Мъжки постъпи БПЦ и това ще се зачете...

от Николай Фенерски

Има хора, за които този паметник нищо не означава.

Имената на хората в конкретния случай нямат значение, а и тези, които се вълнуват от въпроса, знаят кой какъв е и защо такъв е. Дали е Иван или Петкан, няма разлика, винаги ще се намират ивановци и петкановци. Въпросът е, че техните действия и думи могат да заблудят някого. Аз съм никой и от моята защита Църквата няма нужда. Нея Бог си я защитава много по-добре от всякакви човешки опити за защита. Затова моля следващите редове да се приемат единствено като личната ми и неангажираща никого позиция.

Пиша за Православието вече повече от десет години. Предстои и да издам съвсем скоро един сборник с есета за покаянието. Никъде и никога не си позволих да кажа една дума накриво против клира, срещу свещениците и поповете (има разлика). И мисля, че дойде времето да обясня защо не се включих нито веднъж във възмутените хорове на хулителите и плювачите, които получават почти греховно удоволствие, когато обсъждат стойността на часовници и автомобили.

Преди да кажа каквото и да било, ще попитам нериторично – знаете ли защо не е конформизъм да не говориш против Църквата и какво различава конформизма от благоговението? Бог сам е основал Църквата и тя е непогрешима. Личностите в нея се обличат в расо, в друга нова дреха, те вече не принадлежат на себе си. Започват да служат от тоя момент и целият им живот е служение. Затова и най-компрометираният свещенослужител притежава нещо, което няма как да бъде пренебрегнато или похулено. И то му е дадено с неговото ръкоположение. Свещенството е висша мисия, от друг разред, от друго по-високо ниво в битието човешко. То е тежест и отговорност, каквато малцина имат плещи да носят, без да се огънат. И винаги съм разбирал, че свещениците са човешки същества с всичките ни присъщи слабости. Затова нямам право да кажа една дума срещу тях. Останали ли са на страната на Църквата, един звук не мога да издам срещу тях. Нито гък. Да обиждам нашите архиереи и клира е като да обиждам Бога. А ако са отстъпили, тогава става тъжна картинка и по-добре да не се меся в нея. Не бива да съдим или да се присмиваме в подобни случаи, защото ние на тяхно място може би щяхме да се издъним още повече. Говоря за отстъпление от Христа и за навлизане в масонството, не за някакви дреболии, но спирам с тази тема.

 

И през годините колкото и да пишех срещу това и онова, срещу секти, езичество и душевни недъзи, много си падам по крайните, хулигански и заядливи изречения, никога не си позволих лоша дума относно Църквата, дори да виждах неуредици и слабости. Такова ни е времето, неуредено и слабо, заслужили сме си и Дионисий, и всички останали срамоти. И това е точната дума. Представете си, че във вашето семейство има нещо пошло и грозно, че дядо ви се напива и бие баба ви – ще излезете ли на улицата да разказвате колко гаден е той или ще се опитате да скриете? Няма ли да изпитвате срам да говорите за това пред други хора? За това говоря. Не може и не бива да се смятаме за нещо повече от обикновени миряни, каквито и да сме, дори да се причастяваме всяка седмица или да сме ходили три пъти на хаджилък или случайно да сме най-добрите псалтове в региона. А щом сме на това място в йерархията, редно е да свеждаме глави, дори да сме недоволни. Нямаме ли послушание, пълни сме с гордост.

Не така обаче смятат някои лица, получили през годините малко медийна слава. Славата ли, парите ли, демоните ли, всичко накуп ли кара тези лица да се възприемат като инстанция. И, забравили за човешкото смирение, за задължителното ни християнско послушание и възприемане на чиноначалието без ропот, те се осмеляват в днешния чудесен момент да наричат нашите владици и Патриарха „несъстоятелни“, твърдят, че ни били направили за „посмешище“ с решението да не участват в Събора, говорят за „православен български кинжал“ в гърба на Вселенската патриаршия, обсъждат с ирония цените на свещите и таксите за требите. След което отново се съсредоточават болезнено върху своята стара и незаздравяваща рана – Русия. Много ги боли и не могат да не я споменат. Русия отново им виновна за всичко. Казвам ви пак – пари, слава, гордост. Тия неща объркват мозъка на човека и понякога много дълбоко го увреждат.

Затова ги питам тия ужким българи – кви сте па вие, бе? Кой ви даде правото да говорите срещу Църквата, в която и вие влизате и от която и вие произлизате? И като какви се изказвате? Обикновени журналисти ли или нещо повече? Да не би да сте ръкоположени тайно и да сте станали равни на архиереите? Как не ви е срам, бе? Забравихте се дотолкова, че вече ми е невъзможно да говоря с вас. Посмешището сте вие, дето не разбирате историческата сила и божествения промисъл в решението на Синода. И това решение е така смело, толкова безпрецедентно, категорично и вдъхновяващо, че мога да изпитвам само радост от тая Божия милост. Но за вас това беше краят като авторитети. Вие достигнахте своите предели и оттук нататък никой мислещ човек у нас няма да ви възприема сериозно. Няма значение, че сте силни на деня, че сте из всички медии, че владеете средствата за манипулация – няма никакво значение, честно. Бог си знае работата.

Мъжки постъпи БПЦ и това ще се зачете. И никакви безпомощни писъци на български квазиинтелигенти не могат да променят тоя факт. Имайте малко доверие бе, другари, малко човещинка, стига с това ваше ненаситно его...

Николай Фенерски