от доц. д-р Николай Гочев

Митрополит на Калаврита и Егиалия

Амвросий (Ленис)

Отворено писмо 

до всесветейшия архиепископ на Константинопол и Вселенски Патриарх

Господин Вартоломей

Във Фенер

Егион, 25 април 2017

Тема:

Благодатният Огън и „църквите“

 

Всесветейши,           

Долуподписаният, един всеокаян епископ на православната Църква и същевременно недостоен и трижди окаян Ваш брат в Христа, се осмелява да издигне гласа си и да се обърне към Ваше Всесветейшество, за да предложи на вниманието Му доказателствени елементи, според които решението за „църквите“ напроведения в Крит Велик (?) Събор вече беше тържествено отхвърлено от Основателя  на нашата Църква, възкръсналия ни Спасител – Иисус Христос!

Откъде черпя смелост? „Защо толкова дързост?“ - може би ще се запитате. И тъй, с дълбоко уважение, но и с дръзновение Ви отговарям. Моята смелост аз черпя:

Прочети още
от Доц. Николай Гочев

На 26-ти ноември м.г. комисия от представители на пет светогорски манастира (Кутлумуш, Ксиропотам, Симонопетра, Ставроникита, Григориу) са представили на Свещения Кинотис (ръководния орган на монашеската република) позиция относно окончателните документи на Критския събор, както им е било възложено от Кинотиса през май 2016-та. Това становище е станало и официалната позиция на Света Гора относно резултатите на събора.

Прочети още
от Пътят на отците

Като чувстваме нашата слабост и трудността на възложеното ни дело, но и тежестта на отговорността ни пред повече от хилядогодишната, но и скорошна светогорска изповедническа традиция, усилно призоваваме закрилата на Покровителката на нашето Свято Място Света Богородица и на Светите Светогорски Отци, като знаем, че обосновката на каквато и да било богословска позиция трябва да произтича от преживяването в Светия Дух на апостолската Традиция на Църквата, което имаха светите и богоносни Отци, и в което и ние с Божията благодат се стремим да участваме.

Прочети още
от Предание БГ

В будизма средства и път към спасението ("марга") по описанието на С. Чатерджи и Д. Дата са:

1. Правилните възгледи. Незнанието се смята за главна причина на нашите страдания. Ако се отстранят условията, пораждащи нещастията, ще се прекратят и страданията. Правилните възгледи представляват приемане и правилно разбиране на "четирите благородни истини", формулирани от Буда:

1) Животът в света е изпълнен със страдания;
2) Има причина за тези страдания;
3) Страданията могат да бъдат прекратени;
4). Съществува път, водещ към прекратяването на страданията.

Прочети още
от Пътят на отците

Св. Синод в заседанието си на 15. 11. 2016 г., прот. № 22 – пълен състав, разгледа текста „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят”, приет на състоялия се през м. юни т.г. събор на о. Крит, Гърция, и прие следното СТАНОВИЩЕ:

На заседанието си от 01.06.2016 г., прот. № 12, Св. Синод в пълен състав реши да предложи отлагането на Великия и Свят събор на Православната Църква като подготовката за неговото провеждане да продължи. В противен случай, Св. Синод заяви, че БПЦ-БП няма да участва в него.

Прочети още
от Прот. Михаил Ковачев

В началото на септември тази година се състоя среща между Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил и Пирейския митрополит Серафим, която се проведе в Пирейската митрополия в Атина. Поканата беше отправена по време на посещение в Гърция на група миряни и духовници начело с митрополит Гавриил. Веднага направи впечатление изключителната сърдечност и радост, с която Пирейският митрополит посрещна своя гост и уважението, което му оказваше през цялото време на гостуването. В хода на срещата двамата йерарси споделиха своя опит в различни сфери от епархийската си дейност. Именно това беше вторият момент, който остави силно впечатление у присъстващите: броят и широките мащаби на образователната и социална дейност на Пирейската митрополия. На първо място митрополит Серафим сподели подробности около организирането и дейността на радио Πειραϊκή Εκκλησία, най-обичаното и слушано църковно радио в цяла Гърция и диаспората, за което с голяма топлота са се изказвали и съвременните гръцки старци, като например, св. Порфирий Кавсокаливит. Владика Серафим очерта и някои други дейности на неговата епархия, сред които:

Прочети още
от Николай Гочев

През юни т.г. на остров Крит се проведе среща на предстоятелите на десет автокефални православни църкви, придружавани от някои епископи. Срещата беше замислена като събор на цялата Православна църква и затова беше наречена от организаторите й „Свят и Велик Събор“.

Светият Синод на Българската църква взе решение (на 1-ви юни т.г.) да не участва в срещата. Това решение беше последвано от Синодите на Антиохийската, Грузинската и Руската църкви. Така че съборът не успя да стане всеправославен, а остана съвещание на част от предстоятелите и част от епископите. Причина за това е несъгласието на Синодите на четирите Църкви с документите, предложени за подписване на срещата. И това несъгласие е основателно. Ето защо. 

Прочети още
от Пътят на отците

Няколко години преди да почине о. Серафим получил писмо от една афро-американка, която, като новопокръстена, изучавала Православието и се опитва­ла да разбере немилостивото отношение на някои православни християни към хората извън Църквата – отношение, което й напомняло за преживяното от собствения й народ. „Дълбоко се вълнувам – пише тя – от това как Правосла­вието гледа на хората, които светът нарича западни християни, т.е. протестанти, римокатолици. Чела съм много статии от много православни писатели и някои използват думи като „паписти“ и пр., които силно ме смущават и които намирам за доста обидни. Смятам ги за такива, защото принадлежа към раса, която е била подложена на твърде много обиди, и не бих искала аз да възприема този навик. Дори „еретик“ ме притеснява. (…)

Къде е моето място и това на приятелите и роднините ми? Те или не знаят за Православието, или не го разбират. Но те все пак вярват и почитат Иисус Хрис­тос (…) Трябва ли да се отнасям с приятелите и роднините си, сякаш те нямат Бога, нямат Христа? (…) Или пък бих могла да ги наричам християни, само че такива, които не са намерили истинската Църква?

Когато задавам този въпрос, не мога да не си помисля за св. Инокентий Аляски, който посетил францисканските манастири в Калифорния. Той си останал съвсем православен, но се отнасял със свещениците, които срещнал там, с ува­жение и благост, а не ги е обиждал. Това, надявам се, казва и Православието за това как да се отнасяме с другите християни.“

Смущението на тази жена било, всъщност, доста разпространено сред хората, които се присъединявали към православната вяра. Сега, когато се приближавал към края на краткия си живот и отхвърлил младежката си горчивина, о. Серафим отговорил така:

Прочети още
от Йеросхимонах Димитрий

Не подобава  мирянин да учи всенародно, а трябва да слуша ония,

които са получили благодат да учат.

(64 правило, VI Вселенски Събор)

„Еретик или мъченик е убитият във Франция римокатолически свещеник Жак Амел?“ Питат и отговор не искат.

Използваха една реална човешка трагедия, за да рекламират своето фалшиво християнство. Големи думи за състрадание и любов, а на дело - така възлюбиха чуждите, че открито намразиха своите.

Това са те, няколко български писатели и философи - Деян Енев, Теодора Димова и Тони Николов, които още преди Римския папа вече канонизираха убития Жак Амел и никак не се нуждаят от Божия Съд, защото очевидно си имат свой, по-добър.

Наистина ли трябва да им напомняме, че само Бог е крайният Съдия на всички хора?

Точно поради тази причина и аз не желая да говоря конкретно за Жак Амел. Защото никой земен човек няма право да осъжда конкретни хора и вечни съдби.

Но въпреки това мога да поставя нещата на принципна основа. Защото Бог ни е дал достатъчно критерии за това. 

И така, обръщам се към вас, гореизброени деятели на портал „Култура“.

Прочети още
от Милена Дойчева

Не мога да се отърва от мисълта, че българската църковна действителност все повече заприличва на семейство с тежки проблеми. Прибират се съпрузите изнервени от работа и още от първия поглед започват да се карат. С всичките му там придружаващи елементи – крясъци, обиди, чупене на чинии, тряскане на врати и т.н. А също и с даване на съседите за пример, че са по-свестни от нас. Накрая сядат на общата трапеза със сърдити физиономии. Не се поглеждат. Мълчат тежко. Децата се чудят къде да се скрият, за да не го отнесат и мислено заемат страната ту на единия, ту на другия родител. На следващия ден възрастните бързат за работа пак изнервени. После всичко се повтаря.

Слава Богу, дали заради сезона на летните отпуски или по някаква друга (надявам се) по-благородна причина, потокът от обиди като „зомбита“, „сектанти“, „зилоти“, „старостилци“, „талибани“ и т.н. започна да понамалява. На негово място обаче се появи нещо, което в никакъв случай не е по-добро. Бликна едно пълзящо внушение, че всеки, който не е съгласен или по някаква причина се съмнява в богословската аргументация на тезата за многото „църкви“, просто не е интелигентен (виж: http://kultura.bg/web/що-е-църква-i/). В някои текстове по подразбиране тук се включва и Светият Синод, който, видите ли, нямал „духовен потенциал“ и ерудиция. А за богословската грамотност на останалите от клира няма какво да говорим. За миряните пък съвсем…

Прочети още
от Отец Владимир Дойчев

Видяхме се скоро с един приятел… Хубаво нещо са старите приятели. Не е нужно да се „представяш добре“ пред тях. Щом са с теб, значи са те приели. Можеш да бъдеш такъв, какъвто си… Поговорихме. Посмяхме се. И измежду многото приказки за кратко изплува от миналото една случка. От тези, дето първо ти се виждат много забавни, а после не чак толкова.

Една вечер в Богословския факултет бяха дошли на гости някакви католически духовници. Не помня точно какви. Дали сред тях имаше някой епископ или пък бяха учени свещеници – това се е изтрило от съзнанието ми. Очевидно бяха уважавани хора. Веднъж в седмицата след Вечернята се чете акатист на св. Климент Охридски – покровител на параклиса, факултета и целия университет. Спомням си как свещеникът напевно четеше думите, а те освен молитвен дух създаваха и усещане за неловкост: 

„…Виждайки след смъртта на свети Методий лютото гонение от папските духовници срещу учениците Методиеви, ти, светителю отче Клименте, изпита тежка скръб, но ти не потърси спасение от другаде, а възложи цялата си надежда на Бога, и дойде в нашата славянобългарска страна, пеейки с твърда вяра: Алилуия! 

Помрачен от латинската ерес, княз Светополк те хвърли в тъмница заедно с твоите съратници, светителю отче Клименте, и след тежки мъки те прогони към бреговете на Дунава. Ние те възпяваме като непоколебим изповедник на православието с тази похвална песен:

Прочети още
от Прот. Михаил Ковачев

В своята статия „Кратко канонично обяснение“ г-н Калин Янакиев прави следните изводи, които по своята същност са повече догматични, отколкото канонични, но във всеки случай погрешни:

1. Критерият за това дали една религиозна общност трябва да бъде определяна като еретическа ли не, е наличието на съборно осъждане, и то на вселенско ниво, от страна на Православната църква.

2. Римокатолицизмът не е ерес.

3. Католическите тайнства са валидни.

Относно първата тема, г-н Янакиев заявява следното:

Но за „еретици“, Ваше Всепреподобие, Православната църква винаги е смятала само онези групи, чиито несъгласни с вярата и Преданието учения са били преди това вселенски-съборно осъдени.

Ако подобен критерий действително отговаряше на истината, то каноничните граници на Православната Църква отдавна биха изчезнали, а заедно с тях и нейното благодатно спасително учение и мисия. Ще илюстрирам тази мисъл със следния пример от нашата българска действителност:

Прочети още
от Пътят на отците

Реших да напиша този текст главно заради онези, които искрено търсят Единия Бог и силно обичат Едната Истина. И дано все още има такива, защото светът съществува главно заради тях.  

Конкретният повод за горното заглавие е статията „Кратки канонически пояснения“ на проф. Калин Янакиев, поместена в портал „Култура“, в която за пореден път Православието е атакувано и пряко, и чрез непочтени опити за дискредитация на онези, които го защитават. Но за тази скръбна липса на почтеност ще говоря накрая, а сега направо ще премина към разглеждане на по-важните въпроси на вярата.

След обичайните си саркастични нападки към нашата Патриаршия и към „родните зилоти“ (каквото и да разбира под последното), проф. К. Янакиев пита:

„Нека всеки, който твърди, че католичеството е ерес, да ми каже на кой събор с вселенски характер то е осъдено като такава. Нека ми посочи на кой събор дори с всеправославен характер католицизмът е заклеймен по този начин.“

Прочети още
от Митрополит Йеротей Влахос

Както стана известно преди няколко дни, Митрополит Йеротей Влахос излезе с доклад от 20 страници, в който коментира събора на Крит и приетите документи. По-долу публикуваме коментарите на владика Йеротей върху документа "Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят", който според мнозина известни духовници и богослови съдъжра недопустими догматически и канонични неточности. Преводът е на Алексей Стамболов.

***

Документът „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят”, по който имаше най-много обсъждания и който предизвика най-много тревоги, не беше зряло написан и имаше нужда от по-нататъшна преработка.

Тези, които наблюдаваха отблизо подготовката за „Светия и Велик събор” знаят много добре, че сред темите му имаше една със заглавие „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят” и друга със заглавие „Православната Църква и икуменическото движение”. Тези две теми в крайна сметка бяха обединени в един документ и затова в окончателния текст се забелязваха различни противоречиви моменти. Така че това беше един текст, който се приемаше допълнения, изменения буквално до последния момент преди подписването му – нещо, което означава, че, от една страна, не беше зрял, а от друга, че ще създаде различни проблеми в бъдеще.

Прочети още
от Доц. Костадин Нушев

През изминалата седмица в публичното пространство се появиха настойчиви призиви Българската православна църква много спешно да помоли да й бъде позволено да подпише постфактум документите, редактирани на събора в Крит!?

Подръжниците на това спорно предложение считат, че в противен случай на четирите поместни автокефални патриаршии, които по свои съображения са взели своето суверенно решение, ще им бъде наложена схизма или те едностранно ще се окажат в положението на схизма! Това твърдение само по себе си заслужава специален каноничен и църковно-правен анализ, но в основанията, които се привеждат за него има нещо твърде странно и превратно от логическа гледна точка.

Прочети още
от Пътят на отците

Един от участниците в Критския събор, известният богослов и църковен писател, митрополит Йеротей (Влахос) излезе с доклад от двадесет страници, в който коментира ситуацията около събора в Крит. В частност владиката разказва защо е отказал да подпише документа „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят“. Agionoros.ru публикува най-важните тезиси в доклада на владиката:

Прочети още
от Отец Владимир Дойчев

„Среща с Живота“ върви добре. Вторият тираж е на свършване. Сайтовете се надпреварваха да ми искат текстове. Даваха ме всяка седмица по телевизията. От журналистиката съм понаучил какво трябва да правиш и какво не, за да се харесваш на хората. Колко му е? Стоиш си кротко и приемаш аплодисменти. А големите работи са за големите хора. „Аз съм малък и недостоен! Не е за мен това!“ Така и за смирен ще те помислят. А и врагове няма да имаш…

Аз обаче, (както личи от заглавието на блога) съм си аутсайдер. Никога не съм бил оцеляващ. Винаги ме е било грижа за онова, което е в сърцето ми, повече отколкото за доброто ми име, кариерата, перспективата и известността. Така пропуснах златни шансове да се прославя. Не ми пука. Понякога заради любовта ти могат да те намразят – хора, които не познаваш и хора, на които си помагал. Може приятели да те ударят в гръб. Например, наричайки те „зилот“, каквото и да означава това в главите им. Но и това е за смирение! И това е, за да търсим упование в Христа, а не в човеци. Дойдох в Църквата заради истината. Намерих я с огромни трудности и не съм съгласен да я изтъргувам за нищо в този свят.

Прочети още
от Пътят на отците

Бачкият епископ Ириней, който взе участие в събора на Крит в състава на делегацията на Сръбската Православна Църква, поясни на страниците на гръцкия портал Romfea.gr защо е отказал да подпише документа "Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят".

По този начин владика Ириней потвърди информацията, че е бил един от неподписалите този документ.

"Не подписах документа "Отношенията на Православната Църква" с останалия християнски свят" - пише епископ Ириней, - защото епископите, членове на събора, имаха право да се изказват, но нямаха право на глас. На събора вместо приетото от апостолите и заповядано от светите отци правило "един мъж - един глас" действаше друго правило: "една автокефална църква - един глас". С други думи, имат право на глас само Предстоятелите на Поместните Църкви".

Прочети още
от Пътят на отците

- Ваше Всепреподобие йеросхимонах Димитрий, преди повече две седмици епископи от 10 поместни православни църкви се събраха на о. Крит с претенцията, че провеждат „Свят и Велик събор” на Православната църква.

Според Вас, с какъв статут ще остане това събитие в църковната история?

- За статута на един събор, както се вижда от църковната история, се съди според приетите на него вероопределения, а не според броя на участвалите поместни църкви или епископи. И още по-точно, критерият е дали тези вероопределения отговарят на Свещеното Писание и Свещеното Предание, в частност - на Вселенските и поместните събори на Църквата.

Прочети още
от Отец Владимир Дойчев

Пътят към вкъщи минава през един подлез – и в буквалния, и в метафоричния смисъл. В него има компютърен клуб. От тези, в които тийнейджъри киснат с часове, сражавайки се във виртуални войни. Някои играят с денонощия. Малки деца, а лицата им уморени като истински ветерани… Понякога стърчат отвън и пушат. Може би в почивките между битките от бъдещето – с най-модерни пистолети, бомби и каквото там още.

Минавам покрай тях спокойно. С бавна крачка. А те от време на време (когато са им останали сили) ме забелязват и ми подвикват по нещо. Например: „Ей, отче наш, защо крадеш?“ И други подобни. Изглежда, в редките случаи на общуване със света на големите, са разбрали, че свещеникът е за присмех. И те отегчено вършат това, на което са научени.

Прочети още