Църквата - най-будният страж на всенародните идеали. Есе на Симона Николаева Иванова, ГЧЕ „Екзар Йосиф I“

от Пътят на отците

Църква! Това не е само една обикновена сграда. Това място е свещено. Това е мястото, където хората и в миналото, и сега отиват, за да се молят. Молят се да им бъдат простени греховете, молят се за помощ, молят се, за да бъдат чути от Бог. Църквата означава християнска институция и духовен спътник на българина във трудните времена. Тя е единственият начин за  спасение и обединяване на вярващите под един покрив. Всяка черква е клон, част от голямо дърво, дървото на вярващите. Идеалите са  духовното стъбло на българщината. А корените? Това е миналото.

В миналото църквата е била спасение и скривалище от жестоките поробители. Желанието за свобода и силните молитви са крепили българския дух пет века. В тази малка постройка се крият желанията на бедната майка за болното си дете, тайните на „богатите”, но не с духовни ценности, и страховете на грешниците. Малка сграда крепена от молитви. Малка, но с голяма история, историята на всеки човек, различна, трогателна, радостна и тъжна. Това е домът на всички чувства. Крепост на българските идеали, а те се нуждаят от своя страж. Църквата е този страж, всеотдаен пазач на своето съкровище.

Екзарх Йосиф е бил будна стража като молитвеник, църковен строител. Той поддържал изконните копнежи на цял един народ за честита съдба. Той градил законни стремежи към единство в националното битие. И да, той, защото е една изключителна личност в новата ни история. Делото му остава незаличимо в паметта ни.  Над всичко обаче стои неговата непреклонна и просветена вяра в Бога. Опирайки се единствено на тази вяра, той е могъл правилно да насочва своята дейност и да намира правилни решения. Незабравимият Екзарх е водил Българската църква към слава и сила, а те се постигат само с обединението на цялото българско население. Името и делото му са скъпо достояние на българския народ и гордост на Българската православна църква.

Българската църква издига едно величание на неговия подвиг. Тя се учи от неговото служение, вдъхновявано от любов към народа, за да бъде вярна стража. И като пазител, църквата неуморно се бори да поддържа българския дух и брани правата на българите.

Духът на Екзарх Йосиф  ще живее винаги в Българската църква и тя ще му бъде признателна винаги. Винаги, защото църквата и била и ще бъде буден пазач на всенародните идеали. 

Симона Николаева Иванова, ГЧЕ „Екзар Йосиф I“, VIIIг