Трябва ли БПЦ да подпише постфактум документите, редактирани на събора в Крит!?

от Доц. Костадин Нушев

През изминалата седмица в публичното пространство се появиха настойчиви призиви Българската православна църква много спешно да помоли да й бъде позволено да подпише постфактум документите, редактирани на събора в Крит!?

Подръжниците на това спорно предложение считат, че в противен случай на четирите поместни автокефални патриаршии, които по свои съображения са взели своето суверенно решение, ще им бъде наложена схизма или те едностранно ще се окажат в положението на схизма! Това твърдение само по себе си заслужава специален каноничен и църковно-правен анализ, но в основанията, които се привеждат за него има нещо твърде странно и превратно от логическа гледна точка.

Не става ясно защо нашите архиереи, изразили принципните си възражения и отказ да подкрепят спорните текстове на един от документите, трябва сега да се откажат от своето становище и църковна позиция и да молят да им бъде позволено да подписват редактирания вариант на този документ? Защо да го направят след като със същите аргументи някои от най-авторитетните архиереи и богослови на Православната църква, които са присъствали на Събора в Крит и са участвали, доколкото им е било позволено, в обсъждането на текстовете, са отказали да подпишат документа именно поради същите тези причини, оснавания и православни богословски аргументи! Едните са отишли, видели са за какво става дума, опитали са да предложат смислени поправки, които са били отхвърлени, и не са подписали текста въз основата на същите църковни и богословски аргументи, които си остават непроменени както преди събора, по време на неговото свикване и след това! А нашите архиереи, предвиждайки този ход на разискванията на базата на трезва и критична оценка за приетите спорни правила на регламента на събора, не са отишли и очакванията им са се оправдали!

Сега само на базата на фактическото положение, че съвещанието в Крит се е провело без четирите патриаршии, трябвало да се молят да им позволят да се подпишат под редактирания набързо и по неудовлетворителен начин вариант на спорния текст!? Позицията на Антиохийската патриаршия по този въпрос е ясна, а вероятно такава ще бъде и позицията на Руската православна църква: в този им вид редактираните набързо и в ограничен и непредставителен за Вселенското православие формат документи не могат да се считат за окончателни и приети с необходимия всеправославен консенсус! Работата върху тях ще трябва да продължи, според предложението на четирите патриаршии, докато не се постигне истински консенсус и не бъдат подкрепени тези предварително изработени проекто текстове чрез съгласието на всички поместни и канонично признати автокефални православни църкви!

До този момент текстът на документите може да се приема от изразилите ясно своите възражения партриаршии само като препоръка или като израз на извършен консултативен процес по редактиране на съдържанието! Документите следва да се разгледат за сведение от Свещените Синоди на четирите патриаршии без да имат задължиелна сила за неучаствалите в съвещанието на епископите в Крит! Разбира се тези документи, които не са спорни и по които е бил постигнат предварително консенсус още на предсъборните съвещания, могат да се приемат като пастирски насоки за работа на Църквата в нейните съвременни мисонерски и други дейности в контекста на днешните национални, международни и междуцърковни условия! Това суверенно право на решение, обаче, принадлежи на автокефалните патриаршии и на техните върховни управителни органи, които изразяват волята на вярващия Божий народ!

автор: доц. Костадин Нушев