Слово на митрополит Гавриил по случай националния празник Трети март

от Ловчански Митрополит Гавриил

На Трети март 1878 г. сме се освободили от злото, което ни е постигнало в края на далечния 14 -ти век. Изминалите столетия пазят спомена за хайдушки чети, бунтове, завери монаси и книжовници. През вековете на Османското владичества християнството по нашите земи бива наричано „българска вяра”. В тази пълна с изпитания епоха прадедите  ни са отъждествили вярата с народността.

От комитетската мрежа на Дякона Левски, обхванала всички прослойки на българския народ, през пожарищата на Априлското въстание, беше изявена желанието на предците ни за свободна православна християнска вяра и за независима българска държава. Така съдбата на християнския български народ,  живеещ в условията на чуждо потисничество от векове, стигна до Цариградската конференция, състояла се през месец декември 1876 година.

Събрани на едно място, водещите държави на нашия континент, принудени от общественото мнение на Изток и Запад, поставиха пред Високата порта въпроса за автономното управление на българските земи. Отказът на Османската империя доведе до военно изпълнение решението на Европейските сили. Това стана благодарение на братския славянски православен руски народ чрез Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. подкрепена от българския народ, чрез опълченските дружини, включени в армията, с редица чети и доброволци на място.

Нашият град е имал тежката участ да бъде освобождаван на два пъти през лятото на 1877 г. Ловчалии са преживели големи изпитания в промеждутъка от 50 дни, когато много невинни  граждани са били изклани, редица къщи разрушени и ограбени от войска и башибозук, изпратени от Плевен. Част от хората са се спасили с бягство в Севлиево. Между тях като деца са били бъдещия проф. Иширков и инж. Трифонов, останали вследствие на клането в Ловеч, кръгли сираци. Списък с имената на избитите при освобождението на Ловеч граждани бил съставен и запазен в архива на градския съвет.

По изследване на наш съгражданин (г-н Кирил Петров), Ловеч и областта са дали 330 опълченци, от които 105 са само от Ловешка община.

След Освобождението, през временното руско управление, са издигнати паметници на загиналите в боевете за Ловеч руски войни и висши чинове. Тяхната светла памет почитаме всяка година на този ден. На всяка литургия ние поменаваме за упокой блаженопочившия император Александър II, и всички загинали за вярата и освобождението на България.

Освобождението и възстановяването на държавността не са еднократно действие. Този процес продължава в годините и за на е свързан с големите премеждия на Берлинския конгрес. Следващите стъпки на българското общество в тази посока бяха Съединението през 1885 г. и обявяването на Независимостта през 1908 г.

А началото е поставено днес, на Трети март, преди 137 години.

Вечна да бъде паметта на всички, загинали за свободата и независимостта на България.