе си на тези, които уж не са заинтересовани от опазването на единството.

Прочети още
от Предание БГ

Гледай напред с вяра, назад с благодарност, нагоре с молитва, надолу с покаяние, навътре с внимание! И наоколо с любов.

Прочети още
от Предание БГ

Душата на грешника е привидно тихо и безметежно блато. Колкото са комарите и доволно квакащите жаби там, толкова бесове обитават в тази жалка, порутена душа. Но тези бесове са от „тихите” бесове, те се спотайват вътре и се стремят с нищо да не безпокоят пленената от тях душа- робиня. Те дори могат да работят за материалното благополучие на жертвата си и да възпитават в нея куп блестящи пороци във вид на светски добродетели. Нетърпимата воня на тази душа-блато грешникът не я усеща, защото се е приспособил към нея, а зеленикавата тинна кал той счита за бляскава пурпурна дреха. Тук навсякъде цари доволство и сладникъв покой; вечерно време и през нощта това блато издава дори някакво сияние, и това е суетната слава на днешния загиващ в злото свят.

Прочети още
от Предание БГ

Докато човек не се възроди в Духа, сатаната крепко ще стои в неговото сърце. Той знае всички помисли, чувства, стремления, склонности и страсти на човека, така че може да преразкаже всички грехове, извършени с течение на живота, което се и случва по време на митарствата. Единствено покаянието разкъсва нашето греховно ръкописание (виж Кол. 2:14), но ние често се отнасяме към него не както трябва, лекомислено. Има осъзнаване на греха, но липсва покаянието; а тогава дали грехът ще бъде изтрит из книгата на съвестта? Порочни могат да бъдат не само делата, но и думите, мислите, намеренията. Да се отдадем на страстите, дори само в мислите, означава да оскърбим Светия Дух. Ето в това се състои разликата между обществения правов морал и християнската нравственост!

Прочети още
от Предание БГ

"Бог е любов", ни казва св.евангелист Йоан (1 Йоан: 4:8). И наистина, това е Неговата най-вярна характеристика, чрез която ние, хората, разбираме какво е Бог.

Разбира се, по думите на св. Дионисий Ареопагит, както и според апофатическата теология на Църквата, Бог не е нито дух, нито слово, нито сила, нито светлина, нито живот, нито субстанция, нито време, нито наука, нито истина, нито Царство, нито мъдрост, нито милосърдие... (вж. "За мистичната теология", гл. 5).

Всичко това показва, че Бог е отвъд всяко човешко знание.

Но нека ми бъде позволено да кажа, че трябва да се посочат някои изключения, свързани със самото име "любов": Бог не е нищо друго, освен Любов.

И наистина Бог, Който е Бог на нашите отци, единственият истинен Бог, не е нито отмъстителен, нито дори "справедлив", според нашите човешки представи и очаквания. Той не прилича на полицай, който налага ред, като отбелязва и най-малките ни провинения, нито на съдия, чийто дълг е да съди безпристрастно, с цел да накаже виновния за назидание на останалите.

Прочети още
от Отец Владимир Дойчев

Българският народ преживя доста трагедии през последните тридесетина години. Една от най-големите от тях е срещата му с „праведниците“… Разбира се, не става дума за истински праведници. И децата лесно ще забележат, че такива се срещат рядко. Говоря за хора, които възприемат себе си за гениални, надарени, осветени, богоизбрани. Някои дори не вярваха в Бога, но усещането за особено избраничество беше все така натрапващо се. Те идваха и си отиваха. Заемаха важни постове. Създаваха кризи и катастрофи. А после до един се разсърдваха на „простия народ“, който не е оценил изключителните им заслуги. Един след друг, „месия“ след „месия“, уморяваха и обезсърчаваха народа, на когото е забранено да е уморен и обезсърчен, защото на опашката чакат нови герои.

Прочети още
от Предание БГ

За духовния човек всичко е едно голямо състрадание. Изнемогва, състрадава на другите, моли се, утешава. И макар да понася чуждите страдания като свои, винаги е пълен с радост, защото Христос отнема болката му и го утешава духовно.

Прочети още
Dog