Митрополит Гавриил: За да бъде човек смел, му е необходима Божия благодат, Божия сила, да има вяра (интервю за вестник "Монитор")

от Пътят на отците

- Ваше Високопрео-свещенство, празнуваме Гергьовден. В граждански план – деня на храбростта. Какво не ни достига на нас, българите, за да сме доволни не само в битов план?

- Необходима ни е повече църковност. Да, именно църковност, защото църковността е духовен живот, нравственост, етичност във взаимоотношенията – неща, които са дефицит в обществото ни. Когато човек е вярващ християнин, той поставя на първо място Евангелието и според него подрежда живота си. Останалото идва на втори ред.

Някои практикуват точно обратното - правят каквото си искат, някога се сещат да влязат в храма и да се прекръстят. За нас най-важни трябва да са думите на Господ Иисус Христос, на Неговото учение, примерът на Неговата Божествена Личност и живот. Да обичаме Бога и хората. Във всяка наша постъпка трябва да изхождаме точно оттук, а не от някаква толерантност, от половинчатост, все неща, за които толкова много се говори днес. Което е все едно да търпиш другия, без да показваш колко ти е неприятен. Евангелието, напротив, учи на любов дори към врага, не лицемерна, а истинска. Затова църковността е основното нещо, което ни е необходимо. Тя е пряко свързана с тайнствата в Светата Православна Църква, които ни дават силата, Божията благодат, за да живеем духовно. Свързана е и с богослуженията, с участието в църковния живот. Когато се стремим да изпълняваме евангелските заповеди, ние виждаме по-ясно нашите недостатъци, започваме да мразим лошото дори в себе си и се стараем да се поправим. Същевременно ще обичаме доброто и ще се стремим по-усилено към него, като се отказваме от нещата, внасящи у нас пристрастия, пороци и водещи ни към грехове. Пред човека, живеещ според Христа, се откриват нови хоризонти. В него има плодовете на Светия Дух - „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (Гал. 5:22).

- Възможно ли е човек да е доблестен, да е храбър и да не прави компромиси със съвестта си в консуматорското време, в което живеем?

- Времето е консуматорско за тези хора, които се съблазняват от лукса, от възможностите за блестяща кариера и охолен живот. Тези, чиято съвест стои пред Бога, не са консуматори. Такива хора все още има. За тях времето не е от значение – дали е І или ХХІ век, тъй като те поставят истината на първо място и ръководят своите постъпки според нея. Както човек е можел да бъде верен на Господ в първите векове на християнството, така може да Му бъде верен и днес. За да бъде той смел, му е необходима Божия благодат, Божия сила, да има вяра. Тези неща идват от нашия Господ Иисус Христос, а в Църквата са съкровищата – тайнства, именно чрез които ни се дава благодатта, която окрилява живота ни. Заради истината на християнина и в миналото, и сега се налага да претърпява страдания, лишения, но пък му се дава нравствена сила. Преди да получат благодатта на Светия Дух на Петдесетница, апостолите са се заключили, за да не пострадат като Иисус Христос. След като обаче я получават, те станали смели. Свети апостол Петър, който се е отрекъл три пъти от Господ, след това отива смело на смърт, изповядвайки Христовото учение. Смелост за това му дава именно благодатта. Човек може да бъде силен и смел и днес, но за това трябва да потърси от Господа Божествената сила, която се дава заради вярата. Ако обаче не я желае, а търси временното, земното удоволствие и материални блага, той ще постъпва така, че всякога да си ги подсигури. Но никой не му гарантира, че ще ги ползва, защото животът е в ръцете на Бога. Той е Този, който дава здраве и живот на хората. Пример за това е евангелският богаташ, чиято нива родила много и добра реколта. Като видял това, той си казал: „Душо, имаш блага за много години. Яж, пий и се весели”, като решил не да раздаде излишъка на бедните, а да си построи нови житници и да събере блага за много години. Тогава Господ му казал: „Нещастнико, в тази нощ ще ти поискат душата. Това, което си приготвил, кому ще оставиш?!” Затова човек трябва да бъде смел, да вярва, че с Божията помощ може да запази своята съвест чиста и неопетнена, да има радост, чест, слава и име на достоен човек в обществото и пред Бога.

- Като че ли сме християни само на трапеза, вярата ни свършва до църковния свещник, на който запалваме свещ от празник на празник. Защо вече четвърт век след атеистичния режим все не успяваме да намерим пътя към Църквата? Какво ни пречи?

- По време на атеизма учеха хората на безбожие, а по време на демокрацията – на консуматорски дух, който не по-малко отдалечава човека от Бога. Освен това в България навлязоха най-различни лъжеучения и други религии, които разполагат с големи финансови ресурси. Те се опитват да превземат душите на българите. Също така големи поражения върху вярата на българина нанесе инсценираният разкол в Българската православна църква през 90-те години. И далеч не на последно място, нечути от властимащите остават вече 25-годишните старания на Светия синод за въвеждане на предмета „Религия-християнство” в българските училища. Така че всеки родител, който желае детето му да изучава християнство, да има тази възможност да го направи.

- Религията обаче бе въведена като свободно избираем и задължително избираем предмет в училищата, но на практика няма особен интерес към него. Имате ли обяснение защо?

- Този факт или се манипулира, или се коментира с незнание. Причината е многолика. Някои училища имат по-малък бюджет, ръководствата им не желаят да плащат от него и за изучаването на предмета религия. Другаде директорите са атеисти. Има и места, където допълнителните часове се дават на преподаватели, които нямат достатъчна ангажираност, за да си оформят заработки. В крайна сметка картината в България е ясна – по-малко от 1% от децата в училище изучават религия. А процентът на желаещите е многократно по-голям. Концепцията на Св. синод за изучаването на християнство в училище е сходна с начина на изучаване на този предмет в повечето европейски страни и в Русия.

- Преди десетина дни Светият синод изпрати писмо до премиера Борисов, като помоли за неговата подкрепа за въвеждане на предмета религия в училищата. Имате ли индикации, че най-сетне въпросът ще бъде решен положително?

- Изпратихме писмото с вярата, че г-н министър-председателят Бойко Борисов, доколкото зависи от него, ще направи всичко възможно въпросът за изучаването на християнството да бъде решен положително. За да могат българските деца да бъдат нравствени, да се изграждат като пълноценни личности със стабилна етично-нравствена система, издържана в духа на непреходните и вечни ценности на християнството.

- Светият синод излезе с решение за споменаване на Симеон Сакск-обургготски по време на Светата литургия, както това се прави за царе. Това раздели обществото на подкрепящи решението и на други, които смятат, че по този начин БПЦ се намесва в политическия живот. От какви подбуди бе взето това решение?

- Не бих искал да коментирам този въпрос, защото решението още не е влязло в сила, но мога да кажа, че и преди това решение ние сме се отнасяли с голямо уважение към личността на Негово Величество. Особено заради неговите заслуги за преодоляването на разкола в Българската православна църква, и винаги се стараем да се молим за неговото здраве и спасение. Днес православната църква почита паметта на великия Христов страдалец свети великомъченик Георги. Повече от 1700 години неговата памет е все така жива и не спират чудесата, които Господ извършва по неговите свети молитви. Господ Иисус Христос е направил и прави всичко за нашето спасение. Той е страдал и е приел кръстна смърт, с което ни е показал Своята божествена любов към сътворения от Него човек. Не бива да забравяме, че човекът е създаден за блажен живот, но със свободна воля и в собствените му ръце е да получи тази радост. Господ ни е дал възможност. Нека по молитвите на св. великомъченик Георги и на всички светии да откликнем на тази Божествена любов, да живеем достойно за Христа, с чиста съвест и още тук, на земята, да изпитаме истинската радост, а там, във вечността, да получим блажения живот.