"Критска пролет" на Православието (II обновено)

от Пътят на отците

1.
"Разкол в Православието!"; "Студена война в Православието!"; "Цариградските реформатори срещу Московските догматици!"; "Архиконсерватори нападат събора!"; "БПЦ отрича диалога!"; "БПЦ взриви Православието!" - това четем от една седмица и ще го четем дълго.  
2.
"Едни слова сменяха други, и думите раждаха думи, и много чернилка се изля върху истината, и с многословие я прикриваха... Аз не подписах унията".
Така св. Марк Ефески описва Флорентинския събор през 1438-1439 г. В страшни дни за Православието бил онзи събор, и още по-страшни изпитни идвали, ятаганът вилнеел над величествения Търновград, наричан доскоро Втори Рим, кръв бликала от избодените очи на иконите, до падането на Константинопол оставало едно стенание... И тогава папа Евгений ІV решил, че това е сгодното време, щастливият кайрос. И поискал от православните пратеници дребен компромис - ще ви помогнем, но първом се отречете от православието, на което светецът отвърнал: "Знаеш ли на какво прилича твоето предложение? Приеми да ти отрежат главата, пък после ходи където искаш". И когато папата не видял подписа на Марк Ефески под акта за унията, рекъл: "И така, ние нищо не направихме"... 


3.
...
4.
"Независимо от нашите различия, ние, православните, трябва да подчертаем, че единственият път, по който трябва да тръгнем по света, е единството. Това изисква жива жертва, упорита работа и тежка борба", каза Вартоломей при откриването на събора. 
Не знам какво Всесветейшеството разбира под "жива жертва", но що ли си мисля, че не ще да е това, което разбира св. апостол Павел в посланието до римляните. 
За "жива жертва" на олтара на икуменизма са отредени: Едната Свята, Съборна и Апостолска Църква, Светото Православие и самият Иисус Христос, който е глава на Църквата. Защото едно е диалогът, съвсем друго - отстъплението от догматите, каноните и Свещеното предание. Както общуването е различно от евхаристийното общение. 
Ако някой от проклетисващите БПЦ благоволи да прочете най-оспорвания документ "Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят", ще забележи как иззад загладените фрази стърчат едни издайнически дълги уши. Дългите уши на икуменизма, наречен "всеерес" още от цариградския патриарх Герман ІІ (ХІІІ в.), а в наше време - от св. Юстин Попович.
Ако някой (като една млада филоложка от Одеския университет) си направи труда да сравни версиите на документа на различните работни езици, ще открие прелюбопитни детайли в 5 от пунктовете. 
 В руската версия терминът "икуменическо движение" се среща 4 пъти буквално и 4 пъти - като перифраза ("движение за възстановяване единството на християните", "движение към сближаване на Църквите").
В гръцката версия - 6 пъти буквално и 3 пъти - описателно.
Във френската - 7 пъти буквално и 2 пъти - като перифраза.
В английската - 12 пъти буквално, без увъртания. 
И така: в 5 пункта на документа в 4 езикови версии икуменизмът е назован 29 пъти директно и 9 пъти срамежливо. Това не са грешки на преводачите. А дозиране според аудиторията. Това е подмяна и въвеждане в заблуждение.
Измежду стотината възражения срещу този документ нито едно - нито едно! - не произтича от Руската Православна Църква. Обичайните заподозрени в икуменизъм са двама патриарси - Цариградският и Московският. Патриарх Кирил успокояваше, че в документите на събора няма и следа от икуменизъм. 
Ако БПЦ беше "слуга на Кремъл", щеше да е на събора. Но БПЦ не е ничий слуга - нито на Кремъл, нито на Фенер. БПЦ се опълчи на Цариградската и на Московската патриаршия. Едновременно. Някога Русия прие от България кирилицата и православието, азбуката и църквата, знанието и вярата. "Ако да не бяха български духовници и просветители, Русия беше на косъм да приеме исляма", казва акад. Дмитрий Лихачов. Днес - слава Богу! - РПЦ се присъедини към позицията на българския Св. Синод. Беше неизбежно. 
Защото икуменизмът е другото, перфидното измерение на геополитиката. Той е част от войната срещу Православието и срещу Русия, най-голямата православна държава.
"След падането на комунизма единственият наш враг остана православието", обяви Бжежински. "Православието е главната заплаха за западната цивилизация, заплаха, по-страшна от исляма. Православните ценности противоречат на световните", обяви Карл Билд, каквото и да разбира под "световни ценности".
Лесно е да си обясняваш вътрешноправославните противоречия само с вековния сблъсък между Втория и Третия Рим.
Войната срещу Православието не е само война срещу Русия - гореща, студена, териториална, икономическа, духовна, всякаква. Големият въпрос е: защо е тъй ненавиждано Православието? Защото главата на Църквата е сам Иисус Христос. Другите, които наричат себе си църкви, са човешка направа, рожба на човешките амбиции и човекоугодието. Да погубиш Православието значи да погубиш Христа. Каква безумна амбиция!  
5.
В отсъствие на 4 от 14-те автокефални църкви събирането в Крит е маргинално и неговите решения не са задължителни за никоя църква. Не така мисли Вартоломей. И напомня заканително "Константинополския събор от 1872 г., приел едни от най-важните решения за последните столетия". Тези "най-важни решения" са едно решение - Цариградската патриаршия обявява Българската църква и българския народ за схизматични и ги осъжда като етнофилетистки. 
Фенер налага позорната схизма на един несъстоятелен псевдосъбор (като Критския), който не е всеправославен, схизмата е противоканонична и нищожна юридически. Фенер извършва това грозно, недостойно деяние от най-кристални етнофилетистки, гръкомански позиции, болен от гръцката мегали идея, бесен от своето безсилие да възпре народоспасителното и душеспасително екзархийско дело, разтресен от факта, че Екзархията очертава реалните граници на бъдещата българска държава, и защото българите в Егейска Македония и Тракия се изплъзват изпод фанариотска власт.
Днес Вартоломей повтаря своите предци и плаши със схизма. Кого? Четири църкви - Антиохийската, Българската, Грузинската и Руската. 195 милиона православни! Ха-ха!      
Това не е всичко. Последното "изобретение" Вартоломеево предвижда Всеправославният събор да бъде постоянно действащ орган, специална структура под "мъдрото ръководство" на Цариградската патриаршия (естествено!), която да управлява и контролира автокефалните църкви, да се меси в тяхната работа, да им налага "правилните" позиции и решения, да ги обвинява в разкол, да ги осъжда, а защо не - и да ги отлъчва! Това е заговор срещу независимите и равнопоставени православни църкви.  
Но! 
Има светъл лъч. Българската Православна Църква, малка, бедна, схизматизирана, пренебрегвана, немощна, чиято сила в немощ се прояви (2 Кор. 12, 9-10), извърши чутовен, исторически подвиг, и първа се възправи срещу посегателството над Светото Православие, и даде урок как се отстоява правдата. 
Затова накрая, след благообразните речи, закани и селфита, когато антисъборът приключи, Вартоломей ще каже като папа Евгений ІV - "И така, ние нищо не направихме..."



автор: Велислава Дърева